ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: БЮДЖЕТЪТ ОТРАЗЯВА ТОВА, КОЕТО ЩЕ ПРОИЗВЕДЕ БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ПРЕЗ СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА

03.12.2018 г.

Интервю с Владислав Горанов, министър на финансите

Нова телевизия, „Здравей България“ | 03.12.2018 г.

 

Водещ: Добро утро на финансовия министър Владислав Горанов! Здравейте! Много теми, ще се опитаме да минем през по-голямата част от тях, но в началото историята с Вашия апартамент, жилището, в което живеете, прикова вниманието на всички. Въпрос към главния прокурор в „Шоуто на Слави” и отговорът, че се прави и започва проверка предизвика внимание. Първоначално се твърдеше, че това жилище е на братя Домусчиеви, това се опроверга. Стана ясно от Ваше изявление, че е купено жилището от Ваши близки, от кръстника и неговото семейство, неговата съпруга, и го обитавате това жилище. Обяснение поискаха ли Ви, викаха ли Ви в прокуратурата?

Владислав Горанов: Нека да почнем оттам, че всъщност жилището, което обитавам, не е мое. Да не останат хората с впечатление за обратното. 2012 г. си спомняте, че имаше едно неприятно земетресение, което разтърси Перник и стигна и до София като въздействие. Тогава заедно с моето семейство живеехме на висок етаж в центъра на София. Стресът и уплахата, които изпитаха тогава невръстните ми деца и съпругата, ни накара да се възползваме от предложението на кръстника на мен и на моите деца, г-н Сариев, да ползваме жилище, което той е закупил с инвестиционна цел. Всички сметки и разноски по повод на жилището си ги заплащах аз и в момента, в който се смени законът и трябваше тези факти и обстоятелства да се декларират, аз много мислих дали всъщност това представлява проблем за мен. В края на краищата тази преценка ще бъде направена от КПКОНПИ, защото...

Водещ: Чудихте ли се дали да го опишете, дали ще стане скандал? Мина ли Ви през ума, знаейки, например, с Цветанов имаше преди години проблем с апартаментите, макар и от друго естество?

Владислав Горанов: Разликата е, че при г-н Цветанов има собственост, а в моя има ползване. Смисълът на закона, аз участвах като министър в гласуването и предлагането му от страна на МС, е да разкрива такива факти и обстоятелства. Специална комисия се създаде за целта, която да прецени дали това е проблем. Моята преценка към момента, в който съм го декларирал, е, че това не би трябвало да представлява конфликт на интереси. Разбира се, това е моята преценка. Ако се произнесе Комисията в друг смисъл, ще си нося последствията.

Водещ: Още малко по ситуацията със земетресението. На кой етаж бяхте тогава, тайна ли е, къде живеехте, защото вече не живеете там, може ли да се каже?

Владислав Горанов: Не е тайна, описано е в същата декларация. Етажът беше 10-ти от 16, доста сериозно се усети и как да кажа... беше неприятно.

Водещ: Строите ли Ваш дом? Защото един министър, особено на финансите, сигурно има идея къде да живее и след това, след тази ситуация?

Владислав Горанов: Не съм мислил в тази посока.

Водещ: Може ли да е конфликт на интереси, Вие казахте вече, че фирми, свързани със семейството, със Сариеви не са печелели обществени поръчки, не са се възползвали от някакви блага, но доколкото разбрахме, синът им временно е бил Ваш служител?

Владислав Горанов: За няколко месеца след конкурс младши експерт Христо Сариев, който работеше в отдела за макроикономически прогнози. И в този смисъл, ако е сбъркал някоя от прогнозите, със сигурност имам основание да му се сърдя, но напусна през 2015 г., за да кара докторантура по статистика и иконометрия в института в Бокони.

Водещ: Какво казвате на хората, които винаги подозират и са с впечатление, че когато някой нещо обитава безвъзмездно, безплатно, даже вече бяха направени изчисления как това за шестте години би трябвало да струва 200-250 хил. като се умножават месеци наем, че винаги има някакво очакване този, който дава, да получи нещо?

Владислав Горанов: Първо, отношенията ми с г-н Сариев са доста преди да съм някой въобще в тази държава на публична длъжност. Второ, нека да се изследва, ако няма спечелени обществени поръчки, ако няма специално третиране на негови фирми от страна на приходната администрация, по какъв начин съм попаднал в конфликт на интереси? Защото в противен случай финансовият министър, който ръководи едни от най-големите администрации в държавата, и то свързани с целия икономически живот, аз трябва да се затворя като отшелник някъде и да не се виждам с жив човек, за да не съм в хипотезата да попадна в конфликт на интереси.

Водещ: Снеха ли Ви някакви обяснения, бяхте ли викан, канен някъде на разговор, въобще да опишете това, което разказвате сега пред нашите зрители?

Владислав Горанов: Имах няколко посещения във ВКП...

Водещ: Няколко!?

Владислав Горанов: Няколко посещения във ВКП, повече от едно, и тече. Доколкото ми е известно, прокуратурата е възложила на КПКОНПИ проверка за конфликт на интереси.

Водещ: Подозирате ли, че е възможно това да е нещо повече от просто зададен въпрос и просто даден отговор от страна на главния прокурор? Защото в България, когато прокуратурата почне да проверява политик, щетата винаги е голяма за него, без значение как ще приключи случаят.

Владислав Горанов: Не може да се очаква друг отговор от главния прокурор, когато има съмнение за нещо нередно. В този смисъл защо е зададен въпросът, не знам, но това е естественият отговор.

Водещ: Имаше такива публикации...

Владислав Горанов: Публикациите бяха от години. В този смисъл за мен не е изненада, че такъв въпрос стои. И може би е добре, че в края на краищата ще получи всички отговори. А иначе...

Водещ: Не подозирате да сте, как да кажа... сготвен или атакуван в случая, или управляващите да са загубили благоразположението на прокуратурата?

Владислав Горанов: О, такава тема няма, какво значи благоразположението на прокуратурата? Сега, не очаквайте като Лютви Местан да кажа, че съм настъпил руска мина, но вероятно все нещо съм настъпил.

Водещ: Добре. Темата за горивата. От вчера има едно твърдение на по-малките, от Националното сдружение на търговците и превозвачи на горива, те казват, има картел между „Лукойл” и държавата. Какво мислите, Вие сте го чули това нещо? После ще цитираме и данни на „Лукойл”, които твърдят, че много малко складове имат, и в същия момент от МФ преди години са изразили твърдение, че държат голяма част от данъчните складове. Но първо по това твърдение, че картелът не е между фирмите на пазара на горива, а между „Лукойл” и държавата?

Владислав Горанов: Държавата и определена компания, колкото и да е голяма тя, няма как да сключат картел. Според мен със сигурност борбата с контрабандата и намаляването на незаконната търговия с горива е голяма тема. Не очаквайте финансовият министър да заклеймява една или друга компания. За мен е важно в сектора да има достатъчно конкуренция и достатъчно прозрачност на ценообразуването. Защото ако по някакъв начин те са ограничени, това би могло да създава напрежение.

Водещ: Помогнете ни да се ориентираме! 92 % от данъчните складове за бензин и 82 % от данъчните складове за дизел държали „Лукойл”, според отговор на Кирил Ананиев като финансов министър, явно това е по време на служебното правителство, зададен му от Петър Славов и Мартин Димитров за данъчните складове. И дава такъв голям процент. Сега, миналата седмица, имаше изявление от страна на „Лукойл”, че въобще не е вярно, че те държат толкова много то складовете, че не са монополисти, защото имат само 4 от всички 121 данъчни склада. 4 от 121 са 3 процента и нещо. А пък Кирил Ананиев е казал 80 %. Кое е вярно?

Владислав Горанов: И двете може да са верни. Въпреки че не съм скоро гледал актуални данни...

Водещ: Това едното е старичко, дадено от Кирил Ананиев, да.

Владислав Горанов: Не съм изисквал. Ще направя, ако трябва ще дойда и в друго участие при Вас отново да коментираме тази тема, но в случая броят на самите складове може да е малък, но вместимостта и обемите на складовете като обем гориво, които могат да се съхраняват в тях, да е голям. Т.е. може да имаш един склад и да имаш 99 % от пазара, и обратното, може да имаш 50 склада, но да имаш 2 % пазар.

Водещ: Т.е. въпрос на интерпретация е какви данни подаваш на обществото и как ще се разчетат те.

Владислав Горанов: Въпрос на обем, защото бройката на складовете е едната тема, тяхната вместимост е другата тема.

Водещ: Ако вместимостта е 80 или 90 % това само по себе си не е ли проблем за конкуренцията?

Владислав Горанов: Евентуално ако няма достатъчно възможност, тъй като знаем, че от гл.т. на производството „Лукойл Нефтохим” – Бургас е производителят на територията на България, рафинерията, оттам нататък трябва много внимателно да се следи вносът, за да е ясно, че има теоретична възможност при търговията на едро да има алтернативи.

Водещ: В спора между Марешки и Златев вие на кого вярвате? Защото и Златев казва Марешки да посочи откъде внася, всички да внасят оттам на тези изгодни нива. И наистина ли под стотинка за литър е печалбата на веригите, или това е абсурдно?

Владислав Горанов: Затова излязохме с предложението да се промени, и сме качили за обществено обсъждане Наредба №18 за структурата на касовата бележка, когато говорим за търговия с горива.

Водещ: Но вие сте наясно преди тази структура кое е вярно.

Владислав Горанов: Ние без да влезем, говоря МФ, без да влезем на данъчна ревизия, и то... как да кажа, задълбочена, на един икономически субект, ние не можем да проследим отделните елементи на ценообразуването дотолкова, доколкото в един обект бензиностанция имаме търговия на дребно с куп други стоки, които до голяма степен според нашите анализи успяват да изкарат, т.е. да издържат самия обект сам по себе си и да плащат възнагражденията на служителите. Отделно е цената на горивото и надценката, която се добавя.

Водещ: 1 ст. печалба на литър, това възможно ли е? И също така, наистина ли ще имаме повишение, пък ако наложите тази бележка с разбивката? Защото чухме, ще се сменя софтуер, това ще има някакъв разход допълнителен и тази разбивка да не ни излезе скъпо.

Владислав Горанов: Разходът според анализите, които сме изготвили в НАП с представители на бизнеса, които се занимават с фискалните устройства, е, че на един обект, на една бензиностанция около 200 лв. ще трябва да бъдат инвестирани допълнително, за да се получи тази разбивка.

Водещ: Т.е. изобщо не е нещо непосилно?

Владислав Горанов: Нашите оценки са, че 200 лв., за да може да няма оттам нататък повече дебат кое е за държавата, кое е за собственика, кое е за едровия търговец, мисля, че това е нещото, което държавата може да направи, при положение че имаме най-ниския акциз в Европа, няма какво много повече да направим освен повече прозрачност и яснота как се ценообразува.

Водещ: Понеже бяхме свидетели на протести, включително и вчера имаше, макар и не толкова многобройни, но и блокиране на пътища. Много сякаш им се събра на хората. Отчитате ли грешка в натрупването на такива лоши новини за хората? Имаме предвид по-високия данък, например, за старите автомобили, който вие казахте, че е 2-3 цигари, ама месечно, и като го обърнат в проценти излиза, че за някои автомобили ще има със 100, 90, 80 процента по-висок данък. Това с гражданската отговорност, което беше сериозна истерия и уплаха сред хората, че хиляда лева ще бъде. Цените на горивата – имаше едно натрупване, което доведе до напрежение и въобще въпрос дали това правителство, според опозицията то изобщо няма да успее да си изкара мандата. Отчитате ли грешка в производството на част от лошите новини, които изкараха хората на улицата?

Владислав Горанов: Нека да ги разделим на части! Първо, „Гражданската отговорност“, тя е солидарност между...  тя е един бизнес процес, който държавата го е регламентирала като задължителен, т.е. задължително да съществува, но всъщност цената на „Гражданската отговорност“ зависи от това колко щети се изплащат.

Водещ: Да, но стана ясно, че в Италия изплащаме щети на румънци, които карат с български номера масово и мерки за това запушване не се взимат толкова, колкото ще се събират пари?

Владислав Горанов: Темата колко ще бъде цената на „Гражданската отговорност“ беше спекулативно повдигната от застрахователния сектор заради едно решение на ВКС, което разшири обхвата на правоимащите пострадали, за неимуществени вреди тук говорим. Това повдигна една голяма тема, свързана с това какви допълнителни разходи в сметките трябва да включат застрахователите. Мисля, че в края на краищата успя да се разбере, че регламентацията, която направихме с изменение в закона, ще ограничи риска от съществено нарастване. Така или иначе опозицията, особено левицата, използва всеки един повод да създава напрежение около правителството. Аз смятам обаче, че е крайно време да се обединим около това, че след като в Конституцията е записано, че има 4-годишен мандат, единствените способи да се съкращава този мандат трябва да бъдат парламентарните способи. Сякаш заради това, че два пъти Борисов им даде властта, останаха с впечатлението, че в момента, в който си поискат и в момента, в който решат, могат да предизвикат...

Водещ: 3 за щастие не, така ли?

Владислав Горанов: Не.

Водещ: Кажете обаче дали си струваше толкова много омраза да съберете заради едни, наистина ли са само 20 млн. повече в бюджета? Пак за старите коли Ви връщам, защото прочетох, че голямо увеличение на данъка ще има, ето например, за коли с мощност до 100 конски сили, които са над 11 години, а такива са 87 % от колите в България. Данъкът ако е бил 52 лв. за тях, догодина ще е 96. И това няма да оправи въздуха. Вчера беше неделя, нямаше голям трафик, вижда се, че въздухът от друго се мърси основно.

Владислав Горанов: Важна е посоката. 6 млн. всъщност е ефектът, ако говорим за обикновените автомобили. Има една категория, т.нар. N1, зад която се крият скъпи луксозни марки автомобили, като примерно „Порше Кайен”, понеже сме в сграда, която е близко до подобен център, като други скъпи луксозни марки, да не продължавам да позиционирам различни видове автомобили, които се крият като лекотоварни автомобили и заплащат по 9, по 10 лв. данък...

Водещ: Прави се на (...), така ли, слага една решетка там? Ама това минава заради...

Владислав Горанов: Не слага една решетка, а заради техническите характеристики на автомобила отговаря на категория №1, която в съответствие с действащия доскоро данъчен закон даваше възможност подобни автомобили...

Водещ: Това да, за това няма да имате против и обществената подкрепа ще е на ваша страна, но...

Владислав Горанов: Имахме голям спор между другото с някои от нашите кметове, които в началото категорично подкрепяха, но в момента, в който излезе протестът, те започнаха да се колебаят, защото темата дойде при тях.

Водещ: Гъвкави са.

Владислав Горанов: Гъвкави са. А малко след това, преди да отхвърлим ветото, наложено от президента, ми се обадиха и казаха: извинявай, подведохме се, вкарахме нашите данни в счетоводната система за местни данъци и такси и излезе, че всъщност ние ще загубим от тази промяна, защото масово автомобилите, произведени до 2005 г. ще получат облекчение на данъка. Т.е. автомобилите от 2005 г. насам, които са с „Евро 4“ и които са близо 14-годишни, ще получат облекчение на данъка.

Водещ: Твърдите, че бедността на българите няма да бъде обложена, както Румен Радев каза, че се случва всъщност, облага се бедността, невъзможността на хората да си купят нови коли?

Владислав Горанов: Ние трябва да направим цивилизационен избор. Говори се от една страна за екология, а в момента, в който се опитваме да направим минимална крачка в посока срещу замърсяването на въздуха, минималната крачка е правилното нещо, тя ще се развива в бъдеще, ние трябва да направим наистина избор дали искаме чист въздух, или искаме с популистки мотиви да...

Водещ: Аз ви казвам, в неделя не беше по-чист въздухът с малкото коли. Явно проблемът е не само при колите.

Владислав Горанов: Ами аз ще ви дам пример. Действително замърсяването на въздуха от автомобилите е само една малка част от проблема в столицата примерно, но трябва да се замислим и за начина, по който се отопляваме.

Водещ: Именно.

Владислав Горанов: Има европейски градове, където е забранено напълно да запалиш едно дърво дори.

Водещ: Сега, към въпроси, свързани с бюджета. Много, много коментари имаше, че той е най-голям, Вие казахте, че е по-богат. Аз дадох ухо на това, което опозицията като критики подава към бюджета, и то е, че да, той може да е богат, само че пилее нашите пари, не ги таргетира добре, всяка година все повече пари се дават, например, за здравеопазване, но накрая всички са недоволни – и лекари, и пациенти. Т.е. парите като ефективност на публичните разходи сме много зле и това, че наливаме не прави животът по-добър и усещането, че сме по-богати. И другият пример беше примерът с майките. Много пъти повтаря властта как парите са повече, но накрая се оказва, че за това, за което те протестираха, ще има пари докато свършат до септември, пак трябваше да има среща с премиера лично и пак да се гаси пожар в крачка. Въпросът ми е този богат бюджет при липса на реформи дали ще стига до този, който се нуждае от тези повече пари, или отново ще има недоволство?

Владислав Горанов: Нека да направим следните уговорки. Първо, бюджетът не прави реформи, не създава реформи. Реформи се правят с изменение в съответните закони, които уреждат функционирането на определена система. Второ, бюджетът не е нито по-голям, нито по-малък. Бюджетът е при същата данъчна система, която е непроменена, бюджетът е това, което произвежда българското общество в следващата година и което, в съответствие с нашите програми и нашите намерения, ние насочваме в определените сектори. Това, че има повече средства в определени сектори, особено в сферата на средното образование, категорично е добра новина. В системата на здравеопазването с изменения в законодателството предложихме доста нови решения, всичките в полза на контрол и ефективност. Със сигурност ефективността на разходите е добра тема и тя може да бъде подобряване във всеки миг. Това обаче не може да е само ролята на финансовия министър, и естествено, не го очаквате само от мен.

Водещ: Не го очакваме само от Вас. Очакваме от правителството като се харчат пари, това да се усети от тези, за които се харчат по добър начин. Защото примерът с майките беше такъв – властта постоянно повтаря за тези 150 млн. повече, накрая те отиват, Мая Манолова казва, отивам да пиша жалба, отново се създаде, че се говори едно при премиера, пък после се прави друго и че има някакъв постоянен опит да се спрат парите към тях.

Владислав Горанов: Това не е вярно. Ако говорим за казуса с тези 71 млн., които са за досегашната програма за личен асистент, бяхме в ситуация, в която нямаше яснота в какъв вид ще излязат окончателно законите от българския парламент. Говорим за Закона за хората с увреждания и Закона за личната помощ. Когато се съставя бюджетът, трябва да знаеш, на база действащо законодателство, по какъв механизъм ще се предоставя съответната услуга – дали през бюджетите на общините, дали през бюджета на МТСП. Ако бяхме взели предварително едно от двете решения, вътре в пленарна зала това щеше да е много трудно да се пререши. Запазихме средствата в централния бюджет. В момента, в който имахме яснота през какъв механизъм ще бъдат предоставени, коригирахме бюджета в движение в пленарна зала и всичко си дойде на мястото.

Водещ: Понеже споменах Мая Манолова, смятате ли, че я изстреляхте още по-нагоре като рейтинг в мига, в който започна разправията за автомобила, който тя ползва на НСО, той ѝ беше отнет и тя беше пратена по влакове и гари и беше посрещната добре от хората?

Владислав Горанов: По влакове и гари тя избра да отиде. Не мисля, че това е голяма тема. Не мисля, че това е голяма тема, г-жа Манолова може да ползва служебен автомобил. Казусът и дебатът беше дали това трябва да е автомобил на НСО.

Водещ: Въпросът е дали ѝ помогнахте чисто рейтингово...

Владислав Горанов: Ами ако сме ѝ помогнали, значи трябва да ни е благодарна.

Водещ: В случая с НСО имаше и други проблеми. Имате ли мнение, дали трябва да съществува тази служба по този начин?

Владислав Горанов: НСО трябва да се прекръсти на „Служба за охрана на Конституцията“ по австрийския аналог, примерно, и да се сведе до охрана на конституционните органи, това са премиер, президент, председател на НС. Дотолкова доколкото те са трите стълба на власт, които не могат да не съществуват и взаимно се допълват във всеки един момент. Примерно, ако не дай си Боже, стане нещо с държавния глава, председателят на НС поема определени функции. Т.е. има ясно определен контингент от хора, които действително трябва да бъдат обгрижвани. Оттам нататък трябва да се прецени докъде да се разширяват услугите на тази служба.

Водещ: Надявам се да имаме възможност да чуем разказа на един човек, изнудван за пари от служител на НАП, беше огласено това. На самия човек са му поискали 45 единици, това означавало 45 хил. лв. Да му чуем разказа и накрая кратък коментар и от Ваша страна, защото корупцията продължава да е основният проблем пред държавата и в частност на българските граждани.

Огнян Огнянов, управител на фирма за търговия с авточасти: Миналата година декември някъде, средата, тогава имахме една сериозна проверка и оттам насетне ни бяха назначили 3 ревизии. Като 2 от ревизиите приключиха успешно без никакви открити нарушения и остана една последна, която се водеше от въпросния Любомир Савов (...) и Борис Николчевски. Нямаше признаци да има някакъв проблем, докато не ме потърсиха в началото на месец октомври. Въпросният служител Любомир Савов, той ми се обади и поиска да се видим, да се срещнем да говорим. Отидох на срещата. Там ми беше разяснено, че всъщност нещата не вървели добре, че страшно сме сгрешили и много сериозни последствия биха последвали за нас. Но щом той ни се е обадил да се срещнем, няма да се стигне до това нещо. До писане на акт със сериозни размери, които той посочи. Стойностите много варираха от 300-400 до 800 хил., в смисъл прескачаше такива огромни суми. Не е възможно да бъде факт това нещо. Той тогава посочи, че въпреки че се срещаме, да има предвид да съм подготвен, че ще трябва да се подготвя със сума за тях, която няма да е никак малка. Сума, за да не бъде написан актът. Тогава ми обясни, че оттук нататък, ако ми напише този акт, ще трябва да сезира Прокуратурата и ДАНС, като ми спомена, че ако ДАНС ме подхванат, при тях не важат закони и щяло да ми се с тъжни много сериозно. Спомена ми, че въпреки това, точно затова отново говорим, че няма да се стига дотам. Това ми го каза той. Но да знаеш, че ние сме говорили сме с колегата, обсъдили сме и това, което ще искаме от тебе да се подготвиш е по 15 единици на човек. При което аз го погледнах така, 15 единици и му казах 45 хил. ли? И той, да.

Репортер: Голяма ли е вашата фирма, апетитна ли е?

Огнян Огнянов: За мен не изглежда голяма и апетитна. Не е нещо, което да е свързано с милиони и не знам си какви печалби. Съвсем нормална фирма си е, добре развита, с добра перспектива за в бъдеще за развитие, което точно такива служители, които се явяват, ти убиват желанието да се развиваш.

Водещ: Краткият ви коментар накрая? Това с единиците на всякакви нива явно се случва в държавата. И се казва, ще дадем на тези, при които не важат законите, тези служби, дето с тях също се плаши.

Владислав Горанов: Изключително неприятна ситуация, но не можем от лошия пример на един служител да осъждаме цели администрации, защото в същото време пък 2018 г. ще приключим с 10 млрд. повече данъчни приходи в хазната от 2014 г. В този смисъл моята препоръка към всички български граждани, защото в частния случай проверих през директора на НАП, оказва се, че действително търговецът е добросъвестен, т.е. той няма причина да му бъде съставено подобно нарушение, той се е подал на едно изнудване и рекет. Доброто в случая е, че е проявил съвест и знаейки, че няма проблеми и притеснения...

Водещ: Лошото е как се реагира, ако знаеш, че имаш проблем и че е по-добре да дадеш 15 единици вместо 800 единици.

Владислав Горанов: Неприятно, ежедневна е борбата в това отношение. Все пак в тези администрации работят хора. Това, което искам да Ви уверя, е, че няма чадър над абсолютно никой. Факт е и реализацията спрямо тях. Преди няколко години лично дойде при мене един гръцки бизнесмен, един бизнесмен, опериращ в България, който е грък, който подаде данни за рекет от страна на данъчен служител. Тогава съобщих на главния прокурор, веднага снехме показания и отдавна служителят, не знам дали е претърпял осъдителна присъда, но със сигурност не е служител на НАП. Просто да не се поддават, първо, на рекет, и второ, да бъдат така добри да осъществяват бизнеса си в съответствие с данъчното законодателство.

Водещ: Благодаря!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация