20.06.2013 г.

Водещ: Добро утро. Вчера правителството в парламента представи  един пакет от меки, който би трябвало да понамали малко поне социалното напрежение. Казваме добро утро и на финансовия министър Петър Чобанов.

Петър Чобанов: Добро утро.

Водещ: Господин Чобанов, програмата за управление на кабинета „Орешарски" придоби кръв и плът вчера, бяха оповестени конкретни мерки. Това обаче не успокои хората. Вашето обяснение, защо вчера след оповестяване на тези мерки, отново имаше масови протести по улиците на София?

Петър Чобанов: Това не е цялата програма разбира се. Това са краткосрочните и спешни мерки, които трябва да се приемат в три основни области, както видяхме. Това са за гражданите, за бизнеса и необходимата демократизация на управлението. Към момента протестиращите може би имат свой дневен ред, който следват. Те настояват за оставка. Това е тяхно право те да излязат да протестират, да изявят своите искания, но се надявам, че като отмине тази първоначална реакция, по-късно ще може да се влезе в някакъв диалог, какъвто диалог ние проведохме както виждате в последните седмици, с почти всички, които имат свои реални искания. Много от тях са изпълними, много от тях са необходими да се случат и оттам нататък да се подобри като цяло икономическата и социалната ситуация.

Водещ: Господин Чобанов, основният въпрос, който се налага след представените вчера в парламента пакет от мерки, а и което между другото Алиосман Имамов от ДПС зададе, откъде ще дойдат парите, заеми ли ще се взимат?

Петър Чобанов: Ние управляваме един бюджет, който съвсем не е малък. Друг е въпросът, как е поставена бюджетната цел, тоест, целта за дефицит. Дали тя е съобразена с икономическата ситуация и дали вътре в бюджета можем да разчетем политиките, които да спомогнат за изпълнение на тази цел. Към момента анализът показва, че това не е съвсем така, тоест, бюджетът е разчетен при едни по-различни представи за икономическото развитие на България. Неслучайно през март месец беше направена ревизия в низходяща посока, тоест, брутният вътрешен продукт /БВП/, това което ще произведе икономиката, беше намалено...  очакването за него бяха намалени с милиард и половина, което оттам нататък поставя редица въпроси относно приходната част на бюджета. Същевременно има и редица въпросителни относно разходната част на бюджета, поради това, че има някои недофинансирани  системи, някои недотам добри разчети, но като цяло, бюджетът е такъв какъвто е. Той се управлява и оттам нататък има възможности чрез преструктуриране на разходите, чрез търсене на оптимизация, чрез отстраняване, както съветвам своите колеги, на някои паразитни разходи, да можем да осъществим тези си намерения. Ние дадохме ясен сигнал, че това ще се случи с първия пакет от мерки, който беше обсъден от МС, който е  и там, където е необходимо в НС, а именно с енергийните помощи, с помощите за първокласници, с помощите за майки. Тогава дадохме два ясни сигнала. Първият сигнал беше, че ще изпълняваме своите обещания, своите програмни намерения. И вторият сигнал беше, че това няма да става чрез изразходване на допълнителни средства, напротив. Тогава Министерството на труда и социалната политика преструктурира своя бюджет, за да включи част от този пакет. Друго преструктуриране беше направено от НОИ, по линия на бюджета на ДОО.

Водещ: Да разбираме ли, че сте склонен да отстъпите от дефицита, тоест, да допуснете един по-голям дефицит в бюджета, защото казвате, че средствата ще дойдат от бюджета, няма да се търсят външни заеми?

Петър Чобанов: Външният заем е средство за финансиране на дефицита, той не бива да се преекспонира,  разбира се когато е в нормални размери, нормални мащаби както е сега. По линия на дълга, за съжаление нямаме голяма гъвкавост тази година, тъй като през февруари месец беше направена тази „пожарна емисия" на дълг, за да се удовлетворят конкретни искания. Вярно, че парите са преведени обратно от ЕК, но това беше онзи буфер в дълга в размер на 800 милиона лева, който можеше да се използва при някаква подобна ситуация. Така че, това което в момента правим е да управляваме рисковете по отношение на възможно неизпълнение на бюджета и се стремим към момента да се разпростираме в рамките на настоящия бюджет.

Водещ: Ще има ли увеличение на дефицита, така ни не отговорихте обаче на въпроса?

Петър Чобанов: Към момента както върви изпълнението на бюджета, през май месец вероятно ще имаме на месечна база известен излишък, през юни предприехме някои намаления, както се изразих, на паразитни разходи, опити за преструктуриране. Приходната част през юни е относително добре и на фона на това, което се случва. Тоест, ние се намираме в рамките на сегашния бюджет. Оттам нататък ще зависи по какъв начин и колко оптимално ще управляваме ресурса, с който разполагаме.

Водещ: Мерките, които оповестиха вчера са насочени към социалните, най-уязвимите слоеве, като минималната заплата се планира отново да се увеличи. Какво ще се случи обаче с доходите на средните българи? Имате ли някакви планове за държавната администрация?

Петър Чобанов: Мерките вчера са насочени, както казах в три области. Вярно е, че едната област засяга социално уязвимите слоеве и засяга подкрепа в конкретни, точни направления, които имат необходимост от това. Но да не забравяме и нашите мерки, които вчера обявихме по отношение на бизнеса, те също са много важни и те отговарят на вашия въпрос - какво ще се случи със средните доходи. В момента бизнес средата е разрушена, тя беше разрушена поради не последователна политика, тя беше разрушена поради това, че нямаше равнопоставеност на икономическите субекти, поради това, че в обществените поръчки имаше редица изкривявания. И този христоматиен пример, който стана вече че, два процента от строителните фирми са спечелили 98 процента от обществените поръчки, става ясно, че бяха създадени изкуствени монополи, които сега чрез тези мерки, чрез демократизиране на цялостната среда и икономическа и политическа, ще могат да подобрят и бизнес средата. И оттам нататък, това което ни  липсваше по отношение на икономическото развити в последните години, а именно вътрешните инвестиции, да могат отново да се динамизират, отново да се появят. И това дава отговор на въпроса какво ще се случи с така наречената средна класа. Когато бизнесът тръгне, ще се разкрият нови работни места и тези доходи ще се повишат.

Водещ: Обаче, господин Чобанов, тази прогноза за разкриването на нови работни места никак не кореспондира с вчерашните изказвания на бизнеса, който смята че увеличаването на минималната работна заплата от 1 октомври ще намали конкурентноспособността и ще принуди част от бизнеса да освободи още работници. Тоест, обратното на разкриването на нови работни места. Между другото, вчера най-голямата работодателска организация също поиска избори веднага, тоест, декларира че няма доверие на мерките на правителството?

Петър Чобанов: Въпросът за минималната работна заплата, както е записано в конкретните ни  ангажименти, ще бъде поставен на обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/. За съжаление в последните няколко месеца този съвет не функционира, но той не функционира и от преди това, тъй като не беше постигнат конструктивен диалог в този съвет. Ние се стремим да възстановим възможностите за диалог. Там работодатели и синдикати ще имат възможност да изразят своите искания и по пътя на консенсуса да стигнем до най-доброто за икономическото развитие. Ясно е, че синдикатите от една страна настояват, тъй като защитават правата на работещите и техните доходи, настояват за по-висока минимална работна заплата. Това не се възприема от работодателите, но по линия на други мерки, които могат да бъдат приети там и възможно да се постигне компромис, възможно е минималната работна заплата да се отрази негативно на конкурентноспособността. Но това, което подчертавам пак е, че в момента бизнес средата е неефективна, бизнесът не работи, затова бяха създадени необходимите условия да не работи. И именно активизирането на бизнес средата и на самия бизнес ще спомогне, ако се приеме все пак предложението за по-висока минимална работна заплата, тя да не се отрази толкова негативно на икономическото развитие. Колкото до това, че най-голямата работодателска организация иска оставката на правителството, аз запазвам известен скептицизъм към това, дали това е работа на работодателска организация.

Водещ: Предвиждате ли вариант, при който да се наложи актуализация на бюджета, господин Чобанов, защото това би било много сериозно политическо изпитание за правителството в парламента?

Петър Чобанов: Както казах, към момента управляваме бюджета с ресурсите, с които разполагаме. Разбира се, там имаме комплекс от цели, които не са само за бюджетния дефицит, които са за нивото на фискалния резерв, които са лимитите, които може да ползваме по отношение на дълга. Ситуацията е динамична, ако мерките проработят, ако се повиши събираемостта, това ще помогне да се справим с конкретния бюджет. Но така или иначе, виждаме че може да има натиск и от външната икономическа среда, която не се развива толкова добре, колкото е предвидено в бюджета. Има рискове, но към момента не смятаме, че ще отидем към актуализация на бюджета.

Водещ: Кога, господин Чобанов, ще има конкретни резултати от мерките, които предлагате? Понеже има много съмнения, сега  предстоят летни месеци, в които обичайно и администрацията, и правителствата досега,  и парламента излизат в почивки и нещата, които предлагате, може би ще остават за есента, а резултатите отиват към края на годината?

Петър Чобанов: Ние имаме конкретни срокове, които са заложени и това беше една от новостите, които предложихме. Тоест, програмата първо влезе в парламента, второ влезе с конкретни срокове, и трето, тези срокове не са безкрайно разтеглени във времето, както обикновено се случва при планирането и изработването на подобни документи. Ние имаме срокове, които са до края на юни, които са до края на юли. Имаме готовност да ги изпълним и дори да ги преизпълним. Не смятам, че отпуските ще се отразят негативно на изпълнението, тъй като самото правителство обяви, че на практика няма да има отпуска за него. Най-много някои министри, ако са планирали нещо предварително, да могат да си позволят една седмица отпуска. Аз към момента не смятам да излизам в отпуска, тъй като предстои разработване на бюджет, предстои много голяма промяна и по отношение на приходните агенции, по отношение на това как работят, по отношение на правилата, и по отношение на това, как те се отнасят към бизнеса. Така че, оттук нататък няма време за губене и смятам, че конкретните резултати  ще бъдат ясни и преди края на годината.

Водещ: Споменахте приходните агенции и онова, което те събират, а отчитате голям недостиг по предварително заложеното. Как може да бъде компенсиран той? И да ви попитам, готвите ли нови  хора за ръководство на „Митниците" и НАП? И чия отговорност е господин Чобанов, в края на краищата, пресичането на контрабандата -  на съответните агенции, които отговарят за това, или на ДАНС, тъй като това беше един от мотивите, с които беше лансирана кандидатурата на господин Пеевски?

Петър Чобанов: По отношение на приходните агенции и рисковете да не изпълнят предварително заложените в бюджета приходи, има редица основания за това. Аз едното го споменах. Това са недобрите разчети по отношение на икономическото развитие. Освен това не са отчетени някои ефекти от промяната в данъчна политика. Примерно въвеждането на Единната данъчна осигурителна сметка измества някои приходи във времето, те ще се случат през следващата година, няма да се случат през тази. Това не е  отчитано при  тези прогнози. Освен това, имаме и много конкретен пример как е копирано на практика нещо, което се е случило миналата година, то е попаднало в бюджета без да има възможност да се случи тази година. Това са приходите от възобновяеми източници  на електроенергия. Миналата година - 2012 - те са били 50 милиона данъчни приходи свързани с това. Тази година пак са разчетени 50 милиона, а до момента имаме 2 милиона. Ясно е, че ситуацията, която е с тези възобновяеми източници това няма как да се случи. Но това не означава, че с предприемането на мерки, няма да се подобри ситуацията и да се управляват тези рискове. Мерките са по линията на НАП са да заложим пак повече на доброволното изпълнение. Тоест, този непрекъснат натиск, тези проверки, някои от които са били извършвани без да бъдат придружени с необходимите документи за това, без да бъде спазен необходимия ред за това, които са се разглеждали като натиск върху бизнеса, като вид административен рекет - това трябва да престане, за да може бизнес средата да се успокои и да се върнат инвестициите. При мен ежедневно идват сигнали, които аз разпределям към компетентните органи за проверка на подобни случаи. Така че, мисля че това е една от основните мерки, които може да приложим. Освен това, да се оптимизира малко структурата и работата на НАП по отношение на ревизия, по отношение на възлагане. Като цяло да се подобри работата на големи данъкоплатци, за които в последно време при мен идват сигнали, че също не са работили както трябва, а това е големия бизнес и отношенията с тях винаги трябва да бъдат и на плоскостта на взаимно споделяне на очакванията за развитие на икономиката и какви са техните планове. Като цяло това е липсвало до момента през миналата година. Направен е бюджетът, без да се съобразят с това какви са предвижданията на приходните агенции, какво точно ще се случи. А иначе, по отношение на въпроса за контрабандата - разбира се тук отношение имат и МВР, и ДАНС. Тук трябва да се приложи един по-комплексен подход, със сътрудничеството между Министерство на финансите и въпросните две институции.

Водещ: Персоналните въпроси за НАП и „Митниците"?

Петър Чобанов: Персоналните въпроси, както виждате към момента продължаваме да работим с досегашните ръководства на НАП и „Митниците". На тях са им поставени конкретни цели по отношението на мерки, които да подобрят качеството на системата, и които да подобрят събираемостта на приходите. И в зависимост от това как се справят с тези мерки, ще бъде взето решение как да продължим нататък.

Водещ: Една от големите заявки вчера, господин Чобанов, беше че правителството ще се захване с офшорните капитали. Даже заявихте готовност да разговаряте с кипърския си колега. Това реално не може да доведе до нищо, става дума за доброволно даване на информация от негова страна. Няма как да изискате информация кои български граждани притежават офшорни сметки?

Петър Чобанов: Разбира се, че този въпрос е важен за офшорните компании. Той е важен и в светлината на дискусиите, които се провеждат на ниво ЕС. Предстои ми участие в Съвета на финансовите министри в ЕКОФИН, там ще дискутираме този въпрос. Но има директива, европейска директива, според която държавите-членки на ЕС на практика са длъжни да споделят информация по отношение на офшорните зони. Така че, там нямаме изцяло принцип на доброволност. Ще бъде разширено влиянието и полето на прилагане на тази директива, така че разговорът с кипърския ми колега съвсем не лишен от основание и може да даде конкретни резултати.

Водещ: Ще оповестите ли  фирмите и гражданите, които имат офшорни сметки, веднъж получили ги, информация?

Петър Чобанов: Разбира се, ако получа и когато получа тази информация, те ще бъдат оповестени.

Водещ: Да ви върна малко към един казус, който беше издигнат малко преди изборите. При предишния мандат, на предишното редовно правителство, данъчните получиха един диск с информация от швейцарските власти точно за българи, които имат сметки в Швейцария. Имате ли представа какво се случва с тази информация? Защото една от хипотезите е, че тя се укрива, защото вътре има представители на всички политически партии? 

Петър Чобанов: Нямам представа какво се случва с тази информация. Мога да проверя какво се случва и каква е съдбата на този диск.

Водещ: Готови  ли сте да оповестите веднъж получили съдбата на въпросния диск, въпросната информация?

Петър Чобанов: Аз смятам, както беше вчера заявено в парламента и предложено като допълнение към програмата, че ще има една промяна в отношението офшорните компании. Разбира се, не трябва изцяло да се заклеймяват, но трябва да е ясно по какъв начин са генерирани средства и кой ги управлява. Тоест, кой собственик реално стои зад тези компании, затова по отношение на изразходване на публичен ресурс, ще бъдат предприети действия за това да се знае наистина кой ще изразходва този публичен ресурс. Като цяло се чу и в пленарна зала, че ще бъде подготвен един пакет от закони, или законодателни промени, които да уреждат положението по отношение на офшорните компании, с цел да имаме прозрачност. Така че, по линия на тези законопроекти, естествено да трябва да разполагаме с информация и да знаем кои са точно тези офшорни компании, които вече по-внимателно ще се действа спрямо тях, по отношение изразходването на публични средства.

Водещ: Да ви попитам като финансов министър, господин Чобанов, седи ли финансовата стабилност, като абсолютен приоритет на това правителство? Господин Дянков, навремето например, за него това беше вся и всьо, финансовата стабилност? Има ли някакъв риск, притиснати от социални и от политически искания да отворите чувала с подаръците?

Петър Чобанов: Финансовата стабилност, фискалната стабилност са естествен първостепенен приоритет на правителствата. И в светлината на това, което виждаме че се случва в Европа, където загубата на тази стабилност доведе до много загуби в последствие за цялото общество. Така че, това остава като първостепенен приоритет, но той ще бъде съчетан и с политики, които да осигурят икономически растеж. И двата приоритета ще бъдат абсолютизирани, като ще се намери необходимия  баланс между тях. Но категорично, няма да бъдат поемани излишни рискове по отношение на финансовата стабилност.

Водещ: Моля ви, в едно изречение. Налични ли са парите на държавните дружества в банките, в които те са разпределени?  Знаем, че беше приета една наредба, която предполага до 25 процента от средствата на държавните фирми да са в една определена банка. Налични ли са в момента така, че да могат да бъдат разпределени?

Петър Чобанов: Този въпрос не би трябвало да е отправен към мен, а към Банков надзор на БНБ, той надзирава, самият банков надзор надзирава какво се случва с финансовото състояние на банките. Но с това, с което разполагаме като информация и която е подадена от съответните дружества, е към 31 март и там виждаме, че има сериозен ресурс в банките, който е на разположение на държавните дружества. Но за съжаление, това което мога да подчертая тук е, че ресурсът можеше да е по-голям, ако не беше предприета такава декапитализация на държавните дружества в последните години, която на практика унищожи инвестиционните им програми. 

Водещ: Благодарим ви за това гостуване. Министърът на финансите Петър Чобанов в студиото на „Денят започва". Повишените социални разходи ще дойдат от преструктуриране на бюджета, а не от външни заеми.

Видео