14.02.2008 г.

Вестник „Труд", 14 февруари 2008 г.

- Г-н министър, какво наложи закриването на безмитните магазини?

- Конкретната причина са критичните бележки в междинния доклад на Еврокомисията, които посочват, че те са източник на контрабанда. Знаете, че дебатите около безмитната търговия имат дълга история. В края на 2006 г., в хода на подготовка на страната за членство в ЕС, ние напълно хармонизирахме законодателството в тази сфера. Имахме консултации с Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз" и уточнихме приемливата европейска практика за такава търговия. Затова променихме законодателството и затворихме обектите на двете граници със страни членки на общността - Румъния и Гърция. Закрихме и безмитните обекти в свободните зони, както и на входящите трасета с трети страни. Така от началото на м.г. има обекти само на изходящите трасета. Успоредно с това въведохме по-строг административен ред - онлайн връзка с обектите, 24-часово видеонаблюдение на двата основни пункта - на турската и на сръбската граница. Видим резултат е намалението с около 40% на оборота спрямо 2006 г. Въпреки това явно не сме успели да убедим партньорите от Комисията. Затова и имахме нужда от нов сигнал, че тази търговия няма да бъде повече обект на критики.

- Какво дава основание на Брюксел да критикува безмитните магазини? Поне досега финансовото министерство не е давало доказателства, че генерират контрабанда?

- Нито аз, нито моите експерти от агенция „Митници" имаме такива сигнали. Има нарушения, но голяма част от тях са дребни - например закупуване на повече от разрешеното количество цигари. За м.г. общият брой на нарушенията, които сме предотвратили, е над 3000, доста по-малко от предишни години.

- Тогава какво дава основания на Еврокомисията да критикува?

- Не мога да коментирам това. Явно имат други източници.

- Ще има ли щети върху бюджета от това решение?

- Тази дейност до голяма степен е фискално неутрална, тъй като става въпрос за продажби без акциз и ДДС. Ще намалим оборотите, но от фискална гледна точка не е проблем.

- Критикуват ви, че им оставяте 3 месеца, за да се подготвят. Едва ли не „да изкарат" някой лев, преди да ги закриете. Какви са основанията за това?

-Чисто технологично трябва време, за да се изчистят стоковите наличности на операторите. Някои от тях са с бандероли, на които пише Duty free...

- А опасявате ли се, че лобитата на безмитните оператори могат да блокират закона в парламента?

- Мисля, че има ясна решителност да се прокара този закон и не очаквам кой знае какви дебати в парламента.

- Днес (б.р. - вчера) бяхте в Брюксел. Предадохте ли това послание на еврокомисарите?

- Изрично не съм повдигал тази тема. По-скоро имаме други проблеми, които уточнявахме с дирекция „Регионална политика". Те са по отношение на пътния фонд (Б.р. -преди две седмици Еврокомисията спря парите по програма ИСПА, след като двама чиновници от фонд „Републиканска пътна инфраструктура" бяха заловени с подкуп).

- И какво им казахте за пътния фонд?

- Разговаряхме с комисарката Данута Хюбнер. Информирах я за предприетите действия и за сроковете за приключване на проверките, които съм възложил. Тя ще бъде информирана за резултатите от тях своевременно. Комисарката благодари за бързите и точни реакции и заяви, че ще разчита на тях за в бъдеще. Данута Хюбнер подчерта, че трябва да се изчистят недоразуменията около този случай, за да може да се дадат сертификати за сключването на нови договори за усвояването на еврофондовете.

- Даде ли ви някакъв сигнал кога ще се размразят тези пари?

- След като извършим тези уточнения. Това зависи в голяма степен и от нас. Когато завършат тези проверки и уточним с дирекцията същността на казуса, предприетите мерки и доколко надеждни са системите за проверка в самия фонд. Аз убедих комисарката, че случаите са инцидентни, не са системни и самия факт, че са идентифицирани вътре в страната, а не от Брюксел, е доказателство, че системите за контрол работят, а не обратното.

- В пътния фонд съвпаднаха два скандала - оставката на шефа му Веселин Георгиев и арестът за чиновниците с рушвет. Брюксел обвърза ли тези два случая?

- Не, очевидно между двата случая няма връзка. Обсъждахме принципно дали системите за контрол са достатъчно надеждни, за да идентифицират други подобни случай. Но трябва да си даваме сметка, че такива случаи има във всички страни членки. Това което притеснява комисията, е дали нашите системи работят добре,в това трябва да ги убедим, а не да разглеждаме конкретни случаи. Те не са интересни.

- Това е добре, но няма ли да отнеме твърде много време - да речем до лятото. Може ли европарите да се отблокират по-рано?

- Ще се стремим да задвижим въпроса по-бързо. Може би по-нататък ще дискутираме финала. Но пак ще повторя - инициативата е наша и ние имаме нужда от време, за да завършат проверките, които правим.

- Освен със скандалите около еврофондовете седмицата ще бъде запомнена и със срещата на коалицията в Хисаря. Взехте няколко изключително важни решения, сред които за реформи в осигурителната система. Няма ли да натоварят прекалено много хазната?

- Едно от най-важните решения в Хисаря е да бъдат реформирани осигурителните системи - в здравеопазването и социалната политика. Причината е, че двете системи са свързани и затова трябва да се разглеждат в пакет. Друг е въпросът, че в Хисаря не бяха коментирани конкретни цифри. Затова има време. Но тези решения бяха изключително важни за нас, тъй като се взеха преди старта на процедурата за проектобюджет 2009. Тя ни отваря възможност да продължим анализите,да разработваме различни варианти, които да дискутираме със социалното министерство, със социално-икономическите партньори, за да намерим оптималния вариант, по който да вървим при конструиране на бюджета.

- Т.е. категоричен сте, че тези реформи няма да се отлагат и ще влязат в сила от 2009 г.?

- Да, това е политическата воля и ние ще разработим варианти как това може да стане на практика.

- А ще успее ли фискът да се справи с две толкова тежки реформи?

- Защо да не успее? И в предишните години набелязахме амбициозни цели, свързани най-вече с намаляване на данъчно осигурителната тежест. За изминалите две години и половина ние намалихме тази тежест значително, което превъзхожда направеното от което и да е правителство.

- Да, но се говори за още милиард и половина разходи. И това са само нуждите на реформата в пенсионната система.

- Има различни варианти - от фискално неутрални до въпросните 1,5 млрд. лв. Но нито един от тези варианти не е утвърден. Ще търсим поносим вариант. Милиард и половина ми се струва твърде висока фискална тежест. - Няма ли да натежи твърде много на хазната и другата идея - здравната каса да остане за бедните, а в частните фондове да се осигуряват богатите?

- Такъв вариант няма. Най-вероятно няма и да има каси за бедни и каси за богати. Принципът на солидарността остава и това беше твърдо подчертано в Хисаря. Целта на реформата е не да се делят касите на класи, а чрез конкуриращи се институции да се постигне по-ефективно разходване на ресурсите и оптимизация на болничните услуги. Да ги насочим към клиентите, а не към едно или друго съсловие. Но това са теми на здравното министерство. От нас се очаква да помогнем с оптимизиране на финансовия модел.

- Ще има ли ясна концепция за това до септември?

- Задължително е да има, тъй като започват процедурите по подготовка на бюджета.