Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • АПР
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
Още по темата

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: ФИСКАЛНИЯТ КОНТРОЛ ПОВИШАВА СЪБИРАЕМОСТТА И ЗАЩИТАВА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗВОДИТЕЛ

ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: ФИСКАЛНИЯТ КОНТРОЛ ПОВИШАВА СЪБИРАЕМОСТТА И ЗАЩИТАВА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗВОДИТЕЛ
Снимка: ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: ФИСКАЛНИЯТ КОНТРОЛ ПОВИШАВА СЪБИРАЕМОСТТА И ЗАЩИТАВА БЪЛГАРСКИЯ ПРОИЗВОДИТЕЛ

04.04.2014 г.

 

|в. „Телеграф" | 04.04.2014 |

 

- Г-жо Петкова, наскоро излезе отчетът за изпълнението на бюджета към края на февруари. Разполагате ли вече с по-нова информация как се движат приходите в хазната?
- Разполагам с прогнозните данни за март. По отношение на приходите от акциз специално се наблюдава увеличение с 50 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. По отношение на приходите от НАП има увеличение от приходите за здравноосигурителни вноски, приходите от ДДС и данъците върху доходите на физическите лица - с около 55 млн. лв. повече в сравнение с 2013 г. През февруари имаше едно леко забавяне поради решението на Конституционния съд. Трябваше да се направят спешни промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и единната сметка да бъде разделена на четири - за данъци, здравни, социални осигуровки и за допълнително пенсионно осигуряване. Една част от дружествата прехвърлиха плащанията, които дължаха за февруари, но ги платиха през март и това е единственият негативен ефект от премахва нето на единната сметка. Като цяло приходната част на бюджет 2014 г. е амбициозна, но и НАП и Агенция "Митници" ще се справят с нея.

 

- Какъв е ефектът от специалните мерки, които бяха въведени за увеличаване на приходите от ДДС?
- Първият механизъм бе въвеждането на обратното начисляване на данък добавена стойност. За първите два месеца - за януари и февруари, се наблюдава намаление на декларирания ДДС за възстановяване с 25 млн. лв. месечно. Ефектът обаче може по-подробно да се анализира на първо шестмесечие. Втората мярка е фискалният контрол на рискови вносни стоки - плодове, зеленчуци, захар и месо, от съседните страни - членки на Европейския съюз - Румъния и Гърция. През първите три месеца на годината успяхме да направим 18 500 проверки на общо 280 000 тона рискови стоки. Това, което прави впечатление, е, че през тези първи три месеца се е увеличило количеството на вносните стоки с 3 млн. килограма на плодовете, зеленчуците и месото в сравнение със същия период на 2013 г. Според нас това не е увеличаване на потреблението, а по-скоро са количества, които излизат на светло и преди не са били декларирани. Има и обратна информация от браншовите организации, които твърдят, че вече се усеща подобряване на конкурентната среда. Това е и втората функция на този механизъм - не само подобряване на събираемостта, но и защитаване на българския производител.

 

- Кой беше най-големият удар по време на тези проверки?
- През последните няколко дни най-голям ефект от фискалния контрол са задържането на 100 тона пилешко месо внос от Гърция и 1400 тона захар. Съответно за пилешкото месо има съмнения, че доставчикът е рисков, и е наложено предварително обезпечение в размер на 30% от стойността на стоката, с които се покриват 20% ДДС и 10% корпоративен данък. Що се отнася пък до захарта - тя е съвместна акция на НАП и МВР и се разследват за документна измама и опит за източване на ДДС чрез фиктивни количества захар 13 отделни фирми.

 

- Каква е оценката ви за дейността на звеното за фискален контрол?
- Оценката ми е много висока, защото той е превантивна мярка. Дълги години НАП установяваше измамите на по-късен етап чрез ревизии. Става дума за милиарди левове източен данък добавена стойност. Проблемът беше, че реално няма от кого да се търсят тези пари. След реализиране на данъчната измама фирмите се прехвърлят на лица, които не притежават никакви активи, и тези задължения стават несъбираеми. Ето защо превантивният контрол ще действа много по-ефективно. Той позволява, ако има някакъв проблем, бюджетът да си събере вземанията още преди да е реализирана стоката - или чрез представяне на обезпечение, или чрез конфискуване на самата стока. Очакванията ни са да увеличим приходите в хазната с 400 млн. лв. само от тази дейност. Към момента 300 души се занимават с фискалния контрол, като има още свободни щатове и в момента провеждаме конкурси за наемането на още персонал по тази дейност.

 

- Наскоро Министерският съвет одобри отпускането на нови 20 млн. лв. за борба с данъчните измами. Къде ще бъдат изразходени тези пари?
- Тези пари са предвидени за Министерството на финансите и съответно НАП и Агенция "Митници". Една част от парите са за обезпечаване на информационните системи и информационната обезпеченост, които са необходими за съвместните проверки между приходната агенция, митниците и МВР при осъществяването на контрол срещу контрабандата на акцизни стоки. Другата част от парите ще бъдат инвестирани в технически средства като скенери например. С тях ще се контролират тировете, за да се проверява какво се транспортира с тях, с което ще се облекчи значително работата по фискалния контрол. Така, от една страна, проверките ще са по-качествени, а от друга - ще се извършват и по-бързо, така че да не се образуват опашки по граничните пунктове.

 

- Какви промени предвиждате за осигуряването на повече приходи при местните данъци и такси?
- Подготвяме промени в Закона за акцизите и данъчните складове и Закона за местните данъци и такси. Направи ми впечатление, че и в двата закона не са предвидени превантивни мерки срещу данъчните измами. Идеята дойде покрай дебатите за облагането на автомобилите миналата година. Тогава поискахме данни от столичния КАТ, за да сравним колко от регистрираните в София автомобили използват преференция при плащане на местния данък. Оказа се обаче, че 40% от автомобилите, които са регистрирани в КАТ, въобще не са декларирани в общината. Тоест те въобще не плащат данък. Досега не се е повдигал въпросът за борба с данъчните измами с местните данъци и такси, а мисля, че това е важно, защото те са един от основните приходоизточници на общините. Другата мярка ще бъде по отношение данъка върху недвижимите имоти, защото има съмнения, че една част от тези имоти не са декларирани в общината и затова за тях не се плащат никакви данъци. Съответно ще има и мерки, които да подпомогнат общините при събирането на приходите.

 

- Има ли вече яснота каква ще бъде новата методика за определянето на такса смет, тъй като стана ясно, че от следващата година тя няма да се определя на база големината на имота, а по някакъв начин трябва да отразява броя на хората, които го обитават?
- До средата на тази година Министерският съвет трябва да е готов с тази методика. Основно Министерството на финансите работи по нея, като имаме и няколко предложения от работодателски организации. Има сформирана работна група с участието на МФ и Националното сдружение на общините в България, като са представени не само големите, но и малките общини, така че методиката да може да работи навсякъде. Най-голямото предизвикателство ще бъде изготвянето на методика за многоетажните жилищни блокове. Спрели сме се вече на три варианта, които засега обаче не мога да ги представя, тъй като все още има много фактори, които трябва да се анализират и да се отбележат техните предимства и недостатъци. Те ще бъдат представени за обществено обсъждане.

 

- На дневен ред ли е промяната на нивото на данъците у нас?
- Промяната в основните данъчни ставки не е коментирана. По оценка на Европейската комисия данъчната система у нас е доста балансирана в момента - ниски ставки за преките данъци и по-високи за косвените с широка данъчна основа с малко преференции. Единственото сигурно увеличение е на акциза на тютюневите изделия, което е по европейска директива. То ще започне поетапно и на равни части през следващата година. Трябва да достигнем до 90 евро на 1000 къса цигари до 2018 г., като в момента е 75 евро. В момента се разглежда промяна на енергийната директива и нови ставки за енергийните източници. България обаче е твърдо против, защото сред предложенията е двойно увеличение на ставката на природния газ от 2,6 евро на 5,67 евро на гигаджаул, докато у нас към момента тя е 0,85 лв. на гигаджаул. Такава ще остане до 2018 г. Ако всички останали държави все пак одобрят тези нови ставки, в името на компромиса ще се съгласим, но ще настояваме за 10-годишен преходен период, преди тези минимални нива да важат и за нас.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация