Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • МАР
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31
Още по темата

ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: УДОВЛЕТВОРЕН СЪМ ОТ ТОВА, КОЕТО ОСТАВЯМЕ НА СЛЕДВАЩОТО ПРАВИТЕЛСТВО

20.11.2016 г.

| БТВ, „120 минути" | 20.11.2016 |

Водещ: Дами и господа, време е за отговори и с финансовия министър в оставка Владислав Горанов. Добър вечер, господин Горанов.

Владислав Горанов: Добър вечер.

Водещ: За разлика от повечето ви колеги в Кабинета „Борисов 2"  не вярвам да сте преживяли много драматично оставката, Вие имате опит и с оставката на „Борисов 1" и с Вашата лична като депутат през 2014 година. Какво е обяснението Ви, защо ГЕРБ не може да изкара един пълен мандат, се питат много хора?

Владислав Горанов: Един пълен мандат можеше да изкараме и сега на инат, но различна е ситуацията при първата оставка на правителството, различна е сегашната ситуация. Питате ме, дали изпитвам притеснение или нещо друго от оставката - не, оставката е проблем само тогава, когато се случва на база на лоша оценка, или лошо свършена работа. Аз не мога да не си призная, че съм удовлетворен от това, което оставаме за следващото правителство, дори то отново да е на ГЕРБ, дори аз да не съм в министерството. Мисля, че държавата е доста по-добро състояние, отколкото я оставиха преди няколко години.

Водещ: В шок и паника ли е администрацията? Това е много важен въпрос, Каракачанов твърди, че администрацията е блокирана аз пет месеца напред и е в шок.

Владислав Горанов: По принцип лошата администрация не работи добре и с добрите министри, а добрата администрация, ако няма министър, който да има перспектива пред себе си да налага някакви решения и да иска от нея изпълнения, дори добрата администрация в такива моменти забавя темпо, защото добрата администрация работи това, което и се възложи, лошата администрация не работи нищо. Но във всеки случай, когато имаме служебни правителства, на които перспективата е малко по-къса и основната и задача е да подготвят изборите и когато няма работещ парламент, който да дава перспектива за законодателни промени и да налага контрол, вероятно темпото на работа намалява. Но, администрацията няма причина да бъде в шок и ужас, най-малкото поузряхме с годините, повечето министерства има приемственост, особено във финансовото. Аз съм доволен, че досега нито един финансов министър не се изкуши да счупи тази добре подредена машина.

Водещ: Казвате добре подредена машина, бюджетът мина на първо четене, но не е ли това пирова победа? Например, ако има парламент в много различна конфигурация, той може да актуализира този бюджет, когато си поиска. Ето, например може да изпълни някои от обещанията, да повиши пенсиите значително?

Владислав Горанов: Бюджет трябва да има и е добре, че ние намерихме сили в себе си да продължим да настояваме, защото се чуха гласове за оттегляне, дори аз в един момент не знаех кое е най-доброто решение.

Водещ: А кое е, честно ли е служебен кабинет да носи отговорността за бюджет, който не е писал, който може да бъде променен само след няколко месеца?

Владислав Горанов: Какво значи да носиш отговорност? Отговорността се носи от изпълнителната власт, но когато имаш разписан финансов план ти имаш репери. Да, служебно правителство без парламент не може да променя законите, но всяко следващо парламентарно мнозинство може да реши да преначертае финансовата рамка. Тази, която сме изготвили и предложили има доста хубави неща в нея, не само в сферата на образованието, здравеопазването и отбраната, има и наистина доста хубави неща вътре за отделните сектори, които, ако не ги променят могат да се случат. От там нататък алтернативата е да се изпълнява миналогодишният бюджет, тогава обаче нямаше да може да се вдигне минималната работна заплата, тъй като тя е влязла като разчети в новия план, нямаше да могат да се увеличат възнагражденията в общинската администрация, в социалните служби, заплатите на учителите. Затова е по-добре да бъде приет този бюджет, като естествено ние трябва много да внимаваме и аз, в кавички казано, заплаших многократно моите колеги от другите партии, че ще бъдем нетолерантни към параметрични изменения между първо и второ гласуване.

Водещ: Дайте да видим как тези думи стигат до хората и какво ви питат те.

Репортер: Започвам с въпроса на Ани Георгиева, която моли господин Горанов да изреди пет нормални силни държави, в които има плосък данък, и да обясни защо България не забогатя след въвеждането на същия, и къде са инвеститорите? Другият въпрос е от Християна Петрова - „Трябва ли един министър да подаде оставка и да излезе от управление, за да бъде идеен и да решава проблемите на страната?"

Водещ: Да, това е много хубав въпрос. Дайте пет държави, както Ви моли първата дама, където плоският данък е донесъл нещо хубаво?

Владислав Горанов: България е една от тези държави...

Водещ: Може ли да докажете това просто, с две изречения?

Владислав Горанов: Ако сравните най-малкото събираемостта на този вид данък преди да бъде въведен плоския данък и след това, ще видите, че той е много по-справедлив от гледна точка на данъкоплатеца и в резултат на това много по-лесно се събират и много повече постъпления постъпват в бюджета. От друга страна какво значи да накараш богатите да плащат повече? Те винаги плащат повече така или иначе, ако гледаме по-високите доходи. Рискът и пропорционалното, при прогресивното облагане е дали ще уцелиш добре пропорцията, след като веднъж си я премахнал. Аз по-скоро искам да обърна внимание, че много държави в момента, ако щеш и една Франция скоро прокламираха реформа в данъчното облагане, върви към данъчни облекчения и по-скоро към плосък данък. Това, че ние сме изпреварили във времето това модерно течение за въвеждането на плоско облагане, на пропорционално облагане, за мен не е проблем. Винаги съм вярвал и мислил, че политика по отношение на неравенството трябва да се прави през разходната част на бюджета, а не през приходната. Тоест, данъците трябва да са независими, да са неутрални спрямо икономическия процес, а разходите, които бюджетът прави трябва да търсят кохезията, изравняването на равенствата между по-бедни, по-богати, средна класа, социално слаби. Тоест, през разходите на бюджета Вие може да постигнете същия този ефект от прогресивно облагане, ако насочите разходите там, където действително се нуждаят хората, а не да обръщате скалата наопаки и то особено по начина, по който...

Водещ: Имам един важен въпрос към Вас. Защо Корнелия Нинова и БСП заговориха за премахването на плоския данък сега, в навечерието на предсрочни избори? Имало ли е разговори с Вас по този въпрос?

Владислав Горанов: Това не е нова идея при тях, аз не ги упреквам, сега са заговорили. Те редовно си говореха за това нещо и всяка година, когато дойде бюджетно време те го вадят. Аз съм имал разговори с тях и съм им казвал, че това, което предлагат...

Водещ: Последният разговор?

Владислав Горанов: ...води до големи загуби в бюджета. Тогава получих уверение от Гечев, преди близо година, че той не би подкрепил подобна промяна, която води до големи загуби в бюджета. Би могло да се направи прогресивно облагане, което да носи същите приходи за бюджета, но то по никакъв начин няма да изглежда така, както го бяха предложили те последния път преди няколко дни. За да се запази същата приходна база в бюджета, вероятно средната класа ще трябва да бъде обложена поне двойно, ако не с по-висок процент.

Водещ: Коментирайте една хипотеза, споменахме БСП и техните предложения. Толкова ли е невъзможно да се направи правителство на националното единство? Някак си, чета анализи напоследък такива, в които да влязат и ГЕРБ и БСП, например в този парламент? Това невъзможно ли е? - „да" или „не".

Владислав Горанов: Не сме узрели до това, първо...

Водещ: А в следващия парламент?

Владислав Горанов: ...второ, нека да минат изборите, тогава да се броим кой кой е. Но това, което концептуално пречи в момента за едно тактово решение, по принцип партиите съществуват, за да са различни, те заемат своето място в политическото пространство на база на идеологията, която изповядат. За да ги слееш в едно, би трябвало да има само две причини - или партиите да се страхуват сами за себе си, за да е заплашен политическия модел, нещо, което сякаш в момента се вижда и голяма част от тях започват да изпитват притеснения за резултатите от референдума и какво всъщност се опитват да им кажат хората...

Водещ: А Вие не се ли притеснявате от това нещо, чакайте малко?

Владислав Горанов: Не, ние когато изразявахме резерви към референдума никой не ни чу, сега, когато разбрахме какво искат хората подкрепяме резултатите от референдума.

Водещ: Другият вариант реваншизъм ли е?

Владислав Горанов: Не е реваншизъм, това е прагматизъм. Опитахме се да обясним на един етап, преди да мине референдумът, че така зададените въпроси нямат еднозначен отговор и има определени рискове да се приложи директно това, което се предлага. Но, след като два милиона и половина подкрепиха български граждани подкрепиха референдума с положителни отговори на въпросите...

Водещ: Вие ще се съобразите ли?

Владислав Горанов: Разбира се, че ще се съобразим.

Водещ: Да Ви върна на темата, господин Горанов. Казахте, че засега не седи на дневен ред евентуална коалиция с БСП, но ако изборите са с резултат ГЕРБ и БСП с много голямо и стабилно мнозинство, защо не?

Владислав Горанов: Пак казвам, две партии в диаметрално противоположни като идеология могат да се съберат накуп, или само когато искат да се предпазят, тоест да съхранят политическия модел, за да не навлязат в него популистите, или когато има смисъл да се направи това, когато държавата е в изключително тежка криза и е необходимо аварийни мерки да се вземат само и само да се държи някакво мнозинство. В този смисъл това, което в момента може да констатираме като състояние на държавата въобще не предполага подобна симбиоза между две относително позиционирани противоположно в политическия спектър партии.

Водещ: Вие какво си казахте по този въпрос вътре, в МС, говорихте ли го изобщо? Или на срещата във формат ГЕРБ, горе в НДК, където се качвате....

Владислав Горанов: Какво дали сме си говорили?

Водещ: Дали сте говорили за евентуална коалиция с БСП? Някога обсъждали ли сте този въпрос?

Владислав Горанов: Не, и в интерес на истината питаме избирателите, които традиционно подкрепят ГЕРБ, за нас е еднакво ерозиращо доверието в партия, коалиция, както с БСП, така и с ДПС. Тоест, избирателите, които подкрепят ГЕРБ не подкрепят подобна коалиция. Но, общо взето нищо драматично не се е случило, за да правим такива сериозни анализи. Голямата подкрепа, която получиха те на тези избори, не без участието на ДПС, разбира се, ако прерасне и в парламентарна такава, уравнението е решено.

Водещ: Хайде да си сверим часовника с хората, но този път не от социалните мрежи, а от едно софийско село. Да видим шопите какво Ви питат:

...

Водещ: Ето, министър Горанов, виждате, доколкото моето впечатление остана не искат тези жени да се взима от работещите за да се дава за пенсии, но пък за собствената си пенсия казват... някак си не се радват много на увеличението, два хляба било казват, даже няма и за кило сирене.

Владислав Горанов: Има една илюзия в обществото, която обхваща все повече и европейските държави, че човек може да харчи повече, отколкото изкарва. Никога няма да чуете ГЕРБ да се заиграва с темата за пенсиите. Пенсиите могат да се увеличат, когато нарасне икономиката. Те и сега се увеличават, не с толкова, колкото им се иска на хората, но едва ли само вина на ГЕРБ може да се препише целия преход, приватизацията знаете колко успешно мина и въобще развитието на икономиката. Това, което успяхме да направим за две години е от едни доста ниски темпове на растеж да се превърнем в миналото тримесечие, за третото тримесечие на 2016 година в една от водещите по ръст на икономиката в европейски държави.

Водещ: Като казвате вина, усещате ли лична вина за КТБ? Казвам това, защото сам признавате, че едва ли ще съберете повече от 10 процента от активите на банката, преди година казахте нещо друго, а по-преди година нещо друго. Само 10 процента, това колко пари прави, къде са другите пари?

Владислав Горанов: Още когато БНБ обяви КТБ в неплатежоспособност и в последствие в несъстоятелност спомняте ли си колко беше капиталовата дупка тогава?

Водещ: Тогава се говореше за над милиард, след това стана четири...

Владислав Горанов: Не, когато БНБ излезе с решение, одиторският доклад на няколко компании говореше, че в КТБ няма 3 милиарда и половина. Спомнете си, не беше преди много време...

Водещ: Това какво означава?

Владислав Горанов: Това означава, че това, което се случи с КТБ започва много преди КТБ да фалира...

Водещ: Ясно, то много хора са имали вземане даване с тази банка, въпросът е защо само 10 процента от активите ще бъдат събрани?

Владислав Горанов: Аз направих всичко, което заедно с моите колеги и с мнозинството в парламента, даже тук всъщност не може да говорим за мнозинство в парламента, тъй като всички партии подкрепиха всички законови промени, които даваха допълнителен инструментариум на синдиците и като правна рамка, и като законова регламентация на несъстоятелността, така че, в максимална степен да се получи равнопоставено третиране кредиторите на банката и да се даде инструментариум в ръцете на синдика да може да възстанови максимално много. От тази гледна точка всичко е свършено, има заведени изключително много на брой искове и за несъстоятелност, и за отмяна на сделки, стотици са, да не казвам хиляди. Те се намират в българския съд, за съжаление това са правилата, когато се решава такъв тип спорове. Според мен, най-големият проблем освен начина, по който е управлявана и е съществувала така наречената банка, голям проблем възникна от безвремието, което беше между обявяването на неплатежоспособност на банката и назначаването на квестора в нея, до назначаването на синдици.

Водещ: Разбрах, темата е много голяма и много сериозна. Аз имам много въпроси за нея. Бихте ли приели едно гостуване само по темата КТБ след няколко седмици?

Владислав Горанов: Малко, след Цветан Василев ще ви гостувам и аз.

Водещ: След Цветан Василев? Той ни даде интервю, дори в нашето предаване беше първо, роди много въпроси, но... поканата остава, помислете.

Владислав Горанов: Благодаря.

Водещ: Едно изречение към бъдещия финансов министър, какво го съветвате, който и да е той?

Владислав Горанов: Който и да е той да си начертае няколко репера, от които не трябва да излиза. Пожелавам му да е в много добри отношения с премиера, за да може той да му дава гръб, тъй като сам финансовият министър трудно може да устои срещу политиците и техния популизъм. Не бива по никакъв начин да подлага под съмнение, според моите разбирания, сегашният данъчен модел и да се стреми да балансира бюджета. Грешно е да си мисли, че можем да продължим да живеем назаем.

Водещ: Благодаря Ви - Владислав Горанов в „120 минути".

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация