ПЛАМЕН ОРЕШАРСКИ В РАЗГОВОР ПРЕД ДАРИК РАДИО - 29/04/2006

29.04.2006 г.

"Дарик" радио, "Седмицата", 29 април  2006 г.

Водещ:

Първият гост в студиото  на   "Седмицата" - министърът  на финансите Пламен Орешарски. Добър ден.

Пламен Орешарски:

Добър ден на всички слушатели.

Водещ:

Да започнем с МВФ, после да минем към ЕС, защото изоставяме фонда,   нали?

Пламен Орешарски:

Фондът никога не може да бъде изоставен, защото ние сме страна - членка на фонда, и дори и след като  приключи  програмата имаме ангажименти по чл. 4, всяка година ще бъдат правени прегледи  и  фондът   ще  публикува коментарите си, коментари, между впрочем, които са  интересни за всички  наблюдатели.

Водещ:

На американците, например, правят ли се такива прегледи?

Пламен Орешарски:

Разбира се, на всички такива страни-членки се правят прегледи, публикуват се докладите и това една доста добра информация за наблюдателите, които следят икономическото развитие на съответните страни.

Водещ:

Ще се реши ли при започващата. . . следващата седмица започва мисията на фонда,нали?

Пламен Орешарски:

Да, в края на следващата седмица идват експертите на предварителни коментари с различните мои направления в министерството, а по-следващата седмица започват и официалните разговори с мисията.

Водещ:

А ще се реши ли на тези разговори дали ще се подновява споразумението, което изтича през септември?

Пламен Орешарски:

Споразумението няма да се подновява. Това е може би единственото, което може да кажем твърдо на този етап, защото ние от 01 януари 2007 г. ще бъдем, надявам се, страна-членка на общността и нашите усилия вече ще бъдат насочени към съгласуване и координиране на икономическата ни политика с изискванията на Брюксел, а не толкова на фонда, но бързам да подчертая, че не бива да си правим някакви илюзии. Изискванията на Брюксел в някаква степен даже са и по-строги.

Водещ:

Защото сега много от слушателите ни, които свързват МВФ с непрекъснати ограничения - това не дават, онова искат, си представят как се изхарчват тези пари, които стоят в излишък и фондът през всичките тези години не даваше да си направим неща с тях, които бихме искали.

Пламен Орешарски:

Аз не мисля, че фондът е бил в основата на това да водим не разумна икономическа политика, а по-скоро българските правителства от 1997 г. до настоящото правителство. Фондът винаги е давал консултации и съвети в полза на една благоразумна фискална политика, която води до разходи и удовлетворяване на обществени потребности не само и единствено днес, а в средносрочен и по-дългосрочен план. Знаете го този конфликт.

Водещ:

Тоест  излишъкът няма да бъде похарчен?

Пламен Орешарски:

Разбира се, че няма да бъде похарчен.

Водещ:

Трите. . . Три процента ли бяха, които. . .

Пламен Орешарски:

Имаме такава фискална цел за настоящата година, знаете, от предишната мисия във фонда през януари, и ще направим всичко възможно да я изпълним, не защото го иска фондът, а защото това е мярка, която ще съхрани макроикономическото равновесие в средносрочен план.

Водещ:

Има ли червени зони за България при присъединяването към ЕС във вашата област, във финансовата област, защото през февруари еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Хоакин Алмуня критикува остро фискалната и бюджетната  политика на Румъния. За България тогава не каза нищо.

Пламен Орешарски:

Хубаво   споменавате  комисар Алмуня. Ние имаме добри контакти с него и  ще спомена  изпреварващо, че го  поканихме да  посети София през май месец. Той  определи датата 15  май, ще ни бъде гост.

Водещ:

Това е ден преди доклада.

Пламен Орешарски:

Това е ден преди доклада и се шегувахме с него, че той много се надява да посрещне. . . т.е. неговото идване в София да бъде последвано от най-добрата новина, която очакваме. Комисар Алмуня има, по моя оценка, разбира се, много добра оценка за макроикономическата и в частност фискалната политика на страната, за разлика от коментари за други страни.

Водещ:

За Румъния той казва, че тяхната икономика се нуждае от помощ, за да понесе инфлационния натиск и коригира дефицита по текущата сметка. Това отнася ли се за България?

Пламен Орешарски:

Без да твърдя, че ние сме в идеално състояние, знаете, че ние също имаме дефицит по текуща сметка, и то немалък, българското правителство обаче има достатъчно мерки в това отношение. Преди малко говорихме за една от фискалните мерки, в ход са структурни мерки, а също знаете и за мерките, които БНБ предприема в подкрепа на правителствените усилия за ограничаване на кредитирането, така че засега безпокойство при нас, а радваме се, че и в Брюксел, не съществуват от гледна точка на заплаха за макроикономическата стабилност.

Водещ:

А мръсните пари проблем ли са за присъединяването на България към ЕС, след като има над 200 сигнала годишно за пране на пари, подавани от Агенцията за финансово разузнаване, която е всъщност към вашето министерство, но осъден за пране на пари няма.

Пламен Орешарски:

Ами тя. . . тази тема е малко смешна, защото, ако видим балансовото число на българските банки и го сравним с оборотите на някои глобални финансови пазари, доста комично е да се говори за пране на пари в България. Сигурно може да се изтъкнат съмнения, някои сделки, които не са най-чисти, но искам да подчертая, че Агенцията за финансово разузнаване в голяма степен е институционализирана, хармонизирана напълно в своята дейност и това, че подава сигнали, не означава, че във всички тези случаи става въпрос за нарушения, по-скоро за съмнения, които в хода на проверките не се доказват. Има до този момент над 50 досъдебни производства по тези сигнали и 9 внесени обвинителни акта. Вярно е, че няма още нито една присъда, но самият факт, че има обвинителни актове, означава, че системата работи.

Водещ:

Тоест  не очаквате това да бъде аргумент срещу България  в доклада на Европейската  комисия?

Пламен Орешарски:

Може би и да има забележки, но не очаквам това да е червена зона, както вие се изразихте в началото. Впрочем ние  често  не приемаме   каквито   и   да  е забележки. Бих  искал  да  поясня, че т.нар. жълти  зони са  по-скоро съвети,   които  трябва да изпълним или  които не сме изпълнили  точно  по  начина, по  който се изисква, и  те  не бива да ни безпокоят  чак  толкова много. Понеже ме попитахте   за  червени  зони  в  областите, които  зависят  от финансовото  министерство -  да, имаме и се  притесняваме  от  една червена зона, която с  усилията на българското правителство многосе  надяваме  в  последния доклад да бъде в жълто, т.е. коментарите да бъдат смекчени. Това е гражданската отговорност и прекалено малкият брой шофьори, които имат гражданска отговорност. По съотношение гражданска отговорност  към общия брой  на регистрирани автомобили ние твърдо държим последно място в  Европа. Всеки трети български шофьор кара без гражданска отговорност. 

Водещ:

Понеже сам отворихте тази тема, според вас добро решение ли беше да решаваме проблема със застраховките чрез пререгистрацията на колите, и то при положение, че се оказа, че България няма физическия капацитет да го направи това в сроковете, в които се иска.

Пламен Орешарски:

Това е една много голяма тема. Аз бих искал да подчертая, че тази пререгистрация трябваше да е практически завършила в края на 2005 г. По предварителния график 2006 г. трябваше да се пререгистрират коли, регистрирани преди 1975 г. Сами направете сметка, че ако всички бяхме спазили изискванията, 2006 г. щеше да бъде много лека, тъй като броят на автомобилите, регистрирани преди 1975 г., е много малък. Тъй като обаче по различни причини: може би недостатъчна информираност, може би недостатъчно усилие от страна на държавните органи, но също и небрежност от страна на всички нас гражданите, се оказваме в една ситуация, в която всъщност старите номера все още пречат за една по-прецизна отчетност сключили гражданска отговорност към общия брой регистрирани автомобили.

Водещ:

А не можехте ли да решите този въпрос през институции, с които работи Министерството на финансите - Комисията за финансов надзор например да събере данните от всички застрахователи за всички регистрирани коли, просто да се свържат с компютъра на КАТ и да се види кой не си е платил гражданската отговорност, а не да се разчита на доста случайния и не особено модерен начин да чакаш катаджия да види на стъклото има или няма гражданска отговорност?

Пламен Орешарски:

Да, такива действия бяха извършени. Не оставайте с впечатление, че вътре в кухнята не се върши дейност. Въпреки това от гледна точка на възможностите на държавата, нормативните възможности и регулативни, по-добър вариант от ускоряване на пререгистрацията не открихме и аз съжалявам за известните неудобства на гражданите, но също така ще се върна на началните обяснения. Всъщност това е плод и на наша небрежност.

Водещ:

Значи във финансите, казано в най-широкия смисъл на думите, единственият проблем е всъщност с КАТ?

Пламен Орешарски:

Във финансите разбирайте в главите, за които отговарят финансите, много от действията, за които отговаря Министерството на  финансите, всъщност зависят от други  ведомства.

Водещ:

А  не е ли проблем капацитетът, като го казват по-сложно -административният капацитет, за усвояване  на  парите, които ЕС е приготвил за България?

Пламен Орешарски:

При  предишния   мониторингов  доклад  от   края  на миналата  година имахме  много   сериозни  критични  бележки  по  отношение  на капацитета   за  усвояване  на  еврофондовете.   В резултат  на енергичните  действия,   които  предприехме  през  януари и февруари, и  преструктуриране   и изграждане  на  по   същество  нова институционална  рамка,   създаване  на  нови  звена  в  Министерството на  финансите   -   вътрешен  контрол и  сертифициращо  звено, преструктуриране  на  цялата  система  за  усвояване  на предприсъединителните,   а   след  това  и  на   структурните  фондове, много   се   надяваме   сега  в   този  доклад  критичните  бележки  да  бъдат значително  по-малко  или,   на  лаконичен  език,   червената  зона  да се  превърне  в  жълта.

Водещ:

Практически те в какво упрекват България, какво точно не харесваше? Ако може да го обясните обаче не така със сложните европейски термини. Какво няма България?

Пламен Орешарски:

От последните коментари след извършеното от правителството и от Министерството на финансите в частност, последните коментари се основават на една критика, която не може да бъде оспорена -ниската степен на усвояване на някои предприсъединителни програми, преди всичко ИСПА. Ще припомня, че някои от проектите на ИСПА стартираха 2000 г. и в момента все още няма съществен напредък по тях, което действително показва слабости в капацитета на усвояване.

Водещ:

Добре, и вие как си го обяснявате?

Пламен Орешарски:

Големи проекти, ще дам за пример Пловдив - Свиленград, модернизация на жп линията, "Дунав мост 2", големи проекти, които изискват мащабни действия и при различните проекти действията се забавят при различни етапи. Ще дам още по-конкретен пример. В Пловдив - Свиленград отсечката отчуждаването на имотите се оказа една процедура, която изисква изключително много време, неприемливо бих казал много време, и това е впрочем един добър урок за следващите години и за усвояването на структурните фондове, които са много по-големи по обем и много повече проекти ще трябва да изпълняваме.

Водещ:

Този урок до какво води? Мисли ли се да се създават специални звена, такива идеи идваха на политическо ниво от НДСВ.

Пламен Орешарски:

Специалните звена не могат да променят практиките и нормативната рамка. По-скоро този урок ни кара да прегледаме още веднъж цялата законова и подзаконова рамка и да поправим тези регулации, които предпоставят забавяне в изпълнение на отделните проекти.

Водещ:

Тоест министерство на европарите не трябва на България според вас?

Пламен Орешарски:

Практиката, добрите практики.

Водещ:

Министерство го сложете в кавички. Може да е агенция.

Пламен Орешарски:

Разбира се, звено някакво. Добрата практика в европейските страни, в т.ч. и в новите 10 членки, показва, че такова специализирано   звено  няма,   а  тези  функции  се  изпълняват   от министерствата   на   финансите,   които  управляват  и местните финанси.   Все  пак   брюкселските  пари  са  добавка,   която има  за  цел да  ускори  развитието  на  страната,   и по-логично  е  те  да  се управляват   съвместно  с местните  финанси,   отколкото  да  се сепарира  управлението  на  местните  финанси  и управлението  на помощта   от   Брюксел.   Всичко  е  възможно,   разбира  се,   да  се конструира,   но  коментарите  на  брюкселските  експерти ни подсказват,   че   едно   евентуално  такова  действие  допълнително  ще усложни  механизма   за  усвояване  на  средствата.

Водещ:

Друго  съмнение  обаче е,   че ще откраднем парите.   Впрочем него го  има  в  много  коментари и  в  нашите  вестници  -  как работят системите   за   контрол.   Вие  самият  говорите  през  февруари,   че  се прави  мащабно  преструктуриране  на  държавния  финансов  контрол.

Пламен Орешарски:

Една  от  целите  на  това  преструктуриране  е  точно  тази  -  да подобрим  системите   на  контрол.   Знаете,   че   старата  система, заварена   от   дореформения  период,   за  държавен  финансов  контрол  по същество   беше   преструктурирана  и  на  нейно място  се   създадоха две  нови  институции  -  институцията  на  вътрешния  одит,   т. е. бившите  ревизори вече  ще  бъдат  локирани,   преместени при първичните разпоредители  с  бюджетни  кредити  -   това   са министерствата  и   централните  ведомства,   и  на  място  ще извършват одит   на  финансовите   средства.   И  второто звено,   което   се  явява правоприемник  на   държавния финансов  контрол,   е Държавната финансова  инспекция, която ще  има  функции  да  контролира  по сигнали,   ако ми позволите израза,   нещо  като  звено  за бързо реагиране.

Водещ:

Нещо  като  вътрешна  финансова  полиция.

Пламен Орешарски:

Точно така. Без полицейски функции обаче, а по-скоро с одитно-ревизорски функции.

Водещ:

Доколкото знам, предстои да бъде обсъждана предприсъединителната програма на България във финансовата област. Става дума не за фондовете, а за нашия план на макроикономическо ниво в Съвета по икономически и финансови въпроси "Екофин". Това кога трябва да стане?

Пламен Орешарски:

Това ще стане на 05 май. От предварителните обсъждания в Брюксел и от предварителния проект на становище на Европейската комисия ние сме доста удовлетворени, защото оценката е много висока в сравнение с другите три страни,за които се изготвят предприсъединителни програми - Румъния, Хърватия и Турция. Мога да отбележа, че оценката за предприсъединителната икономическа програма на България в сравнителен аспект е най-добра, с най-високи оценки по отношение на аналитичния капацитет на българските институции и аз много се надявам, след като това становище стане официално, т.е. документ на "Екофин", то да бъде една добра основа и за проектобюджета за следващата година.

Водещ:

Ние с тази програма какво казваме на европейците? Казваме ли им, хайде да вземем повод от тази седмица появилите се дебати, ние планираме да замразим реформата в данъците, за да отговорим на вашите условия, или напротив, ще продължим намаляването на данъците?

Пламен Орешарски:

Аз не знам да има такива дебати. През седмицата нямаше такива дебати.

Водещ:

Чел сте вестници, цитират един ваш заместник, друг ваш заместник.

Пламен Орешарски:

Понякога   колегите  от  пресата  при  съобщения  за  обсъждани работни  варианти   бързат  да  ги лансират   като  едва  ли  не  твърди тези.   Няма   такива   тези.   В Министерството  на  финансите  има различни  работни   варианти на  проектобюджета  за  следващата година.   Знаете,   че   за разлика  от  друг  път  тази  година ние стартирахме   процедурата  още  през  февруари и  към момента  сме  в много  напреднала   фаза.

Водещ:

Това се е случвало и друг път за... през февруари 1995-1996 г. правителството стартираше през февруари на следващата година за предходната процедурите по бюджета.

Пламен Орешарски:

Обикновено април.

Водещ:

В рамките   не   шегата   го  казвам,   че  България  вървеше   със закъснение.

Пламен Орешарски:

А,   обикновено   април-май  се   стартират   тези  процедури.   Тази година  избързахме,   за  да може  да  се  подготвим по-добре,   тъй като през  следващата  година имаме две предизвикателства  -  вноската  в общността,   която   никак  не  е  малка.

Водещ:

300.

Пламен Орешарски:

Около 600 млн. лв.

Водещ:

600 млн.

Пламен Орешарски:

Около.

Водещ:

Да, 300 млн. евро.

Пламен Орешарски:

От една страна, и от друга страна, всички говорим за структурните фондове, а неизвестността около усвояването им обаче се превръща в труден фактор за прогнозиране от гледна точка на моите колеги в Министерството на финансите.

Водещ:

Има ли опасност България да се окаже първата държава в ЕС, която губи финансово от членството, като плаща повече, отколкото получава?

Пламен Орешарски:

Има опасност, но няма да бъде първата държава. Ако погледнем. . .

Водещ:

Има ли други.

Пламен Орешарски:

В първите десет, поне половината имат много ниска степен на усвояване първата година.

Водещ:

Плащат по-висока вноска, отколкото взимат.

Пламен Орешарски:

Точно така е.

Водещ:

. . . и има опасност и България да бъде така?

Пламен Орешарски:

Ще направим всичко възможно да усвоим поне толкова, колкото ще внесем. Нашите прогнози са за усвояване над 1 млрд. лв. при вноска 600 млн., но това е само за първата година. Обърнете внимание, че много от проектите, които са със срок следващите седем години, дори при идеална работа от страна на българските институции, първата година са конкурси, изготвяне на проектите, повече документация, така че по някои от проектите, дори и идеално да вървят, ефективно пари няма да влязат през 2007 г., а ще дойдат 2008 г.

Водещ:

Каква  е   вашата   визия  за   следващата  година  в  България  -  да   се продължи  данъчната  реформа,   продължаване  на  намаляване  на данъците  и   осигуровките,   парите,   които  изобщо  плащат   гражданите и  фирмите,   или  напротив  -  да  се  поспре?

Пламен Орешарски:

Моята   визия   е   запазвайки макроикономическата  стабилност  да ускорим икономическия растеж,   а   това,   което  вие  коментирате  са инструменти.   Да,   ще  потърсим възможности  за  по-нататъшно облекчаване  на  данъчно-осигурителното  бреме  не  самоцелно,   а  за да   насърчим икономическия растеж,   икономическия растеж.    .    .

Водещ:

Например   одобрявате  ли   12  на  сто  данък  печалба?

Пламен Орешарски:

Би   било  много   добре.   Работим върху  такъв   вариант  и ще направим всичко   възможно  той  да  стане  реалност   есента,   но  това мога  да   ви  го  потвърдя  есента.   Засега   е  работен  вариант.

Водещ:

А вярно ли е, че има голям риск да продължи да пада данъкът върху доходите, защото така ще остават повече пари, които пък ще увеличават дефицита, който сега се критикува от МВФ, а от ЕС в Румъния ?

Пламен Орешарски:

Тъй като въпросът ви има сравнителна характеристика, между двата данъка за предпочитане е да се облекчи корпоративният данък, защото той е по-голям източник на растеж, а растежът от своя страна пък е източник на доходи на хората, които работят във фирми.

Водещ:

А може ли да обясните това странно съобщение от седмицата, че намаляването на осигурителната тежест тази година изобщо не е довело до очаквания спад на приходите - само 27 млн. били по-малко влезли, вместо очакваните 150 млн., което пък дава надежди, че може да продължи да се сваля осигурителната вноска?

Пламен Орешарски:

Това е една от благоприятните новини всъщност, вие я разказахте, че нашето очакване от края на миналата година, че снижаването на осигурителното бреме, на осигурителната тежест има шансове да доведе до, позволете ми израза, осветляване на част от пазара на труда, е на път да се сбъдне. Все още коментарът ми е предпазлив, тъй като за три месеца е рано за категорични изводи.

Водещ:

Тоест обяснението е, че просто вече вноските са станали по-приемливи за повече фирми и те спират да ги крият, да крият заплатите и започват да плащат вноски върху тях.

Пламен Орешарски:

Аз не бих твърдо застанал зад такъв извод. По-скоро бих подкрепил извода, че намалението на осигурителната тежест е рефлектирало в известен растеж на работните заплати в частния сектор най-вече, което пък от своя страна повишава базата на осигурителните вноски. Сигурно има и елемент от това, което и вие казахте като извод.

Водещ:

През седмицата парламентът обсъждаше промени в Закона за ДДС. Защо невинни трябва да отговарят за виновни? Това беше основният дебат по този закон за т.нар. вериги, ако някой преди и след тебе не си е платил ДДС-то, ти да отговаряш за него.

Пламен Орешарски:

Знаете, че Законът за ДДС и въобще Данъкът върху добавената стойност е чисто фискален инструмент. Новият закон всъщност има за цел изцяло да хармонизира практиката с европейските стандарти и с директива номер б на Европейската комисия. А конкретно на въпроса   ви  -   т. нар.   солидарна  отговорност   е   един  от инструментите   срещу  веригите   за  източване  на  ДДС.

Водещ:

Но покрай веригите  горят. . . защото и вие, г~н министър, ако отидете  да   си   купите  едно  СО  от магазин за  техника, откъде ще   знаете   този  магазин  внесъл ли  го е, не го ли е  

Пламен Орешарски:

Значи,   вашето   обяснение   е,   така,   доста  твърдо.   Аз  бих добавил,   че   солидарна  отговорност  би имало  тогава,   когато  някой по   веригата  е  знаел и  въпреки  това  е  предприел действия,   а  не съвършено  невинни,    както  вие   казахте.   А солидарната  отговорност е  инструмент,   който   се  практикува.   Вярно,   той  не  е  елемент  на директива   номер   б,   но  гледайки  добрите  практики  на  далеч по-развити  страни   от  нас,   в  т.ч.   и  с много  по-институционално изградена  администрация,   бих дал  за  пример Холандия,   Германия, те   имат   този  инструмент,   и изниква  въпросът,   принципният   въпрос изниква  -  когато  тази  година,   а  очевидно и  следващите,   ще уеднаквяваме  практиките   си  с  добрите  европейски  практики,   все пак   трябва   да  гледаме  системно  и  комплексно,   а  не  да избираме само   това,   което  ни харесва,   а  което  не  ни харесва да  не  го въвеждаме.   Нали  нищо  няма  да  постигнем така?   По-добре  е действително  да   възприемем добрите  практики,   които  са  доказали своята   ефективност,   вместо  да  тестваме  как  би  действала  новата система,   ако  няколко  елемента  от  нея  все  пак  ги побългарим.

Водещ:

А въпросът е не се ли притеснявате, че давате инструмент на данъчната администрация, който е с, да кажем, високо съдържание за възможности за корупция? Ако ще трябва да решават знаел ли си, не знаел ли си.

Пламен Орешарски:

Мен повече ме притеснява практиката за добилата популярност дума източване на ДДС, което е много по-опасно в контекста на усилията ни за стабилизиране и поддържане на макроикономическото равновесие и по-малко ме притеснява инструментите в ръцете на данъчната администрация, тъй като ние имаме със въвеждането на НАП и с новия закон, Данъчноосигурително процесуалния кодекс, подзаконовите актове, които вече сме приели, имаме доста филтри и буфери, за да контролираме администрацията си. Имаме инспекторати, опитваме се да въведем правилото на засилен контрол върху контролиращите, така че.

Водещ:

А защо отпадна ДДС-сметката? Защо се отказвате от нея? Тъкмо я научиха, както се казва, в България много обичат като задейства нещо и. . .

Пламен Орешарски:

Вие много добре отговорихте. Тъкмо свикнаха с нея и тя вече не пречи да се източва ДДС, и по този начин тя стана един излишен инструмент, който изкуствено задържа оборотни средства на бизнеса. Само една цифра ще ви кажа. Средните салда по ДДС-сметките в рамките на цялата икономика гравитират около половин милиард лева. Това са замразени пари.

Водещ:

Покрай ДДС-то друг основен спор е какво да се прави с туризма. НДСВ и специално вашият предшественик Милен Велчев каза, че ще предложи отпадане на тази времева програма за изравняване на ставката, която сега е 7 процента, да стане 20 през 2010 г., което означава разминаване в коалицията и твърде вероятно е да се окаже, че 7-те процента ще си останат. А вие държите ли на 20-те през 2010 г.?

Пламен Орешарски:

Народното   събрание  и  отделните  депутати   са   законодателите   в нашата   страна  и  те могат   да  решат   всичко.   На  мен  ми   се   струва, че  икономическата логика  диктува   ставката   по  ДДС  да   бъде   единна. Отчитайки   заварената   ситуация,   ние   предложихме   един   по-плавен механизъм  за  уеднаквяване  на  ставката   за  хотелските  услуги.   Ще обърна   внимание,   че  досега имаше  преференция  при  туристическите пакети,   но  това  повече  не  е  възможно,   тъй  като  по  директива  б туристическите   пакети  не  влизат  в  нито  едно изключение,   т.е.   не влизат   в  листата   с  изключения  към тази директива.   Това  ни  накара да   потърсим други  механизми и  предложихме  една  скала,   която плавно   във   времето   повишава  ставката  на  ДДС  от   7   до  20. Предстоят   дебати  между двете  четения.

Водещ:

Вие   продължавате  да  държите  на  предложението,   не  ви убедиха дебатите  до момента,   в  противното?

Пламен Орешарски:

Да, всъщност аз държа на системата от 1994 г., когато беше въведено ДДС, единна ставка, която е модерната световна практика по   отношение   на  ДДС,   и  неизползване  на  ДДС  за  други  цели  освен фискални,   за   да  може  пък  преките  данъци  да  бъдат  използвани  за стимулатори  на   стопанска  активност,   от   една   страна,   и  на насърчения   за   доходите  на  хората,   от  друга  страна.

Водещ:

Заради това ли махате, т.е. слагате ДДС вече и на вноса на нови коли за инвалиди, което, нали, така звучи на пръв поглед, като го каже човек - горките инвалиди.

Пламен Орешарски:

Звучи доста грозно, да.

Водещ:

. . . слагат ДДС.

Пламен Орешарски:

Звучи доста грозно, но това е хармонизационно изискване. Всички останали елементи на облагането на ДДС са съгласно изискванията на шеста директива. И отново ще припомня предния принцип - когато въвеждаме европейска практика, хубаво е да я въвеждаме изцяло, не да я побългаряваме.

Водещ:

А като ДДС-то ще важи винаги и навсякъде, ще почне ли и да важи и за всички коли, като си купуваш да бъде признавано от данъчните, а не да броят колко седалки има?

Пламен Орешарски:

Това не е съвсем така. Вярно е, че директивата не е твърда в това отношение, има облекчения за автомобили, които се използват за производствени цели, ще предефинираме, ще преразгледаме още веднъж с оглед на прецизиране. Известно е, че сега редица служители на фирмите ползват за лични цели фирмени автомобили, нали, това, не че е голяма загуба за бюджета. . .

Водещ:

Толкова ли е лошо за България да има много нови коли?

Пламен Орешарски:

Не е голяма, това казах, не е голяма загуба за бюджета, но е отклонение от принципи. Всяко отклонение от принципа не е за препоръчване.

Водещ:

Кога ще е готов бюджетът, като сте го почнали февруари?

Пламен Орешарски:

Вижте, бюджетът освен чисто технически инструмент е и политически, и ако в технически план аз мога утре да го направя, от политически план предстоят дебати в съвета на коалицията, в правителството след това, в парламента и ще се включим в обичайните рамки до края на октомври да бъде внесен в парламента, а това, че работи много по-рано, отново ще подчертая,е за да може да прегледаме всички възможни варианти и да оптимизираме в най-голяма степен. Знаете, че в бюджета се сблъскват различни обществени интереси, една група хора искат по-ниски данъци, друга група искат по-големи заплати. Това са неща, които трябва да се балансират.

Водещ: Добре,   следващата  тема  е   с  вашия  колега  вицепремиерът  Ивайло Калфин.   Срещата   на  НАТО вярно ли  е   струвала  2 млн.   лв.?

Пламен Орешарски:

Не  чак  толкова  много,   по-малко  -  половин милион.

Водещ:

Имате  ли  съмнения,   когато  се  съгласявате  да  бъдат  давани пари  за   такива  мероприятия?

Пламен Орешарски:

Не.   Тези  средства  са  одобрени  в  бюджета  по  план-сметка,   така че   нямам  съмнение   в   колегите,   които  са  организирали  срещата.

Водещ:

С   това   завършваме  разговора   с  Пламен  Орешарски,   министър  на финансите.