Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • МАР
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31

СИМЕОН ДЯНКОВ, ВИЦЕПРЕМИЕР И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: ЦЕЛ НОМЕР ЕДНО Е ДА ПРЕБОРИМ КОНТРАБАНДАТА

03.08.2009 г.

01.08.2009 г. „Монитор"

 

- Министър Дянков, какви мерки ще предприеме правителството, за да се стигне до балансиран бюджет?

- Ние наследихме едно доста тежко финансово бреме с голям дефицит. Както стана ясно по време на първото заседание на министрите, обявихме, че в бюджета зейна дупка от над 2,5 милиарда лева. Този дефицит не може да се запълни само от свиване на разходите, макар че вече сме поръчали до следващата сряда всички министерства да излязат с предложения за намаляването им до около 1,2 милиарда лева. Така ще остане един дефицит от 1,3 милиарда. Според мен не е добре да продължим да „стопяваме" липсващите средства с рязането на разходите, защото ще пострадат сектори, на които особено много държим. Това са образование, здравеопазване, социални помощи и други. Именно затова на заседанието обявих, че само половината от парите ще бъдат набавени от икономии.

- А останалите? Какви са основните идеи на правителството да „стопи" другите липсващи средства?

- Вече обявих, че това ще стане чрез допълнителни приходи в хазната. Екипът ни има достатъчно идеи как да увеличим приходите в бюджета и най-късно следващата сряда ще ги оповестим. Но най-важната от тях е свързана с рязкото съкращаване на контрабандата по българските митници. За миналата година стойността на контрабандата, но само за акцизи и мита, възлиза на около 1,2 милиарда лева, тоест толкова, колкото, общо взето, е дупката в бюджета, която ние се опитваме да запълним след съкращаване на разходите. Затова основната ни задача сега е как може много бързо и рязко да се намали контрабандата по нашите граници. Тя засяга най-вече няколко основни сектора като горива, зеленчуци, алкохол, цигари, текстил, месо. Проблемът не е само в това, че ако не се плащат мита и акцизи, страда единствено бюджетът на страната. Контрабандата удря и много важни сектори от нашата икономика и най-вече българския производител. Това вече превръща борбата с нея не само в проблем на финансовото министерството, а и на цялото правителство.

- Една от първите ви срещи като министър бе с ръководството на Районната митническа дирекция в Русе, на чиято територия са всички дунавски митници. Подсказаха ли ви русенци някакви конкретни идеи как да се справим с контрабандата?

- Да, за мен тази среща беше изключително полезна, защото колегите имаха много добри идеи. Аз изисках от митническата дирекция до понеделник 10 предложения за нови наредби и структурни промени, които да допринесат за ефективната борба с контрабандата. След като се запозная с тях, ще помисля какво мога като министър на финансите да направя от гледна точка на нови наредби и създаването на нови структури. Трябва да сме наясно, че намаляването на контрабандата е най-важното перо, откъдето можем да намерим приходи. Не знам дали е случайно, но по време на посещението ми в русенската митница стана ясно, че същия ден служителите са спрели контрабанда на стойност 1 милион лева. В румънски автобус са влезли в България недекларирани парфюми, маратонки, текстил, кожи, авточасти, кинкалерия и други стоки. По-голяма част от стоките са означени със световноизвестни марки, които са предмет на защита на правата на интелектуална собственост - "Адидас", "Найк", "Гучи", "Версаче", "Армани", "Хуго Бос" и други. Тази акция на русенските митничари е похвална, но на нас ни трябват още 2-3 хиляди подобни „удара" на контрабандни стоки, за да намалим дупката в бюджета. Аз се надявам в работата си в новото правителство митниците да имат още повече такива успехи.

- Ако до вчера нямаше успехи в борбата с контрабандата, кой е виновен за това?

- Предполагам, че хората от тези контрабандни канали са плащали на служители, които са ги пускали през тях. По време на предизборната кампания, а и сега хората често ми казваха как на някои места бариерите просто са се вдигали и камионите са преминавали безпрепятствено. От разговорите си с ръководството на русенската митница разбрах, че това става и с транзитните станции в средата на река Дунав. Говорихме как това може да се промени законово. Аз тепърва ще се запознавам с различните начини, по които контрабандата върви в България. Още преди да сме във властта и да знаем за жалкото състояние на бюджета, обявихме, че това ще е основният ни фокус. А сега, след като знаем колко е бюджетният дефицит, мотивировката ни е още по-силна. Едва сега започвам да пътувам из страната, но всяка седмица ще се срещам със служители от НАП и митниците и ще разговаряме за начините за противодействие на контрабандата.

- Може ли да се очаква в рамките на четиригодишния мандат намаление на ДДС?

- Възможно е, но едва след като излезем от финансовата криза. Определено това няма да се заложи в бюджет 2010. Аз мисля, че е съмнително и за бюджет 2011, защото като икономист си мисля, че тогава ще излезем от рецесията. Едва тогава според мен е хубаво малко да се намали ДДС.

- Стана ясно, че правителството ще вземе мерки за намаляване на сроковете за връщане на ДДС. В каква посока ще са те?

- Да, вече обявих първите резултати от действията ни в тази посока. Правителството наследи близо 600 милиона лева забавено ДДС за фирмите. Държавата вече възстанови първите около 160 милиона лева от тях. Връщането на сумите от ДДС на фирмите започна още тази седмица и така правителството ще изпълни предизборната програма на ГЕРБ това да става в рамките на един месец. До средата на август върнатата сума трябва да достигне 300 - 350 милиона лева, а след около месец и половина от забавените 600 милиона да остане минимална стойност. Според мен това технически не е трудно да стане, затова правителството бързо постигна първите резултати. Смятам, че досега просто е нямало политическата воля за ускорено връщане на забавения ДДС.

- В България имаше няколко протеста за намаляване на високите банкови лихви върху кредитите. Би ли се наело правителството с тяхното сваляне?

- Единственото нещо, което може да се направи по този въпрос, е правителството да създаде условия за балансиран бюджет. Държавата не може да каже на търговските банки да свалят лихвените си проценти. Не сме на този етап от развитие.

- От какво според вас има нужда българският бизнес?

- На първо място има нужда от стабилна макроикономическа политика. Правителството ще се стреми в много бързи срокове да успее да я предостави. Освен това особено важно е да се подобри бизнес средата. На мен тепърва ми предстоят срещи с бизнесмени и се надявам да науча повече от тях, за да имаме конкретни предложения за съживяването на българския бизнес.

- На какъв етап е внедряването на единна електронната връзка между структурите на НАП и митниците?

- Надявам се, че след две седмици ще мога да обявя успех в тази насока. Технически това е много лесна задача и аз мисля, че и тук е липсвала политическа воля тази система да тръгне по-рано. С внедряването й очаквам държавата да получи нови приходи от около 200 милиона лева.

Визитка

Завършил е Ловешката езикова гимназия

Дипломирал се е в УНСС

Доктор по икономика от Мичиганския университет

За Световната банка работи от 1995 г.

Бил е главен икономист по финанси и частно дело

Директор на научен център в Харвард

Класиран е в топ 100 на най-цитираните икономисти в света

Женен е за американка

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация