ПЕТЪР ЧОБАНОВ: СТРАТЕГИЯТА ЗА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ СЕ ИЗПЪЛНЯВА ГЛАДКО И СПОКОЙНО

14.06.2014 г.

| Дарик радио, „Седмицата" | 14.06.2014 |

Водещ: Министърът на финансите Петър Чобанов в "Седмицата" на Дарик радио. Здравейте.

Петър Чобанов: Здравейте, г-н Вълчев.

Водещ: Има ли пари България?

Петър Чобанов: България има пари, да.

Водещ: Ако вярваме на ГЕРБ, РБ, държавата върви към пълен фалит. Дупката в бюджета е 10 млрд. лв. Докладът на Лабораторията Управление на рискове - първото тримесечие на 2014 г. експресните данни говорят за слаб реален растеж на БВП. За първи път след 2010 г. събраните приходи в държавния бюджет са по-малко като абсолютна сума, отколкото в същия период на предходната година по най-важни направления - ДДС, корпоративни данъци, други данъчни и неданъчни приходи. Вярно ли е това?

Петър Чобанов: По отношение на дупка в бюджета от 10 млрд. - категорично, това не е вярно. Това е част от общия фонд, който беше създаден, чисто истеричен по своя характер, който явно имаше за цел засилване на политическия натиск. Но това може да има и тежки последствия за държавата, тъй като финансовата стабилност не се постига лесно. Истинската финансова стабилност се постига още по-трудно. И ако сме свидетели често на подобни приказки, които в крайна сметка намират своите слушатели, които могат и да им повярват, това наистина създава една всеобща несигурност. Като цяло не можем да кажем, че една държава е фалирала, тогава, когато, ако сравним с края на февруари миналата година фискалният резерв тогава е бил 3,9 млрд., сега е 6 млрд. Тоест държавата не само, че не е показала, че има дупки или празнини, които чисто финансово не е успяла да запълни, а напротив, фискалният резерв се е покачил за този период. По същия начин апокалиптичните картини за това колко много сме задлъжнели за този период също не отговарят на истината. Тъй като от юни миналата година го края на годината увеличението на държавния бюджет е 550 млн. За първите пет месеца на тази година - 800 млн. Но имаме две краткосрочни емисии, които ще падежират през тази година. Тоест на практика този дълг също ще се погаси. И от тук самите приказки за това колко зле е държавата и как фалира няма как да са обективни. По отношение на приходите, разбира се, тук дискусията е малко по-комплексна така или иначе.

Водещ: Вярно ли е например, че данъците, събрани през първите четири месеца на тази година са 5,141 млрд., докато миналата година за същия период са били 5,250 млрд. лв. Което означава по-малко милиони.

Петър Чобанов: На практика стратегията на фискалната политика и като цяло на изпълнението на бюджета по отношение на приходите, тази година е за постоянно ускоряване на приходите с всеки следващ месеца на годината. Това може да се види и в самите данни. И наистина, ако за първите четири месеца на годината по отношение на приходи, които са данъчни приходи само, без осигуровки, които се събират от НАП, там имаме едно нарастване с 0,7% само. То за първите пет месеца на годината този показател се ускорява до 5,5%. Ако погледнем съвкупно всичко приходи, които събира НАП, отново имаме ускоряване. Тоест такава е ситуацията.

Водещ: А събраното по-малко ДДС, например 2,254 млрд. тази година срещу 2,378 млрд. миналата не означава ли, че икономиката работи по-малко, по-малко ДДС се върви?

Петър Чобанов: За ДДС-то, също това е част от стратегията, която приложихме да възстановяваме ДДС навреме на бизнеса. И ако миналата година стартирахме от нива на невъзстановен данъчен кредит между 320 и 350 млн., тази година към края на април стойността беше 189 млн., тоест около 140 - 160 млн. по-малко. Това е ДДС, което е върнато на бизнеса. Ако не беше върнато, тази разлика, за която говорите, нямаше да я има. През май месец невърнатото ДДС на бизнеса е вече 160 млн. Тоест то е на най-ниските си нива от април 2007 г.

Водещ: Не става ли дума за приход, в смисъл колко са влезли? А вие говорите за разлика - колко са излезли.

Петър Чобанов: Значи, приходът е, само че на нетна основа. От това, което влиза като платено ДДС, се изважда това, което се възстановява на бизнеса. И затова разликата, гледа са салдото ...

Водещ: ...

Петър Чобанов: Тези 2 млрд. са разликата, те са салдото между влязло и възстановено ДДС. Хубавото е, че с всеки следващ месец на годината тази разлика - между ДДС за възстановяване и ДДС за внасяне се увеличава в полза на ДДС-то за внасяне, тоест бизнесът, което внася в бюджета. Пример, ще дам през май, отново по предварителни данни на НАП, през май е внесено, тоест това салдо по ДДС, е 395 млн. Миналата година е било с 40 млн. по-малко. Тоест всеки следващ месец тази разлика ще се увеличава и на практика приходите от ДДС ще се увеличават. Разбира се, това е само част от историята. Имаме и ДДС, което се събира от Агенция Митници - ДДС от внос от трети страни. Като цяло там от началото на годината имаме обективни причини това ДДС да е по-малко. И там можем да говорим вече за икономическо проявление. Именно, че вносът от трети страни за първите четири месеца на годината е с 440 млн. лв. по-нисък. Това предполага и по-ниско ДДС. Освен това имаме неблагоприятно развитие по отношение на курса на долара, по отношение на цената на петрола. Те са по-ниски, отколкото са били през миналата година. Но като цяло имаме и голям икономически оператор, който беше в планов ремонт, който се извършва веднъж на четири години, през март.

Водещ: За кой говорите?

Петър Чобанов: Е, не е хубаво, нали, в смисъл директно да се назовава...

Водещ: Не, няма реклама. Това нефтопроизводството ли е?

Петър Чобанов: Да, нефтопроизводството.

Водещ: За Нефтохим, Лукойл?

Петър Чобанов: Да, за Нефтохим. Така че от там само идва тази разлика в посока надолу. Това е планов ремонт, на 4 години се прави веднъж. Разговаряно е с компанията. Те имат планове, че напълно ще компенсират тази разлика през следващите тримесечия и тези приходи ще влязат в бюджета, но с известно закъснение. И поради тази причина, това е една от допълнителните причини да имаме по-ниски приходи на митници от ДДС и внос, конкретно от нефтопродукти. Но ако разгледаме всички останали, въпреки че вносът спада, въпреки че имаме понижение на цените, тъй като дефлация има и при вносните цени, ако разгледаме всички останали продукти и стоки, които се облагат с ДДС и се събират от Митници, там имаме нарастване с 55 млн. или 6%.

Водещ: Защо спада вносът? Това означава по-малко потребление в страната ли?

Петър Чобанов: Не, вносът спада поради, една от основните причини за вноса е този ремонт, тъй като се внася по-малко суровина, която да бъде обработена.

Водещ: Сезонен.

Петър Чобанов: Еднократен ефект, който както казах ще бъде компенсиран през следващите месеци. И като цяло има и достатъчно други фактори, които не позволяват пряко сравнение между ситуацията тази година за първите четири месеца и миналата година. Ние направихме две много важни структурни промени - едната е Дирекция Фискален контрол, която следи много внимателно стоките, които са с фискален риск, и тя оказва влияние също и върху вноса, и върху износа. Върху износа имаме следния феномен, тоест виждаме, че износът намалява, но пък започват да се чистят и оборотите от фиктивен износ. Тоест благодарение на действията на тази дирекция, са заловени над 100 камиона, тирове, които са празни. Те са декларирани като износ, но този износ на практика остава само на хартия. И сега всъщност имаме известно намаление на износа към трети страни, и това е и поради действието, на износа като цяло, и това е и поради действието и на Дирекция Фискален контрол, че този фиктивен износ на практика няма да бъде осчетоводен и срещу него няма да бъде възстановено ДДС.

Водещ: ГЕРБ включително в дебата на вота по недоверие повтаряха въпроса - защо не са се увеличили много приходите на митниците, след като казвахте, че те са били правителство, при което е процъфтявала контрабандата?

Петър Чобанов: Зависи какво имаме предвид под много и малко. Тъй като, ако погледнем отново данните за миналата година и сравним това, което е събрала Агенция Митници през второто полугодие спрямо това, което е събрала през първото полугодие на годината, през второто полугодие тя е събрала с около 630 млн. повече. Тоест през второто полугодие тя генерира в действителност по-голям приход. И освен това, като цяло данъчните приходи и данъчноосигурителни като процент от БВП през 2012 г. са 27,6%, през 2013 са 28,6%. Тоест един процентен пункт повече, което е 800, грубо около 800 млн. лв. Тоест за половина година на практика, тъй като ефектът е втората половина на годината, за половин година се е увеличила събираемостта с въпросните 800 млн. лв.

Водещ: Очертава се една добра картина на парите на България?

Петър Чобанов: Картината е управляема. Нали, рискове има. Рискове има, тъй като дефлацията не беше очаквана да се прояви в този размер.

Водещ: ...

Петър Чобанов: Неслучайно и МВФ го отбеляза това, по отношение на дефлацията, че има рискове пред прогнозата. Ако погледнем прессъобщението, те казват - до момента целта за дефицита се спазва стриктно, нали 1,8% е постижимо и това подкрепя фискалната стабилност на държавата. Но казват - имаме рискове пред приходите, които са особено поради дефлацията. Дефлация има поради няколко причини. Първо, това е вносна дефлация. Имаме силно евро, което поскъпна спрямо долара и което е проблем, общоевропейски. Неслучайно ЕЦБ предприе този ход да намали лихвените проценти допълнително и дори парите, които банките държат в ЕЦБ, лихвените проценти вече са отрицателни, тоест тя иска да ги обезкуражи като цяло да държат пари при нея, с цел тези пари да се влеят в икономиката и с цел еврото евентуално да отслабне. Защото ако поевтинее спрямо долара и други валути, това означава, че инфлацията леко ще се покачи и ще се преодолеят тези дефлационни тенденции. Такива намаления на цените, както ви казах, курсът на долара беше неблагоприятен, от тази гледна точка той е благоприятен за дефлация, по-скъпо евро имаме. И освен това, имаме и цени на почти всички суровини, които са по-ниски. Тоест от една страна това е вносен феномен, от друга страна имаме намаление на цените на електроенергията и на други административни цени, които допринасят допълнително за този ефект, тоест те подсилват тази дефлация, тъй като те влизат в самата ценова кошница. И поради тези причини имаме дефлация. Тъй като не може да се каже, че икономическото развитие, като такова е причина за самата дефлация, особено тази година. Тъй като независимо от скептичния прочит, който се наблюдава на данните за БВП за първото тримесечие, те съвсем не са лоши. Тъй като БВП за трето поредно тримесечие расте все пак над 1%. Аз използвам т.нар. сезонно неизгладени данни. Те позволяват по-добро сравнение на годишна база. И ако ги гледаме на годишна база, те са 1,4%. При това имаме близо 4% нарастване на потреблението, и второ тримесечие с 4,6% нарастване на вътрешните инвестиции в реално изражение. Тоест това е вътрешното търсене, потребление, вътрешни инвестиции. Те растат с близо 4% и по никакъв начин този растеж не може да бъде свързан с дефлационни тенденции. Напротив, той показва, че вътрешното търсене постепенно започва наистина да се превръща в основен фактор за растежа, каквато беше и нашата прогноза за тази година.

Водещ: Това, че данъчните ще звънят на над 15 хил. души да си платят данъците бързо не е, защото държавата е закъсала за пари?

Петър Чобанов: Не. Самите приходни администрации имат стройна стратегия, включително и комуникационна, и като мерки, които те предприемат в течение на годината. Тъй като премина данъчната кампания, е естествено след това да мине малко време, през което се прави рекапитулация - кой си е платил данъците, кой не е и от там нататък като цяло отношението към процеса на събиране се промени, тъй като това е един потенциал, който може да бъде използван. По изчисления, по анализ на НАП несъбрани приходи, които са обаче абсолютно събираеми от бизнеса са в порядъка на 700 млн. лв. Тоест това е един допълнителен резерв, който с малко по-строга дисциплина може да бъде усвоен, тоест тези пари да влязат в бюджета. Но това е при положение, че вече е подобрена комуникацията с бизнеса като цяло, при положение, че на бизнеса му е даден шанс там, където се наблюдават временни, ликвидни затруднения да се поотложат малко плащанията, да го отсрочат със строен график и освен това, при условието обаче, че си покрива всички текущи задължения. Тоест това му даде глътка въздух. Освен това връщаме, както казах, ДДС навреме. Това може да се види като цяло в стойността на ДДС, което подлежи на възстановяване - не само това, което трябва да се върне през месеца, но и това, което не е възстановено, т.нар. невъзстановено в срок. Ако в началото на 2010 г., за да илюстрирам разликата това общо салдо е било над 1 млрд. лв., към края на май, тоест през май то вече е 550 млн. лв. само. Тоест цялото ДДС, и продължава да спада, тоест това, което ще възстановяваме продължава да спада и това ще увеличава салдото, за което говорих и ще качва приходите. Както казах, обаче рискове има. Това никой не го отрича. Но те са управляаеми и е важно как се управляват. И това, което е като тенденция категорично, че през следващите месеци при запазването на тази стратегия по отношение на приходите, която се следва, при използването и на допълнителни възможни административни мерки, както например разработва се в момента в НАП софтуер, който автоматично ще напомня на лицата, които имат просрочия по ДДС, че това поражда риск за самите тях - те да бъдат дерегистирани. Защото ако три последователни вноски не бъдат внесени, по закон те трябва да бъдат дерегистрирани. Тоест увеличаваме контрола по начина, по който тези, които не винаги си плащат да го правят навреме, тоест да имат равни, конкурентни условия тези, които си плащат и тези, които не си плащат. Тези, които не си плащат да не се кредитират по този начин, ако бъдат оставени безконтролно и да създаваме разлика в условията, при които те работят.

Водещ: Докато сме на данъчната тема, да задоволим любопитството на злободневието - ще бъдат ли огласени резултатите от данъчните проверки по сигнала на Протестна мрежа срещу собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, депутата от ДПС Делян Пеевски, Николай Бареков, който вече е евродепутат и политически лидер?

Петър Чобанов: По отношение на това, по отношение информацията от тези проверки, като цяло има ясни законови разпореждания, че дори и министърът на финансите в хода на проверките няма право да знае подробности. Тоест аз нямам право да знам подробности както по отношение на физически лица, така и по отношение на това какво се случва с ревизиите с юридически лица.

Водещ: Нищо не знаете за тези акции.

Петър Чобанов: Нямам право да знам. Това е по закон. Това е законово изискване. И като цяло това си е в правомощията на НАП, които си имат ръководство. Предполагам, че след като бъдат извършени проверките, естествено е, и когато вече е законово възможно резултатите да бъдат обявени.

Водещ: Вие дори не знаете до къде са нещата.

Петър Чобанов: Нямам право да знам.

Водещ: Дали утре ще стане или след месец.

Петър Чобанов: Нямам право да знам. Това е работа на данъчната администрация.

Водещ: Вие подкрепихте по принцип сливане на НАП и Митници.

Петър Чобанов: Да.

Водещ: Но казахте, че е трудоемко и дълго време ще отнеме. Това означава, че не са готови за такова сливане?

Петър Чобанов: Към момента не са готови за подобно сливане. Като цяло има логика и има примери, нали, в други страни, например във Великобритания, в които това е факт. Като цяло, според мен, има нужда от засилване на координацията между двете приходни администрации, която да не е само на високите нива, тъй като аз често събирам и двамата ръководители на приходните администрации, обсъждаме проблемите. Но често... Пример, ДДС-то, което се внася. ДДС-то, което се внася, най-често е свързано с внос на суровини, които после се преработват, биват изнесени под друга форма и на практика това ДДС се възстановява. Тоест една по-голяма координация означава да имаме по-добра представа какво се планира да бъде свършено и кога това ДДС ще се възстанови. Което дава, нали, своето отражение като цяло върху приходите. Тоест то първо влиза и после как излиза. И трябва да знаем след колко месеца ще излезе, в какъв мащаб и т.н.

Водещ: Колко време трябва да се слеят? Какъв хоризонт България трябва да има?

Петър Чобанов: За да се слеят, ако се тръгне в тази посока и бъде постигнато политическо съгласие, разбира се, за подобна реформа, тя ще отнеме повече от година, категорично.

Водещ: Колко пари не са възстановени от ЕК на България? Съобщението от петък са например, че ЕК е възстановила 860 млн. евро по Програмата за развитие на селските райони. Това е съобщение на ДФ Земеделие.

Петър Чобанов: Да, като цяло да. Тя е възстановила, тоест съобщението на ДФ Земеделие, по-важната част от него касаеше известна невъзстановена до момента сума от порядъка на 85, ако не се лъжа, милиона евро, които бяха задържани...

Водещ: ...

Петър Чобанов: ..., които бяха задържани...

Водещ: Да ви похваля как наизуст знаете точно от къде какво имате да взимате.

Петър Чобанов: Бяха задържани за извършване на допълнителни проверки. Явно тези проверки са приключили успешно. И вече тези пари, които на практика са платени миналата година, са възстановени сега и те на практика ще подобрят до известна степен самото бюджетно салдо.

Водещ: Колко остава да чака България? Имат ли, така, драматични измерения невъзстановените пари от Европа?

Петър Чобанов: Значи, драматични, тоест самото развитие на плащанията по европейски средства е основната причина за по-високия дефицит през април. Тъй като имаме платени в повече, тоест, ако сравним с миналата година, с 515 млн. лв. тази година сме платили повече от миналата, а разликата в дефицита е 560 млн. лв. Тоест тези числа са съпоставими помежду си. Това, което е основният въпрос, който се разрешава още, са разбира се плащанията по Околна среда. Знаем там, че имаме пет критерия, които на практика в периода 2010 - 2013 г. са били нарушавани и които станаха причина за временното замразяване на плащанията, докато се проверят всички проекти и докато бъдат взети необходимите контролни действия.

Водещ: Колко са замразените, последни?

Петър Чобанов: На практика, това, което е, там числото е около 1 млрд. лв. Това, което е платено и ...

Водещ: И колко трябва да бъде получено от Брюксел. То е повече от дефицита?

Петър Чобанов: Доста повече.

Водещ: Два пъти почти.

Петър Чобанов: Доста повече от дефицита. Не, дефицитът е ... Това е милиарда.

Водещ: Освен милиарда по Околна среда, какво друго е задържано?

Петър Чобанов: Тези бяха задържани, въпросните около 85 млн. евро, тоест 170 млн. допълнителни. Те сега като са дошли, подобряват дефицита.

Водещ: Милиард лева говорим.

Петър Чобанов: Милиард лева, да, по Околна среда. При другите има по-голяма регулярност на плащанията. Видяхме, че се появяват проблеми и в Регионално развитие, които тепърва ще бъдат разрешавани, нали. Но смятам, че там процесът ще отнеме доста по-малко време, отколкото отне по Околна среда. Тъй като става въпрос само за две оси и за ограничен брой проекти. Мисля, че там нещата ще се решат...

Водещ: България ще върже ли бюджета си, ако по Околна среда не бъдат платени?

Петър Чобанов: Не. Околна среда към момента, според мен, чисто процедурно няма причина да не бъдат възстановени плащанията, тъй като наистина се положиха много усилия, първо, от самия управляващ орган, после и от одитния орган на средствата от ЕС. Така че, и тези усилия са комуникирани и с Брюксел. Изпратено е официално писмо, уведомени са. Така че смятам, че преди края на този месец трябва да имаме едно положително решение по въпроса.

Водещ: България повтаря това, което направи с европарите в първия програмен период - отлага харченето им за втората част на периода. Така изглежда поне и за следващия. Чак 2016 - 2017 г. изглежда да започне сериозно усвояване, или не е така?

Петър Чобанов: Не смятам, че е така. Не смятам, че е така. Тъй като, значи трябва да имаме ясно приоритизиране и оценка на възможностите. Какво имам предвид? Тази година, ако следваме графика, който имаме и усвоим всички европейски средства, които имаме, които трябва да бъдат усвоени, те са в размер на 2 млрд. евро, тоест 4 млрд. лв. тази година по стария програмен период трябва да бъдат усвоени. Съгласете се, че капацитетът на икономиката да абсорбира подобен ресурс, нали, е горе-долу толкова. Тоест не може да бъде много по-голям. Тоест бързането и преекспонирането на проблема, че трябва видите ли още тази година да започнем да усвояваме от следващия програмен период, едва ли не да усвояваме ударно от следващия програмен период и до средата на следващия програмен периода да сме усвоили всичко не почива на здравата икономическа логика. Моят съвет е и към управляващите органи, и към министерствата, който съм заявявал нееднократно, е да се съсредоточат тази година да усвоим както трябва в съответствие с правилата и напълно този ресурс, който ще се влее в икономиката и ще окаже позитивен ефект. А за следващия програмен период спокойно можем и ще започнем от следващата година, въпреки че има схеми, най-вече по отношение на човешките ресурси, свързани с младежката безработица, при които усвояването ще започне тази година. Като идеята е, че ЕС ще възстанови до края на годината вероятно тези плащания. Но дори и да не ги възстанови, те не са в голям размер. Така че няма да претоварят бюджета.

Водещ: Приемате ли съвета от МВФ за ограничаване на разходите, включително използване на планираните от правителството разходни буфери? Съвет, даден след регулярната мисия на Фонда в София през тази седмица.

Петър Чобанов: Както казах, нали, те, самият МВФ посочват, че има рискове, посочва, че се предприемат мерки те да се адресират и казват, че е необходимо да се използват и тези буфери. Разбира се, ако, тоест ние имаме буфера в бюджета, 5-процентният буфер в бюджета, тоест институциите не могат да харчат целия си бюджет, тоест 100% от бюджетите си, а до определен период във времето те могат да харчат 95%. Този буфер в зависимост от, нали, състоянието на бюджетите и съответните институции, той е около 300 млн. лв. Тоест към момента и поради факта, че като цяло се оценява все пак, че има рискове пред изпълнението на приходната част от бюджета, разумно е този буфер да не бъде освобождаван. Тоест към момента да продължим да задържаме тези 5% от разходите на министерствата, което ще спомогне да сме сигурни, че ще имаме добро фискално изпълнение в края на годината.

Водещ: А други по-драстични намаления, откази от определени инвестиции на държавата?

Петър Чобанов: Не. Към момента това не се налага. Този буфер, виждате, че самият той като размери, нали, е достатъчен да дава една допълнителна сигурност по отношение на изпълнението на фискалните цели.

Водещ: Други заеми извън този почти 1,5 млрд. евро, който парламентът одобри да вземе България и беше предвиден в бюджета, ще се налагат ли?

Петър Чобанов: Към момента не. Към момента от самото начало на годината, както виждате самата стратегия, като изключим говоренето, самата стратегия на управление на дълг, на емисии на вътрешните пазари минава гладко, тоест се изпълнява гладко и спокойно. Нямаме това напрежение, което имахме в началото на миналата година, когато трябваше да се плаща на земеделските производители. Някой да разбра тази година кога точно платихме на земеделските производители, да се вдигна шум? Нямаше такова нещо. А им платихме и по-рано от миналата година. Тоест до края на януари на практика изчистихме тези над 1 млрд. плащания. Защото тази година те бяха повече, отколкото бяха миналата година. Но нямаше никакво напрежение и минаха гладко, тъй като самата ликвидност беше планирана. Реализирахме няколко краткосрочни емисии, с които да посрещнем тези плащания. Но те бяха в рамките на планираното. И най-важното, в рамките на това, което сме дискутирали с основните пазарни участници. Тоест до момента от наша страна няма никаква изненада към тях. Те знаят с поне два-три месеца напред, като цяло знаят каква ни е стратегията за цялата година, и грубите рамки, в които тя се движи. Но поне два-три месеца напред знаят и конкретиката - какъв период, каква срочност, нали, имат емисиите, колко ще са по големи. Така че непрекъснато, въпреки истеричното говорене, на вътрешния пазар наблюдаваме намаляване на доходността по ДЦК. Тоест пазарът има доверие в способностите на правителството да посреща и да обслужва тези свои задължения. От тази гледна точка към момента не се налага да планираме допълнително емисия на дълг. Но е важно в тази ситуация, в която се намираме в момента малко да се успокоят приказките по отношение на дълга, да не се създава излишна истерия, за да може да се реализира успешна емисия.

Водещ: Да вземе България по-евтин заем, с по-ниски лихви.

Петър Чобанов: Да, така е.

Водещ: Защото като разказваш колко си зле непрекъснато, и хората викат - ще ви дадем пари, но на по-висока лихва.

Петър Чобанов: Това дава основание на външните инвеститори да поискат по-висока лихва. Като цяло важното е да се знае, че тази ликвидност, защото става въпрос тук за покриване на ликвидни нужди, тази ликвидност е необходима на страната. Независимо кое е правителство, дори и да има...

Водещ: ...

Петър Чобанов: Да, заради връщането на старите дългове. Значи, връщането на стария дългове, трябва да я вземем тази ликвидност. И за да не изтегляме цялата тази ликвидност от икономиката на страната, тоест от банковата система, за да можем да оставим банките, тъй като се наблюдава съживяване известно на кредитирането, да им оставим ресурс, с който те да кредитират местната икономика, е необходимо този ресурс да бъде взет отвън.

Водещ: Увеличаване на данъците?

Петър Чобанов: Не, категорично не би трябвало.

Водещ: Обаче готвите методика да промените как се събира такса смет? Което изглежда справедливо като идея, но много хора щели да започнат да плащат повече, ако например базата е колко вода потребяват. Логиката е да се обвърже не в момента имаш апартамент в центъра и плащаш 100 пъти повече, отколкото, ако апартаментът ти е на края на града, за събиране на една и съща смет, или дори този на края на града може да хвърля повече. Логиката е да плащаш за услугата.

Петър Чобанов: Така е.

Водещ: Но тогава много хора ще останат недоволни, ако се вземе базата, например потреблението на вода или пък се продават специални найлонови торбички, които струват нещо.

Петър Чобанов: Да. Като цяло вие очертавате възможни варианти за това как да бъде реализирана на практика тази голяма промяна, която е и по-справедлива. Която в крайна сметка, нали услугата трябва да е свързана с някаква, с реалната й цена, тоест наистина колкото смет се извозва, толкова да бъде заплащана.

Водещ: Трети вариант - на човек да се плаща, а не на жилище. Защото един човек може да живее в 200 кв. апартамент, но да е сам и да хвърля ...

Петър Чобанов: Той е близо до този вариант, в който реално се плаща за това колко малка торбичка наистина изхвърля.

Водещ: Според вас, реалистично ли е от 1 януари следващата година системата да се промени, при положение, че става дума за огромно политическо решение?

Петър Чобанов: Така е. Трябва да има воля да бъде взето това политическо решение. Разбира се, разговорите по самата методика и по влиянието й върху хората, върху бизнеса продължава. Тоест нямаме предрешено действие, в което да кажем - твърдо спираме до тук. Напротив.

Водещ: Кога трябва да се вземе решение за това?

Петър Чобанов: Ами, колкото по-бързо се вземе, толкова по-добре.

Водещ: Става дума дали вие ще го ... Често казано, вие не знаете във вторник дали ще сте в оставка или не.

Петър Чобанов: Не, не. Дори да сме в оставка, ние сме в оставка. Ние продължаваме да си вършим работата.

Водещ: ... следващите дни още, да го предложите, или ще оставите на следващо правителство?

Петър Чобанов: Ами, продължаваме дискусиите. И тогава, когато стигнем до някакво разбирателство, веднага ще го предложим.

Водещ: Трябват ли промени в закона да се правят заради ...

Петър Чобанов: То зависи от Закона за местните данъци и такси. Това е комплексен процес, в който нали променяме така или иначе като програма, законодателна беше предвидено да се променя този закон. Така че двете неща вървят заедно.

Водещ: Изглежда, че има политическо съгласие парламентът да поработи малко по определени приоритети. Във вашата сфера има ли нещо, което е важно преди България да остане без парламент за няколко месеца, да бъде прието от настоящия? Нещо важно?

Петър Чобанов: Има. Това е законът, мога да посоча като пример закона за фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Това, да, може да изглежда, това е и препоръка между другото на МВФ - в прессъобщението те изрично...

Водещ: Закона за...

Петър Чобанов: ... фискалния съвет и автоматичните корективни механизми. Ако наистина претендираме, че сме дисциплинирани, трябва да се постигне съгласие в парламента този закон да мине. Тъй като той наистина разглежда една ситуация, в която външните оценки казват - имате проблеми с бюджета. Биха могли тези проблеми да ви доведат до трайно отклонение от фискалните цели. Тогава предприемете необходимите действия. Ето това е дисциплина...

Водещ: ... в този фискален съвет?

Петър Чобанов: Неслучайно сме го предложили. Там има изисквания, които са насочени към хора, които имат добър професионален опит, които са независими от последната власт. Изрично е посочено това. Тоест нямам право аз да кажа - моят спасителен изход е да престана да бъде от утре финансов министър и да оглавя Закона за фискален съвет, защото много разбирам. Не, това изрично е посочено, че е невъзможно. Така че това са хора, които са се доказали последните години, които трябва да имат експертизата да правят оценка и да казват - смятаме бюджета за реалистичен и за нереалистичен.

Водещ: Тази работа не може ли да я свърши следващият парламент? Защо пък ...

Петър Чобанов: Може да свърши самия избор. Но е хубаво в този парламент, това е изискване, което ни е поставено и което на практика вече сме в нарушение на европейски правила. Тоест трябвало е да го приемем...

Водещ: Може да се стигне до санкции.

Петър Чобанов: Може да се стигне до санкциите, евентуално. Трябва да го приемем колкото можем по-бързо. А дали изборът ще се извърши сега на членовете или няма да се извърши сега, не е толкова важно. Важно е втората част от закона, тоест че има механизъм вече, който ясно е разписан и който казва - ако наистина се материализират някакви рискове, фискални, сериозни, към момента оценките на всички не сочат това, на всички международни авторитети и т.н., не сочат, че това ще се реализират. Но ако случайно някога се достигне до подобно отклонение, предприемете действия навреме, тоест коригирайте си, нали, фискалната стратегия, така че това да не се случи. Това ще действа дисциплиниращо занапред.

Водещ: Една анкета на БТТП, огласена вчера казва, че българският бизнес се опасява от застой в работата на администрацията, фирмите са притеснени, че въпросите им няма да бъдат решавани бързо и компетентно от институциите в предизборния и следизборния период. Имат ли основания?

Петър Чобанов: Според мен, имат основание. Но категорично по отношение на ...

Водещ: ... по вашите администрации на уволнения...

Петър Чобанов: Това щях да кажа. Имат основания до някаква степен, до такава, в която примерно им се издават разрешителни. Знаете, че там времето е много. Положихме усилия да намалим наистина административната тежест. Някои режими успяхме, с някои все още не. Има подобно основание. Но категорично по отношение на приходните администрации, смятам, че през последната година диалогът, който се установи с бизнеса и нормалните отношения и връщането навреме на приходите, които им се полагат, тоест на парите, които им се полагат на бизнеса, това им позволи да си планират по-добре самата бизнес стратегия и да действат напред. Така че не смятам, че по отношение на НАП и Агенция Митници ще има някакво отпускане.

Водещ: Защо не беше оценена, според вас, финансовата политика на правителството на миналите евроизбори? Впрочем, това са оценки, които дава водещата управляваща партия, мандатоносителя, че вие сте направили много, обаче хората не са го видели.

Петър Чобанов: Аз избягвам да се впускам в чисто политическо говорене. Този въпрос е по-скоро в политическия спектър. Така че...

Водещ: А международните рейтинги видяха ли го? Честно е между другото да кажем, че правим в петък вече този запис, за да не звучи неадекватно в събота сутрин, когато ще го излъчим, а има примерно появили се нови рейтинги. Те се очакват впрочем.

Петър Чобанов: Да, днес се очаква всъщност.

Водещ: Петък вечер. Какво очаквате?

Петър Чобанов: Standard & Poor's да обяви своя рейтинг. Ами, аз не искам да предрешавам тяхното действие, нали, тяхното решение. Но като цяло те още предния път, в края на миналата година казаха - ако политическата нестабилност продължи, ние ще намалим кредитния рейтинг. Така че рисковете за това да бъде намален кредитният рейтинг поради политическата нестабилност сега са дори по-високо, отколкото бяха в края на миналата година. Така че е възможно да има и подобни негативно решение на Standard & Poor's. Те по принцип са консервативна рейтингова агенция. Знаете, че намалиха дори кредитния рейтинг на САЩ. Така че нали, бихме могли евентуално да очакваме и подобно решение. Но те ясно го заявиха - ако продължава политическата нестабилност, това забавя някои реформи и може да се отрази негативно на икономическото развитие. Към момента нямаме негативно отражение върху икономическото развитие, категорично. Напротив, ако гледаме бизнес климат, потребителско доверие, самият растеж на потреблението и инвестициите говори, че точно обратното се случва - бизнес средата се подобрява, започва да се инвестира, започват да се създават нови работни места, което увеличава потреблението на хората и от там БВП расте, тоест икономическо влияние в момента на политическата нестабилност няма. Но за всички е видно, че има политическа нестабилност, което може да доведе до подобно решение.

Водещ: Има, вие участвате в КСНС, нали, не се лъжа, един от участниците сте. Ако ви попитат политиците - коя дата, от гледна точка на министъра на финансите, прагматична гледна точка е най-добра за избори в България, след като сме се разбрали, че ще има избори, вие коя дата виждате? Те включиха бюджета впрочем като аргумент, по-напред - по-назад да бъдат изборите.

Петър Чобанов: Както ви казах, аз разглеждам, продължавам да разглеждам моето участие и на КСНС по-скоро от експертна гледна точка.

Водещ: Аз ви питам експертно. Бюджета вие го пишете вече, нали? В МФ вече се работи?

Петър Чобанов: Може да се каже до голяма степен, че бюджетът за следващата година в основната му рамка е написан, тъй като ние приехме много важен документ - средносрочната бюджетна прогноза, която на практика така е организирана в момента, че разходните тавани на министерства, тоест това, което те могат да похарчат за следващата година вече са разписани. Тоест на практика...

Водещ: Следващо правителство може ли коренно да промени това?

Петър Чобанов: Разбира се, разбира се, че може да го промени.

Водещ: Не е ли тогава по-логична идеята за много бързи избори, за да може, ако идва някой с друг акъл, народът го избере, направи се коалиция...

Петър Чобанов: Винаги е така - колкото по-бързо се реши си