ПЕТЪР ЧОБАНОВ: НЯМА ДА ПИПАМЕ ПЛОСКИЯ ДАНЪК

22.04.2014 г.

в. „Преса"

- Г-н Чобанов, измина близо година, откакто сте финансов министър, каква е равносметката ви? Следите ли всеки ден изпълнението на бюджета?

- Да, налага се всяка сутрин. Ситуацията е динамична и задачите, които сме си поставили, са амбициозни. Не знам обаче дали сега е времето за равносметки, защото такива се правят в края на годината. В първата ни финансова година, макар да я започнахме от средата, успяхме да постигнем много неща. Нормализирахме ситуацията в приходните администрации и възстановихме доверието в бизнеса. Връщането на ДДС беше вкарано отново в ред и сега не се задържат суми, за да постигаме изкуствено бюджетни цели. Освен това работим и за намаляване на административната тежест. Изискваме все по-малко документи и информация. На хората не се налага отново да предоставят на данъчните данни, които вече ги има в Националната агенция за приходите. Въведохме и възможността за разсрочено плащане на забавени данъци. По този начин м.г. успяхме да съберем повече приходи и завършихме годината с под 2% дефицит. Разплатихме и старите задължения, а до последния ден плащахме пари по европроекти. Сега през първите два месеца на тази година бюджетът е с дефицит, но той е по-нисък от януари и февруари 2013 г.

- Има ли вече предварителни данни за изпълнението през март?

- Рано е още да се говори за март, защото данните се доуточняват. Но като цяло дефицитът в бюджета ще е близък до нивото му през миналата година. Това, което все още му влияе, е предишното неритмично възстановяване на ДДС. Ще ви дам пример -  през февруари 2013 г. е върнат на бизнеса ДДС за около 200 млн. лв., а сега се наложи да възстановим двойно повече. Така се изкривява картината и създава усещане, че приходите през конкретния месец намаляват. Това ще се промени. През юли съпоставката с предходната година да стане по-коректна.

- Успяхте ли да се измъкнете от сянката на предшественика ви Симеон Дянков? Вие също акцентирате върху необходимостта от финансова стабилност?

- Сянката на предшественика е малко противоречиво понятие с оглед имиджа, който Дянков си беше създал. Не е необходимо да се измъквам от нечия сянка. Прилагам нещата такива, каквито ги виждам, и те са в унисон с политиката на правителството. Има коренна разлика по отношение на това как се прави фискална политика. Както вече отбелязах, бюджетните цели се постигаха по начин, който се отразяваше зле на икономиката. Не се връщаше ДДС, бяха отлагани ключови разходи за следващи години, включително социални. Преди се залагаха разходи, които не бяха покрити с бюджет и не се плащаха. Такъв пример е МВР, където бяха увеличени ваучерите за храна и режийните, без да са разчетени, затова не бяха платени. А ние успяхме да ги разплатим.

- Тоест смятате, че сте успели да балансирате системата?

- Може да заключим, че има какво още да се направи, за да вкараме нещата в ред и да постигнем желаните резултати.

- Какви са желаните резултати?

- Искам икономиката да заработи още по-добре. Това ще стане, като продължаваме  да подобряваме бизнес средата и да облекчаваме административната тежест. Трябва да се вдъхне по-голяма увереност на хората.

- Актуализирахте прогнозата за растеж до 2,1% през тази година, в същото време данните показват дефлация и намаляване на износа. Тези показатели няма ли да се отразят негативно?

- Има известно намаление на износа за трети страни, но това се дължи на еднократни фактори, които през годината ще бъдат преодолени. Няма промяна, която да показва по-негативен сценарий. Дефлацията пък се дължи не толкова на икономическата активност, колкото на промяната на административните цени. Знаете, че на няколко пъти бяха намалени цените на тока, а те влизат директно в разходите. Икономиката ни е енергийно консумираща и това се отразява. Всъщност дефлацията не е толкова лошо нещо за реалните доходи. Когато цените намаляват, хората с нарастващи доходи могат да потребяват повече.

- Енергетиката не е във вашата компетенция, но притеснява ли ви състоянието на сектора?

- Не смятам, че трябва да се меся в работата на останалите министри. Моето мнение е, че се предприемат мерки, с които секторът да се оздрави. Не го заварихме в добро състояние. Иначе имаше нужда от намаляване на цените на тока, защото бяха стигнали наистина много виско ниво и протестите от февруари 2013 г. са красноречиво доказателство за това.

- Бойко Борисов плаши децата, че ще им се наложи да плащат милиони дългове, които сегашното правителство трупа за поколенията. Какво ще отговорите?

Емисията, която подготвяме, ще е навън, за да не се натоварва вътрешният пазар. Ние можем да вземе тези пари и от българската икономика. В момента банките имат достатъчно свободен ресурс, но се ориентираме към външния пазар, за да може с парите на трезорите да се кредитират фирмите.

Пласираме държавния дълг при много добри условия. А на въпроса кой ще плаща, отговорът е - икономическото развитие. Нарастването на икономиката ще спомогне към 2017 г. държавният дълг да е близък до 20% от БВП и да намалее спрямо годините преди това. Важна е траекторията на дълга, която отново ще стане намаляваща. Не трябва да забравяме какво се случи при предишното управление.  Фискалният резерв беше намален с 4 млрд. лв. и дългът беше увеличен с още 4 млрд. лв. Така всяка от годините ни струваше по 2 млрд. лв. Тази година няма да е така, защото ще платим 3 млрд. лв. стар дълг. Така няма да има съществено натрупване на нови борчове, а и фискалният резерв няма да намалее.

- Има ли опасност държавата да бъде опоскана предизборно?

- Предлагам ви да следите допълнителните разходи през следващия месец, който е предизборен, и след това да си говорим отново. Няма опасност да бъде опоскана държавата. В няколко поредни години сме в условия на избори и ако трябваше политиката да е предизборна, тдефицитът трябваше да бъде постоянно на ниво 2%. Както виждате, това не е така и сме заложили постепенно намаляване на недостига в бюджета. Бюджетът и разходите не моге да се нарекат предизборни.

- Кога ще изпълним препоръките на Брюксел за изравняване на пенсионната възраст на мъжете и жените?

- Въпросът трябва да се разглежда в общия контекст на това какви промени можем да направим в системата. В най-скоро време ще седнем със социалните партньори и ще вземем решение. Това е основна тема в Европейската комисия, но трябва да е ясно, че хората са най-важни. Стресиращо решение, с което веднага да се покачва възрастта за пенсиониране, както беше направено в миналото, не е най-добрият начин.

- А какво е бъдещето на минималната заплата?

- Стъпката за покачване, записана в средносрочната програма, ще бъде запазена. Няма да има промени. Не съм привърженик на автоматизма при определянето на подобни величини. Предлага се да се въведе формула, но тя няма да дава необходимия резултат. Догодина според прогнозите за икономиката, като правим новата средносрочна рамка за след 2017 г., мисля, че отново ще видим покачване на минималната заплата.

- Започнахте програма за връщане на данъка върху минималните доходи. Какви други промени в данъчната политика може да очакваме до края на мандата?

- Това е сериозна промяна, която показва ангажиментите ни към хората и изпълнението на предизборната ни програма. Очакваме тази мярка да даде сериозно отражение. Догодина хората с най-ниски доходи ще имат повече пари.  Разчетите показват, че ще възстановим на хората около 150 млн. лв. Това е сериозна сума, която ще се отрази на потреблението. Част от нея ще се върне в хазната под формата на ДДС. Важно е да се отбележи, че преотстъпването на данъка ще стане след подаване на декларация, което ще има и дисциплиниращ ефект и ще приобщи хората към данъчната система.

- Ще бъде ли заменен плоският данък с прогресивно облагане?

- За системата е важно да продължим с мерките за събираемост. Според това колко приходи постъпват като цяла, ще стане ясно какви разходи можем да си позволим. Преотстъпването на данъка на хората с ниски доходи мисля, че за момента е достатъчно. Затова и плоският данък няма да падне. Този тип облагане на доходите е необходимо на икономики като българската. След време, когато жизненият стандарт се повиши и достигнем европейските нива, може да се мисли за въвеждане на прогресивно облагане. В момента обаче плоският данък съответства на състоянието ни на догонваща икономика и е необходимо да бъде запазен.

- Тази година за първи път в бюджета беше вкарана инвестиционна програма в подкрепа на общините. Има ли вече стартирали проекти?

- Да, вече имаме 21 започнати проекта от 19 общини. Дали сме възможност на всички да използват 30-те процента аванс с условието да представят договор за проекта. Вече има изтеглени аванси и дори първи приключил проект. Това е спортната зала в Ботевград, която е напълно завършена.

Догодина планираме още 300 млн. лв. за общините. Част от тях ще бъдат разпределени за вече съществуващи проекти, защото дадохме възможност за разделяне на по-големите на части. Това отговаря и на критиките на опозицията, че сме осигурили за някои обекти едва ли не само една десета от необходимите пари.

Освен това през юни ще се направи оценка и проектите, при които не са започнали търгове, ще отпаднат и ще бъдат заменени. Целта ни е тези пари да отидат по предназначение. Инвестиционната програма е и най-голямата програма на правителството, осигуряваща заетост. Нашите очаквания са само от проектите за общините да се намери работа  за над 20 хил. души.

- Как стоим днес на финансовата карта на Европа?

- България на картата на Европа стои като стабилна държава, която доказа, че има добри публични финанси. Създаваме възможности за растеж. Страната ни е на второ място по нисък  външен дълг и това положение ще остане такова до края на мандата ни, дори и след това. Имаме успокоена среда за фирмите, в която държавата не си позволява да се меси, както беше в близкото минало.

- За каква държавна намеса говорите?

- В началото на кризата компаниите имаха по-нисък апетит за риск, тъй като се опариха от свои инвестиции най-вече в развитите страни. Когато обаче намаля притокът на свежи ресурси у нас, се увеличи апетитът за преразпределяне на вътрешните финансови потоци. Затова и имахме спрени плащания към бизнеса и невъзстановяване на ДДС. Успяхме да преодолеем тези негативи и да подкрепим предприемачите за нови инвестиции.