Министър Горанов: Срокът по наредба Н-18 се удължава до 30 септември 2019 г. за икономическите оператори, които използват компютърни системи за управление на продажбите

19.02.2019 г.

Разговор с Владислав Горанов, министър на финансите

БТВ, Тази сутрин | 19.02.2019

Водещ: След среднощните заседания миналия четвъртък в парламента, когато бяха приети промените в изборния кодекс, в неделя БСП постави ултиматум управляващите да се съобразят с техните изискванията, включително и по темата с преференциите. Нека да чуем какво казаха премиерът Бойко Борисов и Корнелия Нинова, след което продължаваме разговора с министъра на финансите Владислав Горанов.

Корнелия Нинова: ГЕРБ не реагираха на мнението на хората, а реагираха от страх. Страх от гражданската енергия, която видяха изправена срещу себе си. На второ място страх от решението ни да напуснем Народното събрание. Страх от истината, че ДПС спасяват правителството и живота на 44-тото Народно събрание. А патриотите са там просто статисти, за да прикриват истинското управление, което е между ДПС и ГЕРБ, с една единствена цел – ГЕРБ да се запазят на власт.

Бойко Борисов: Когато сме имали нужда от ДПС, те са ни подкрепяли. И аз винаги съм излизал и съм благодарил. Никога не съм казвал, че има нещо скрито-покрито. След като искаме да сме управляваща коалиция с коалиция, просто всички трябва да ходят на работа. Тогава няма да ни е нужно да търсим друга подкрепа за кворума в парламента.

Водещ: Добро утро казвам на министъра на финансите Владислав Горанов.

Владислав Горанов: Добро утро.

Водещ: Уплашихте ли се от БСП и затова ли дадохте пълен заден ход за изборните промени?

Владислав Горанов: Промяната от вчера е свързана с усещането, че се отдалечихме от хората, а не толкова страх от БСП. С БСП сме политически опоненти, това се мери през избори. Не искахме да оставяме у хората впечатлението, че по някакъв начин променяме изборните правила и ги лишаваме от възможността да участват по-активно.

Водещ: Само че промените в изборните правила се случиха миналата сряда и четвъртък, имаше обществено мнение. Не чухме тогава позицията на ГЕРБ, чухме я след като БСП постави ултиматум, че няма да влиза в пленарна зала. Защо?

Владислав Горанов: Няма връзка между двете. Всъщност мотивът за промените, свързани със специално преференциалното гласуване, са продиктувани по-скоро от дори вътрешнопартийната реакция и решението на лидера на ГЕРБ в случая – неслучайно вчера реакцията и пресконференцията беше от партийната централа, а не от правителствените зали – че по този начин ние, без да имаме особена полза от това, създаваме едно грешно впечатление у хората, че искаме да променим изборните правила в полза на някаква конюнктурна цел.

Водещ: Защо обаче допуснахте да се отдалечите от хората, г-н Горанов?

Владислав Горанов: Защото в случая търсихме максимален баланс в парламента между исканията на отделните партии, които са представени в парламента. Изборното законодателство винаги е било чувствителна тема и при него винаги сме търсили максимален баланс. Трябва да се има предвид, че всъщност голяма част от промените, които бяха направени, като изключим темата с преференциите, превратно се тълкуват. Дори за преференциите се чуха много думи, че те, видите ли, отпадат. Не, има много аргументи и за решението, което се взе в петък, и за решението, което се взе във вчерашния ден.

Водещ: Те не отпадат, обаче реално стават неизползваеми. Трябва да събереш толкова много гласове, колкото за един евродепутат.

Владислав Горанов: Обратното също е аргумент. Представете си, че говорим за мажоритарно гласуване. Един мажоритарен евродепутат трябва да събере поне 150 000 гласа, или колкото тежи един евродепутатски мандат.

Водещ: Съобразихте ли се с ДПС обаче?

Владислав Горанов: Със сигурност при гласуването и при дебатите в комисия и в зала сме търсили на всички партии позициите. Знаем, че ДПС отдавна са срещу темата с преференциалния вот. Ние, между другото, нямаме никаква причина да сме против преференциалния вот, тъй като според нашата оценка преференциалният вот до голяма степен ни помага и активира в индивидуалното състезание между участниците в листите, активира допълнителен електорален вот.

Водещ: Да разбирам ли, че ГЕРБ е за преференциалното гласуване?

Владислав Горанов: Разбирайте, че ГЕРБ, с цялата щета от това да си сменим позицията със сложна парламентарна технология от единия до другия ден, оценяваме, че по-правилно е преференциите да останат непроменени във вида, в който са действали.

Водещ: Тогава защо си нанесохте тази щета? Защо се съобразихте с ДПС?

Владислав Горанов: Ние не сме се съобразили с ДПС. Ние сме се съобразили с гласовете вътре в дебата, свързан с гласуването на измененията на кодекса, които твърдяха, че преференциалното гласуване е свързано с корпоративен вот. И между другото, ако бяха останали във вида, в който се гласуваха в четвъртък късно, промените в кодекса, на някои млади народни представители бащите им трябваше много повече да се бръкнат, за да ги направят отново такива.

Водещ: Това означава, че се плаща, за да станеш депутат, така ли е?

Владислав Горанов: Това означава, че ниска тежест на преференцията, тоест когато лесно можеш да промениш листата, можеш с всички сили и способи да въздействаш на листата и да я преподредиш.

Водещ: Само че нали ГЕРБ са се възползвали най-много от тези преференции, или сте вкарали най-много депутати от това Народно събрание с преференции. Това с пари ли се случва?

Владислав Горанов: Не. Това се случва с активното действие на народните представители, които по места всеки един става все по-активен и участва по-активно в изборите, за да привлече допълнителен ресурс и да може да измести евентуално някой от първите.

Водещ: Повтарям думите ви само отпреди две ваши изречения обаче – кой родител се е бръкнал повече или кой родите ще трябва да се бръкне по-надълбоко, за да вкара сина си...

Владислав Горанов: Аз няма да вляза в конкретика. Но лесно може да направите статистика за народни представители, които са влезли с преференции и след това...

Водещ: От коя парламентарна група? Нека да кажем.

Владислав Горанов: Влезте в статистиката, вижте кои са избрани с преференции и след това лесно ще стигнете до изводите, към които аз ви наведох.

Водещ: Има ли такива в ГЕРБ?

Владислав Горанов: В ГЕРБ не смятам, че има такива.

Водещ: Защото имате много млади депутати.

Владислав Горанов: Но има хора, които имат личен мажоритарен вот в населените места, от които са избрани.

Водещ: Вие също имате много млади депутати. Това означава ли, че с тези си думи хвърляте сянка на съмнение върху тях?

Владислав Горанов: Сянка на съмнение върху преференциалния вот, във връзка с възможността да бъдат манипулирани резултатите чрез различни способи. Безспорно е така и се чу и от дебата от парламентарната трибуна.

Водещ: Ако смятате, че на някой баща му може да плати, за да се измести по-нагоре в листата, но той не трябва да присъства в тази листа, защо изобщо е там? Защо изобщо има възможността да е в листата, да бъде преместен с преференция по-нагоре, независимо колко дълбоко ще се бърка неговия баща?

Владислав Горанов: По принцип това е един от проблемите на преференциалното гласуване. Доброто на преференциалното гласуване е, че даваме възможност на хората да участват по-активно в изборите и да преценят, макар че листата е подредена от партийния елит, да преценят на тях кой им е по-симпатичен от включените в отделната листа.

Водещ: ДПС спасява правителството. Така ли е, г-н Горанов? Думи на Корнелия Нинова, но ги виждаме и от вашите действия.

Владислав Горанов: Ние имаме проблеми не толкова с дисциплината, колкото с възможността да поддържаме постоянно кворума в пленарна зала. И това е проблем, който ще бъде обсъден и днес на коалиционния съвет между отделните представители на партиите, които подкрепят правителството.

Водещ: Патриотите някакъв параван ли са обаче в това съвместно ваше управление (...)?

Владислав Горанов: Тези внушения е нормално да бъдат провокация в сутрешен блок към всеки един ваш гост, но аз не мисля да се движа по опорните точки на БСП.

Водещ: Нека да се движим обаче по това, което казва Цветан Цветанов в събота.

Владислав Горанов: Не, нека да се движим по това, което казвам аз.

Водещ: Как така?

Владислав Горанов: Аз днес съм поканен, за да кажа какво...

Водещ: Вие ще кажете. Но тъй като коментираме дали ГЕРБ и ДПС управляват заедно – обвиненията на опозицията, аз ви казвам какво казва г-н Цветан Цветанов; „Имахме много тежък ден, наложиха се последващи консултации с Обединени патриоти, впоследствие с ДПС. Това бяха текстове на БСП, за които трябваше да се намери такъв консенсус, за да се продължи работата на Народното събрание и стабилността.” Това означава, че ако не сте се съобразили тогава с ДПС, е щяло да падне правителството. Така ли да го тълкуваме?

Владислав Горанов: Не, не. Аз мисля, че нарочно са извадени извън контекста думите. БСП още страда по периода, в който Станишев им обясни: „Или гласувате за ръководителя на ДАНС, или се разпада правителството“. Знаете, че тогава в мандата на Орешарски правителството на БСП беше с пряката и директна подкрепа на ДПС. И с аритметичния сбор на народните представители на БСП и ДПС, подпомагани понякога от още един по-малък, няма да го наричам коалиционен партньор, там.

Водещ: Припомняте за гласуването на Пеевски. Но този по-малък коалиционен партньор май сега е ваш коалиционен партньор.

Владислав Горанов: Припомням за онзи период, за да дойдем към сегашния. Сегашното правителство е избрано с гласовете на Обединените патриоти и ГЕРБ. Ние нямаме абсолютно никаква технологична или аритметична нужда да използваме по-голямо представителство в парламента от това, което имаме в момента.

Водещ: Имаше ли обаче предварително договорка с Движението за права и свободи вие да гласувате това тяхно предложение за преференциите и по този начин да се изтъргува нещо друго, някаква друга тяхна подкрепа, в минало или в бъдеще?

Владислав Горанов: Не. По-скоро изборното законодателство е изключително чувствително от гледна точка на максимално широк консенсус, който се търси при него. Предполагам, че в хода на дебата в парламента е търсен именно този максимално широк консенсус. Що се касае до това дали сегашният парламент може да продължи да съществува или не – очевидно е, че може. Защото, пак повтарям, сборът на народните представители, подкрепили правителството, е непроменен от първия ден. И ние нямаме нужда от подкрепата в този смисъл, че видите ли, ако една или друга политическа сила не подкрепи в пленарна зала решенията, парламентът няма да може да съществува.

Водещ: Защо се случват обаче тези маневри? Припомням думи на министър-председателят отпреди няколко дни: „Оставил съм парламентът и групата там да решават тези въпроси. Аз съм се явявал на избори по всякакви кодекси. Нека парламентът, нали това искаха, да не им се бъркам в работа.”

Владислав Горанов: То е факт.

Водещ: Ден по-късно Борисов нарежда да се променят законите сега, така че да се върнат в изходна позиция.

Владислав Горанов: Ден по-късно оценихме, че няма никаква причина да носим политическа щета и да дразним хората с ограничаването на действията на преференциалното гласуване, при положение че всъщност промените, свързани с преференциалното гласуване, не ни помагат по никакъв начин. Напротив, по-голямата активност, която дава преференциалното гласуване, е в полза на ГЕРБ. И ние неслучайно успяхме на последните избори да станем водеща политическа сила.

Водещ: Това обаче означава ли, че ако парламентарната група не синхронизира действията си с лидера на партията, не в случая министър-председателя, а с лидера на партията Бойко Борисов, има проблем? И този проблем ще бъде решен директно от него, ако стане криза.

Владислав Горанов: Борисов си има своята роля не само в изпълнителната власт, а и като лидер на партията. Изключително големият му политически нюх го държи 10 години ръководител на изпълнителната власт, с кратки прекъсвания, решени именно в нарушение на изборното законодателство, ако си спомним аферата Костинброд.

Водещ: Въпросът е дали е бил подведен от Народното събрание или от някой от парламентарната група.

Владислав Горанов: Не е подведен. Просто периодът, в който се взимаха тези решения, се взимаха на база на консултации и дебати вътре в рамките на парламента. Ние в изпълнителната власт не бяхме въвлечени в този дебат и не сме го обсъждали в различни политически формати, които съществуват в ГЕРБ. В момента, в който се чу призивът на някои народни представители, в това число и на Марков, депутат от гражданската квота на ГЕРБ, премиерът, след като се завърна от посещенията в Сърбия, в Мюнхен на конференцията за сигурност, на която беше, в един момент ни събра и каза: „Абе нещо става тук. Усещам с кожата си, че тук бъркаме.” В този момент...

Водещ: Кой беше посочен като човекът, който бърка? Кой бърка?

Владислав Горанов: Партията бърка. Партията бърка с това решение. Цветанов никога не е настоявал доктринално да се променя изборното законодателство в посока ограничаване на правата на гражданите.

Водещ: Партията или лидерът на парламентарната група в Народното събрание Цветанов – кой конкретно бърка? Кой е дал съвета – дайте да се съобразим с ДПС за преференциите.

Владислав Горанов: Внушението, че се съобразяваме само с ДПС е повратно. Знаем от край време, че това е тяхна позиция по отношение на преференциалното гласуване, но подобни гласове се чуха и от други представители на други политически партии.

Водещ: Това беше чувствителната тема, затова я споменавам. Иначе можем да споменем и ЦИК, и другите предложения, включително на БСП. Знаем, че сте се съобразили с техни предложения за втория протокол.

Владислав Горанов: Те така и не разбраха, че сме се съобразили с това нещо, но е хубаво най-накрая...

Водещ: Мислите, че не са разбрали ли?

Владислав Горанов: Ако им гледате последователно изявленията от гласуването до днес, ще видите, че може би едва вчера разбраха, че за втория протокол всъщност има гласуван текст.

Водещ: Корнелия Нинова обаче казва, че това е сценка, на която и децата не вярват. „Ние няма да се върнем в Народното събрание, докато не бъде прието всяко едно наше искане.”

Владислав Горанов: Вижте, ние на този тип отчаяни ходове няма причина да отдаваме такова голямо значение. Това им е третият път. Трябва ли сега ние да кажем, че това е третата сценка, която БСП разиграва, излизайки от парламента?

Водещ: Но те изброиха – когато първият път излязоха, Главчев не беше вече председател на Народното събрание. Валери Симеонов също си тръгна втория път.

Владислав Горанов: Участието в парламента, присъствието в парламента е начин, по който в демокрацията се решават проблемите. Ако те имат някаква претенция, че в парламента не се спазва правилникът, че мнозинството налага на малцинството репресия... между другото, ако се върнем назад във времето на правителството на Орешарски, когато Мая Манолова и Михаил Миков управляваха парламента, аз в лично качество тогава мога да свидетелствам, че бяхме подложени на доста процедурни репресии, но оценяваме като грешка това, че излязохме тогава от парламента.

Водещ: Добре. Ще има нова Централна избирателна комисия, така да разбирам?

Владислав Горанов: Ще има нова Централна избирателна комисия, с всичките предимства и недостатъци на това решение. Но когато сме на страната на закона – между другото, грешка беше, че се упорстваше да не се сменя.

Водещ: Добре, а защо упорствахте толкова много – и за Централната избирателна комисия, и за преференциите, за другите промени, и в един момент казахте – Ние се отказваме от всичко.

Владислав Горанов: Не, в един момент казахме, че темата с Централната избирателна комисия и темата с преференциите не са в полза на политическото поведение на ГЕРБ и няма причина да дразним хората с подобни решения, при положение че те не носят полза на никого.

Водещ: Да, но щетата явно ще се понесе.

Владислав Горанов: Щетата ще си я носим така, както винаги сме носили и преди...

Водещ: Цялата партия или някой индивидуално ще я понесе?

Владислав Горанов: Цялата партия, естествено. Цялата партия ще се явява на избори. Между другото, всички действия, които са извършени от Цветанов в хода на гласуването, не са били несъобразени с общата политическа теза. На него му беше възложено да организира и сега му е възложено и той носи отговорност за работата на Народното събрание в частта мнозинство, така че това не е лесна работа и понякога могат да се получат и решения, които впоследствие да бъдат преразгледани.

Водещ: Той ли носи отговорност за тези решения, които носят щета на ГЕРБ? Цветан Цветанов ли е този човек?

Владислав Горанов: Той носи отговорност за решенията, които бяха взети в парламента. Говорих с него вчера, каза: „Да не мислиш, че е лесно да намериш консенсус между всички парламентарно представени партии, някои от които винаги имат собствено мнение по дадена тема?”

Водещ: Въпросът е защо е бил важен този консенсус с ДПС в конкретния случай.

Владислав Горанов: Този консенсус не е бил само с ДПС и този консенсус е част от общия консенсус относно изборното законодателство. Но виждате, че в момента, в който преценихме, че се отдалечаваме от хората, сме готови с цялата щета от това, че си сменяме в последния момент мнението, за нас е по-важно да останем правилно разбрани, отколкото упорити докрай.

Водещ: Добре. По темата Венецуела. Има ли пробив във вътрешната ни сигурност с тези парични потоци, за които разбрахме, че са идвали в българска банка?

Владислав Горанов: Тези парични потоци са стигали в българска банка през кореспондентски банки, които са европейски и не само. Да не бързаме с изводите дали говорим за някакво нарушение на закона. Със сигурност говорим за трансфери от държава, в която нашето правителство споделя, че нещата не стоят добре.

Водещ: Проблем ли е, че идва чужд посланик и ни казва за този проблем?

Владислав Горанов: В интерес на истината чуждият посланик не е отишъл при Борисов да му каже по този проблем, а чуждият посланик е извикан от Борисов, за да му разкаже с какви данни и факти разполагаме. Трябва да се има предвид, че – специално, ако говорим за финансово-кредитната система – Българската народна банка е разполагала с тази информация многократно и неслучайно Българската народна банка е отказвала откриване на кореспондентска сметка в тази търговска банка.

Водещ: Понеже си говорим за щети – щета ли е за международния имидж на България, когато такава сметка е открита тук, а не например в Румъния или Франция, или все още не знаем за такива?

Владислав Горанов: Аз пак ще повторя, че не бива да се самобичуваме прибързано. Със сигурност сделките и транзакциите изглеждат със съмнителна икономическа логика, но това не са незаконни сделки дотолкова, доколкото са извършвани от оправомощените за това хора. Друг е въпросът по какъв начин се управлява в момента Венецуела и дали това не представлява опит за отклоняване на обществен ресурс във Венецуела. Но сами разбирате, че тази преценка трябва да бъде извършена по демократичен път и то в друга държава. Ние разполагаме с цялата информация за транзакциите. И пак повтарям, те не са стигнали до България с пощенски запис. Те са минавали през кореспондентски банки, които са в държави, които претендират да са доста по-развити и доста по-богати от България.

Водещ: Ще успеем ли това лято, тази година да влезем в чакалнята на Еврозоната? Знаем, че сега трябва да спазим всички критерии, за да се включим в механизма.

Владислав Горанов: Трябва да успеем. Имаме исторически шанс да проправим път към еврото. Няма нито един аргумент против присъединяването на българския лев към валутно-обменния механизъм и впоследствие замяната му с еврото. Всички анализи посочват, че държавите, които са част от най-вътрешния кръг на интеграция, имат предпоставка за по-успешно (...).

Водещ: То и за Шенген е така – изпълняваме всички условия. Възможно ли е някой чисто политически да ни спре по този път?

Владислав Горанов: От разговорите, които сме имали през изминалата година и последно от заключенията на Еврогрупата от юли месец, ако изпълним изискванията на Европейската централна банка, за да установим тясно сътрудничество с ЕЦБ по отношение с банковия надзор, не би трябвало да има пречка българският лев да влезе в ЕРМ.

Водещ: Миналата седмица, тъй като говорим за Еврозоната, показахме как заради увеличението на средната работна заплата, която поясняваме, че не е общата, или поне не е масовата, се повишават заплатите отново на депутати, министри, на министър-председателя, на президента. В Гърция чухме, че минималната работна заплата сега ще става 650 евро, колкото е средната за България.

Владислав Горанов: Ние имаме план, който сме заявили още 2017 г. Във връзка с изборите, които спечелихме през март 2017 г., с график на нарастване на минималната заплата. Иначе дали в Гърция заплатите са по-високи от България – да.

Водещ: Гърция нали премина през криза, беше в толкова трудни моменти. И 650 евро минимална заплата.

Владислав Горанов: Премина през криза, сви се доста гръцкият брутен вътрешен продукт. Все пак, за съжаление, България все още е далече от тези нива. Но може да забележите, ако направите една статистика, че минималната заплата преди увеличението е нараснала с 50% в България за последните няколко години. Средните доходи също растат доста ускорено и изпреварващо спрямо другите държави Европейския съюз...

Водещ: За съжаление не е с толкова, колкото им се иска на хората.

Владислав Горанов: О, няма да се получи среща между желаното и реалността.

Водещ: Минимална работна заплата от 650 евро със сигурност ще се хареса на българите.

Владислав Горанов: Въпросът е, че минималната работна заплата ние лесно можем с правителствен декрет да я определим в такъв размер, но тя трябва...

Водещ: Да съответства на бизнес средата. Бизнесът, между другото, иска отлагане на въвеждането на новите касови апарати. Ще го направите ли? Ще се съобразите ли с тях?

Владислав Горанов: Между другото, ако трябва ретроспективно да разкажем историята, темата с промяната на наредбата за касовите апарати – така ще го кажа най-разбираемо – е от август миналата година. Тоест това, което изведнъж се оказа голяма изненада за българския бизнес, всъщност от много месеци е тема на дебат. Анализираме реално действително какви са проблемите. И отговорът е да, но за тези, които използват касов апарат, който не е свързан с компютърна система за управление на продажбите и са регистрирани по ДДС, срокът 31 март остава. Има достатъчен на брой одобрен тип касови апарати. Между другото, голяма част от тези малки икономически оператори вече са изпълнили наредбата. Срокът по отношение на тези икономически оператори, които използват системи за управление на продажбите, компютърни системи, за които се иска подмяна на софтуера, съобразен с наредбата, от мен зависи, коментирахме го и с колегите от НАП, ще го удължим до края на септември. Дано бизнесът успее да се справи, защото ние винаги в последния момент започваме да се опитваме да спазваме правилата и се оплакваме от държавата.

Водещ: Края на септември, така да разбираме.

Владислав Горанов: Края на септември 2019 г.

Водещ: Това е новината за бизнеса. Кажете ни, когато излезе проверката, тя трябва да бъде готова в началото на месец март, във връзка с вашия апартамент, на КОНПИ и на прокуратурата, ако се окаже нещо нередно ще напуснете ли жилището, което обитавате сега?

Владислав Горанов: Ако се окаже нещо нередно, ще напусна политиката. Жилището няма никаква причина да го напускам, тъй като нищо нередно не съм извършил, поне по моите разбирания. То е предоставено от близък на мен, който няма тема с това жилище.

Водещ: Предстои разговор с Емилиян Гебрев. Предполагам, че сте добре запознати с неговия казус. Той твърди, че в крайна сметка обвиненията срещу него са с цел да бъде спряно придобиването на Дунарит. НАП обаче, каза в предишния разговор той, се опитва да изготви нереален ревизионен акт, с който да удари по него и това да е следващата стъпка, за да спре придобиването на Дунарит и да бъде ударен неговият бизнес. Смятате ли, че в НАП може да се подготвят такива нереални ревизионни актове?

Владислав Горанов: Всеки данъчно задължен има възможност да защити интереса си срещу лошата приходна администрация. На приходната администрация работата ѝ е да установява задължения на данъкоплатците по вид и размер. Ако в случая този господин смята, че по някакъв начин НАП злоумишлено действа, има съдебен контрол над действията на НАП. Така че не мисля, че трябва да коментираме действията на приходната администрация. Ако той има претенции, че нещо нередно се прави, първо, има правоохранителни органи, където може да подаде жалба, второ, след това действията на НАП действат на съдебен контрол.

Водещ: Много благодаря за това участие на Владислав Горанов.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация