ИНТЕРВЮ НА МИНИСТЪР ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ ПРЕД В. „DIE WELT“

13.03.2018 г.

Чрез нас Еврото би станало още по-стабилно

Die Welt | 12.03.2018

От Франк Щокер

 

България иска да влезе в Еврозоната. Финансовият министър вижда страната си в по-добра позиция от другите държави членки на ЕС, особено в сравнение с Гърция.

В момента България е поела председателството на Съвета на ЕС. София иска да използва това, за да ускори важен проект за страната си – влизането в Еврозоната. Финансовият министър Владислав Горанов знае за резервите, които имат много други евространи. Въпреки това той вярва, че те не са основателни, и демонстрира преди всичко към Германия подкрепа за нейната позиция по отношение на финансовата политика на Еврозоната.

Die Welt: България иска да влезе в Еврозоната. Защо?

Владислав Горанов: Нашата валута, левът, е обвързана още от 1996 г. първоначално към германската марка, а сега към еврото, и това и до днес е успех. Целта на България обаче винаги е била, когато се изпълнят критериите, да направи още една крачка и да въведе еврото. А ние изпълняваме всички критерии: нашата задлъжнялост е само 25 процента от общото производство, което е далеч по-малко, отколкото в много евространи, бюджетът ни е балансиран, инфлацията е овладяна.

Die Welt: Както сам казахте, левът е обвързан към еврото. В крайна сметка по този начин имате почти всички предимства на еврото, без да сте в еврозоната.

Владислав Горанов: Да, но в определен смисъл все още сме отвън. Ако разгледаме ЕС като три концентрични окръжности с център еврозоната, наоколо шенгенската зона и най-отвън ЕС, то ние все още сме най-отвън. Ние искаме още повече да се интегрираме в ЕС, за да стане ясно, че сме интегрална част от него. Освен това нашата Национална банка няма собствена политика от 1996 г. Като членове на еврозоната можем да имаме най-малкото глас, когато става въпрос за парична политика.

Die Welt: Някои се страхуват точно от това: още някой ще седи на масата и ще има думата.

Владислав Горанов: Който се придържа към правилата на еврозоната, изпълнява критериите за стабилност, не трябва да се страхува от влизането на България. Ние сме твърд поддръжник на стабилната финансова политика. Доказали сме го от две десетилетия. Поради това от нашето присъединяване трябва да се страхуват онези, които не спазват правилата, онези които нямат нашето ниво на консервативна и предпазлива финансова политика. Чрез нас еврото би станало още по-стабилно.

Die Welt: България може би изпълнява формалните критерии, но по икономическа сила е далеч от останалите в еврозоната.

Владислав Горанов: Към момента сме почти там, където бяха и Балтийските страни, когато започна процесът на присъединяване към еврозоната. Винаги е било така, че чрез този процес сближаването се засилва още. Що се отнася до ценовото сближаване, цените на стоките в страната отдавна са на нивото на тези в еврозоната, само при услугите това не е така, те са значително по-изгодни. Аз не виждам причина защо техните цени да се повишат значително с присъединяването, от което се страхуват много българи.

При Балтийските страни аргумент за присъединяването беше също, че ще се отблъсне руското влияние. Точно както тези страни, и ние сме част от успеха за разширяването на ЕС на изток – например не сме сред Вишеградските страни (бел. ред.: неофициален съюз на държавите членки Полша, Унгария, Чехия и Словакия) и изцяло поддържаме европейските ценности.

Die Welt: Присъединяването към еврозоната не носи само шансове. Излагате се на риска да се наложи да помогнете на друга страна, която има финансови проблеми.

Владислав Горанов: Ние добре сме претеглили шансовете и рисковете. Съвсем ясно се стремим към по-голямо интегриране в ЕС и искаме да дадем нашия принос. Между другото, финансови проблеми възникват винаги само в държави, които първоначално са изхарчили повече, отколкото са приходите им, които живеят за сметка на бъдещето. Това е напълно чуждо за нас и затова в еврозоната ще отдадем голямо значение на споделянето на това отношение от всички.

За да стане по-ясно: Гърция е наш съсед, но ние значително се различаваме. Поради това заявяваме ясно: Преди да се разпределят рисковете върху повече рамена, първо трябва да се намалят рисковете.

Die Welt: Кога ще подадете официално молбата?

Владислав Горанов: Изчакваме следващия доклад на ЕЦБ за кандидатите за еврозоната и тогава ще вземем решение. Ако докладът е отрицателен за нас, естествено ще го приемем, но само ако е на основата на обективни критерии. Тогава поне ще знаем какво още трябва да направим. Мисля, че след източноправославния Великден през средата на м. април ще знаем повече.

Die Welt: ЕЦБ не проверява само твърдите критерии като задлъжнялост и инфлация, а и меки критерии, като макроикономическа стабилност. В последния й доклад преди две години тя критикува институции на Вашата страна и преди всичко корупцията в правосъдната система.

Владислав Горанов: Често са ни отправяли критика за това. Някои неща може да са верни, вече направихме много за борбата с корупцията и сигурно още много трябва да направим. Все пак проблемът трябва да се постави и в контекст. Имаше скорошно допитване на „Евробарометър“ сред гражданите на ЕС за това, доколко по тяхно мнение корупцията е проблем в държавата им.

България беше само в средата на класацията, страни като Гърция, Испания, Кипър или Италия имаха значително по-лоши резултати, а те са еврозоната. С това не искам да кажа, че нямаме проблем с корупцията, а че и други страни също имат този проблем. Някои от тях биха могли дори да се учат от нас по отношение на борбата с корупцията.

Die Welt: В момента сте председател на Съвета на националните министри на финансите в ЕС. Какви са най-важните цели в него?

Владислав Горанов: Преди всичко това са теми, които частично ни занимават от години и по които искаме да направим значителен напредък. При това става въпрос преди всичко за борба с укриването на данъци, сближаване на ДДС, но и данъчното облагането на цифровите услуги. Това може да бъде разширено директно и върху темата за данъчното облагане на мултинационалните компании.

Die Welt: Една от темите е и времето след Брекзит. Все пак с него ще отпадне важен платец. Това означава ли, че страните бенефициенти трябва да се ограничат, или че донорските страни трябва да плащат повече?

Владислав Горанов: В момента водим интензивни дебати по въпроса. Аз съм за това, да не говорим първо за пари, а за приоритети и след това как да използваме наличните парични средства.

По време на нашето председателство ще проведем два форума по темата за многогодишния бюджет на ЕС и се надявам, че през второто полугодие ще имаме значителен напредък. В противен случай няма да имаме много време преди Европейските избори през следващата година.

https://www.welt.de/wirtschaft/article174442444/Bulgariens-Finanzminister-Wir-sind-ein-integraler-Bestandteil-der-EU.html

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация