ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ, МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ И ПИРИТА СОРСА - БИВШИЯТ ЧОВЕК НА МВФ У НАС: Да свиваш разходи при криза невинаги е добре

25.05.2009 г.

„24 Часа", 25 май 2009 г.

Румяна ДЕНЧЕВА

Българите помнят 19%-1997 г. с рухнали банки, страховита инфлация, безработица, празни магазини, продажба на нолуфалирали фирми за лев. Сега банките са стабилни, вървим към дефлация, магазините са пълни, но пак е криза. Не се ли объркаха понятията ни?

Пламен Орешарски: Кризата от 1997 г. дойде в резултат на нерадионална монетарна, фискална и структурна политика. Сегашната е изцяло привнесена отвън. Изпитваме негативи върху икономиката, след като банковият ни сектор устоя на натиска в края на миналата и началото на тази година. Намалялата активност на пазарите пряко сви обемите на производството и търговията у нас. За съжаление широката публика усеща преди всичко приликите на всички кризи -заплаха за благосъстоянието, натиск върху заетостта и по-скъпи кредити

Пирита Сорса: Има съществени разлики. Онази от 1997 г. бе вътрешна криза, предизвикана от вас самите, а сегашната идва отвън. Намирам, че вие сте сравнително добре на фона на Европа и света, защото банките ви нямат токсични активи. Трябва обаче да се внимава, защото има сериозно намаление на кредитите, което би могло да доведе дотам, че банките няма да могат да покриват старите раздадени заеми.

- Как България излезе от онази криза и как ще се измъкне сега?

Пламен Орешарски: Онази криза бе локална и това изправи пред изпитание действията на нашите власти. Тогава се справихме чрез бързо стабилизиране на местната валута, дисциплиниране на фискалната политика и ускоряване на структурните реформи в икономиката. Днес, образно казано, епицентърът не е на наша територия и правителство и централната банка не могат да елиминират причините, нито могат да им влияят съществено. Това, което е възможно, е да запазим стабилността на финансовия сектор и устойчивостта на валутния курс. Важно е икономическата криза да не прерасне във финансова. С повече публични инвестиции частично да се смекчат негативните ефекти върху активноста, с държавна подкрепа да се подпомогне трудният достъп до банкови ресурси и да се противопоставим на ръста на безработицата.

- Опитвахме ли се някога да хитруваме пред МВФ? Беше ли той алиби за непопулярни решения?

Пламен Орешарски: МВФ ни подкрепи ресурсно и стабилизирахме финансирането на външните операции. Помогна ни при структурните политики и даде позитивни сигнали към външната инвестиционна общност. Понякога изпълняваше функциите на " лошо ченге". Експертите му не се колебаят да изпълняват подобна роля, тъй като не са политици и не държат да се харесат на широката публика - те не се явяват на избори.

- Има ли погрешен съвет, който фондът ни е дал?

Пламен Орешарски.: Повечето препоръки са формулирани в диалог с местните власти. Не мога да идентифицирам дълбоко погрешен съвет. Имало е спорове, но в детайлите, а не в политиките.

- Защо МВФ сбърка прогнозите си за България сега? Финансовият ни министър ще сменя ли своите?

Пламен Орешарски: Защото нито фондът, нито финансовите министри имат гадателски способности. Кризата се разви по-тежко от очакваното. По подобен начин актуализира прогнозите си и Еврокомисията. Още един коментар към нормалното любопитство за прогнозни цифри - когато степента на несигурност е по-висока, препоръчително е да се работи с интервали, а не с прогнозни точни числа.

- Винаги ли действа лекарството "рязане на разходи и озаптяване на заплати" и има ли противопоказания?

Пламен Орешарски: Винаги действа балансиращо на бюджета, но в определени случаи може да действа стагниращо на икономиката. Няма идеален модел на фискална политика, който да има единствено и само плюсове. Важното е да не се води политика, която има преобладаващо минуси.

Пирита Сорса: Сега съветите ни са тъкмо в обратната посока. Защото като харчиш, възобновяваш икономиката. Разбира се при условие че се харчи разумно, за да има този ефект. Както и да има ограничения във времето.

- Вие намирате за разумно държави да харчат 240% от БВП, за да се справят с кризата!

Пирита Сорса: Всъщност тези, които могат да си позволят да направят подобно нещо, са държави, на които публичният им дълг е нисък. А те не са много. Но аз разбирам вашите опасения -поради самия характер на кризата ще се увеличи публичният дефицит, защото няма как да се помогне на банки и големи компании, без това да се. случи.

- Трябва ли да се режат и смятаните за дребни разходи - командировки, представителни, смяна на авто-парк на властта на принципа "капка по капка, но изтича", или трябва да свиваме само едрите разходи. Или е по-добре да се реже от всичко по-малко?

Пламен Орешарски: Може да се отговори по аналогия с предишния ви въпрос - важното е да се постигат крайните фискални цели. Тяхното пренебрегване в краткосрочен план може да донесе текущи ползи, но в среднорочен и дългосрочен хоризонт да нанесе сериозни вреди и да съжаляваме за краткотрайните плюсове. Другото са подробности.

- За хората изобщо не са подробности заплатите и пенсиите днес, догодина. Г-н Орешарски, ще актуализирате ли бюджета, ще режете ли от заплати и пенсии, какво се случва с планираните им увеличения през юли?

- Задаването на въпрос -ще актуализирате ли бюджета, е изкуствено търсене на новина. Най-ниското равнище на приходите бе през март, но изоставането е в границите на заложените буфери. Самият факт, че не сме го направили и не възнамеряваме да актуализираме бюджета, е положителен. А съдбата на увеличенията, планирани за юли, ще се решава от МС през юни. Нека не прибързваме нито с добрите, нито с лошите новини.

- Споразумение с фонда с днешна дата какъв сигнал ще излъчи - че България пак е в беда и не можем да се оправим сами, или обратния - че осъзнаваме опасностите и си осигуряваме финансов гръб?

Пламен Орешарски Достойнство е не да се вземе заем, а по-скоро да се справим със ситуацията без кризисно финансиране. Можем да го направим и тогава инвеститорите по недвусмислен начин ще разберат, че нашата страна вече има управленски капацитет.

Що се отнася до финансовия гръб, коментарите са много забавни. За какво е тая истерия веднага да теглим заеми от фонда. Това можем да го направим винаги, ние сме страна член и той никога не би ни отказал подкрепа. Защо обаче не опитаме да се оправим сами, толкова ли не си вярваме?

- Г-жо Сорса, кога светът ще излезе от кризата?

Пирита Сорса: Сега сме в средата й, още дори не можем да преценим загубите. Възстановяването ще стане по-бавно, защото има вътрешно търсене и рестрик-ции върху кредитирането. Има и структурна безработица. Няма доверие,

отказват се кредити и хората изразходват своите запаси Ако използваме поуките от минали кризи, то трябва да се възстанови доверието, да се разпиете възела с лошите активи, иначе възстановяването ще е бавно. Има и рискове, свързани с моралната опасност - хората могат да си кажат, че всички финансови институции не заслужават доверие. Не мога да се ангажирам с прогноза, просто още не знаем.

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация