ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ: БЮДЖЕТЪТ ЗА ДОГОДИНА ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПОВЕЧЕ РАЗХОДИ

27.11.2017 г.

| БТВ, Тази сутрин | 27.11.2017 |

Водещ: Тази сутрин в 8 часа продължаваме с финансовия министър Владислав Горанов. Добро утро.

Владислав Горанов: Добро утро.

Водещ: Категорично против БСП и против всякаква коалиция с БСП – общото послание, най-важното послание, което излиза от този конгрес. Защо?

Владислав Горанов: Защото по принцип в политиката не трябва да се ползват заклинания. Но колегите от БСП, особено в сегашния формат на ръководството на тази партия, използват благородството, което понякога проявяваме за вътрешнополитическа употреба. В смисъл, ние никога не сме се опитвали да заглушаваме или да подкупваме БСП с едно или друго предложение. Те си направиха много добър вътрешнополитически дебат за това трябва ли да се прави коалиция с нас или не. Ама никой не ги е канил, никой не ги иска. В този смисъл, поне до следващ наш конгрес, декларацията, която вчера приехме, дава ясно да се разбере, че с тях не можем, нямаме ценностни съвпадения и обществото не го иска.

Водещ: Може би в този момент не го иска обществото или пък вие не го искате и се нуждаете от това разграничение, за да можете да черпите енергия от ...

Владислав Горанов: Направих уговорката, независимо, че вчера подкрепих декларацията, че по принцип със заклинания политика не се прави.

Водещ: Да, защото след две години може ситуацията да е съвсем различна. В Европа виждаме такава практика. Бяхте призовавани на предишните избори точно такава коалиция да направите.

Владислав Горанов: Нищо не го налага. Има стабилно мнозинство, което в момента управлява. Няма причина да се търсят такива кризисни срещи на лявото и дясното, защото това е безпринципност. Сега, на този етап в следващите няколко години,  подобна коалиция на мен ми се струва невъзможна.

Водещ: За популизма и алкохолизма - второто според мен най-популярно нещо, което се появи като цитат след конгреса. Едното може да се лекува, другото не може.

Владислав Горанов: Винаги съм смятал, че популизмът затрива цели общества. Ние сме напреднали доста в отношение на чувствителността на българските граждани към популизма. Но, ако върнете назад и проследите отделните избори, винаги се появява едно крайно популистко движение, което успява да влезе, и то, в някои случаи, доста добре представено в българския парламент. Спомнете си Бареков. Затова, а и аз смятам, че популизмът е много вреден за българската политика като цяло.

Водещ: Там като че ли нещата стояха на съвсем друга основа. Но ето пък, когато говорим за популизъм, и вас неведнъж в анализи ви обвиняват в популизъм за бюджет 2018. Пари на всички, пари се раздават на голяма част от хората, без необходимите реформи, но на калпак, било то на учители, на полицаи и други структури, включително на администрацията.

Владислав Горанов: Ако си спомняте какви бяха основните предизборни заявки от страна на ГЕРБ за нов управленски мандат, те бяха свързани именно с човешките ресурси. Затова и поетият ангажимент за удвояване на учителските заплати няма как да не е приоритет в бюджета за 2018 г. Така или иначе реформите не се правят през числата. Бюджетът е финансовата рамка, която преразпределя създадения БВП и той за радост тази година ще достигне вероятно около 100 млрд. лв., а догодина около 106 млрд. лв. Бюджетът, обаче, през данъчната политика, която ние смятаме, че не трябва да бъде променяна, дава възможност за повече разходи и те отиват отново за българските граждани, от които е създаден този брутен вътрешен продукт.

Водещ: Това, което в момент излиза като плюс от бюджета, как ще бъде разпределено?

Владислав Горанов: Това, което излиза като плюс, няма как да бъде разпределено, защото лимитът за разход в Закона за бюджета е фиксиран. Наслушали сме се на какви ли не спекулации за бюджетни излишъци и за други техники, които колегите от левицата често използват с иронията „счетоводни“. Общият размер на годишните разходи в бюджета е фиксиран със закон, той не може да бъде надхвърлян. Така че преизпълнението на приходите автоматично отива в спестяване. Това, което показвате в момента, е текущото превишение на приходите над разходите към определен момент. Но то се дължи отчасти на повече приходи и със сигурност на неизвършени разходи от европейските фондове и някои други инвестиционни разходи.

Водещ: Така че заради европейските пари, които са тук, се получава и тази разлика. Нещо, което пък в началото на годината отчитаме като ...

Владислав Горанов: Пак казвам, различни фактори влияят.

Водещ: ... намаляване на приходите.

Владислав Горанов: ... половината от този ефект се дължи на повече приходи, половината от този ефект, който виждате в случая като излишък, се дължи на по-малко разходи.

Водещ: Когато говорим за бюджет, бюджетът за здравеопазването е един от най-важните. Наливат се милиарди, над 4 млрд. се е увеличил през последните години бюджетът за здравеопазване, а никой не е доволен – нито хората, които отиват да се лекуват по болниците, нито лекарите, никой. Аз, защото не съм чувал човек да е доволен от българското здравеопазване.

Владислав Горанов: Няма универсална формула за лечение на болното здравеопазване. Оставили сме министър Ананиев няколко седмици да предложи стъпки, които трябва да бъдат направени и извървени. Аз си го представям със сигурност, че сегашната мрежа, инфраструктура за доставка на медицинската услуга – разбирайте броят на договорните партньори на Касата, е твърде голям. Това, което се направи в предния мандат с т.нар. здравна карта, трябва да бъде отново сложено на масата,  районираното разпределени на доставчици...

Водещ: Къде да има болници.

Владислав Горанов: ... къде да има болници, кои от тях да имат договор с касата, с каква компетентност да са, тоест колко ...

Водещ: Ще има ли мораториум за отварянето на нови лечебни заведения?

Владислав Горанов: Би трябвало. Това е предложението на правителството. В сряда ще бъде второто гласуване на бюджета на НЗОК, където са предвидени тези текстове. Не може в град като София, примерно, да има болници толкова, колкото има в други държави въобще. В София има над 60 болници, в Холандия сигурно са, за цяла Холандия, пак толкова.

Водещ: В цяла Холандия са болниците толкова, колкото само в София.

Владислав Горанов: Между 60 и 100 са болниците в Холандия.

Водещ: Което какво означава – директно източване на Касата, директно източване на бюджета за разлика от Холандия, където са разпределени по по-правилен начин?

Владислав Горанов: Няма нито един бизнес, освен фотоволтаиците, които бяха модни до скоро, и правенето на болници, нито един бизнес с гарантиран краен пазар. Обикновено, когато тръгваш да правиш определен бизнес, ти се грижиш за маркетинга, притесняваш се дали, което произведеш, ще има на кой да го продадеш. Така е устроена енергийната и здравната система, че каквото и да произведат, в случая лечебните заведения, някой го потребява и някой трябва да го плати. Това не е естествено и го няма никъде.

Водещ: И няма как да се оплачеш от продукта, нали така, просто го потребяваш. Най-печелившите бизнеси в България – здравеопазването и оръжейният бизнес. Може ли да заключим така?

Владислав Горанов: Оръжейният бизнес вероятно също е доста доходоносен. Аз визирах от гледна точка на гарантирания пазар – ВЕИ-тата.

Водещ: Кирил Ананиев как ще се справи? Като човек, който само ще разпределя правилно парите или ще следи за тяхното разходване, или като човек, който ще направи реформи? Как го виждате вие?

Владислав Горанов: На Кирил Ананиев целия му житейски и професионален път е свързан със системата на здравеопазване, независимо, че я гледал от гледна точка на финансирането. Но оказва се всъщност, че вече в последните години дебатът за здравеопазването не е за качество и за медицинските стандарти, а е за пари. Така че аз вярвам, че Ананиев, който има и доста сериозен житейски опит, ще намери вярната формула. А и всички ние, говоря за управляващото мнозинство и в частност за ГЕРБ, тъй като той в случая формално е квота на ГЕРБ, ще го подкрепим във всичко, в това число и непопулярните решения, за които вчера говорих – за разликата между популизма и алкохолизма.

Водещ: Добре. Ще се борите и с двете – и с алкохолизма, и с популизма. С кое ще се справите по-качествено, според вас? Защото клиники за популизъм няма все още.

Владислав Горанов: Клиники за популизъм няма. От него не се умира, но много страда обществото.

Водещ: Да, всички ние страдаме от това общество. Не знам дали можем да се наречем една голяма клиника, виждаме, така на фона зад вас в България за популисти. Но това, което е важно – дали и вашият екип и държавата ще пострада от това, че Кирил Ананиев излиза от бюджетната сфера, от писането на бюджети за държавата?

Владислав Горанов: Незаменими хора няма, има неповторими. Липсва ни. Имаше в първите дни необходимост от доста кадрови рокади, тъй като заедно с него тръгна и възлов директор на дирекция, каквато беше Жени Начева, която сега е зам.-министър при него. Но няма лоша криза. От кризата, кадровата, която настъпи с тези промени, пък промотираме или развиваме други колеги вътре от министерството.

Водещ: Трябва ли държавата да строи АЕЦ Белене или да участва активно в този процес?

Владислав Горанов: Не мога да кажа дали трябва или не трябва, не съм тесен специалист. За мен отговорът е – АЕЦ Белене като мощност, ако се прецени, че е необходимо, в никакъв случай не трябва да се строи с държавна гаранция. Ако се прецени, че сметката излиза, така или иначе доста е инвестирано в този проект и ...

Водещ: По-скоро ви питаме като човек, който разпределя финансите, дали държавата ще отдели пари от джоба си, за да продължава...

Владислав Горанов: Държавата не трябва да отделя пари от бюджета, от данъците, за да финансира този проект.

Водещ: Това е като с продуцентите, има такъв израз – за това, че те никога не трябва да инвестират в продукцията си собствени пари, а само нечии чужди. Въпросът е коя друга държава има чужда АЕЦ, частна АЕЦ по-скоро.

Владислав Горанов: Тя няма да бъде 100 % частна в този смисъл, който си го представяме, тъй като така или иначе щом е на територията на България – рисковете и всичко се носи от страна на българската държава.

Водещ: И рисковете са за нас.

Владислав Горанов: Тук говорим по-скоро за ядрения риск. А икономическият риск не трябва да бъде оставен за сметка на българския данъкоплатец. Това е моята теза.

Водещ: Георги Първанов миналата седмица при нас нарече частните атомни електроцентрали екзотика. Ще изпаднем ли в тази категория?

Владислав Горанов: Не мога да предвидя. Водят се разговори с инвеститори. Ако се появи такъв инвеститор, който е готов да носи икономическия риск от проекта и срокът за откупуване на една подобна инвестиция, тогава вероятно ще има такъв проект.

Водещ: Ще има ли ревизия на приватизацията и на сделките, които не са внесли в бюджета на държавата над 30 млрд., по думи включително и на премиера Борисов?

Владислав Горанов: Тази тема е доста чувствителна от гледна точка на това, че се остава с впечатлението, че се атакува приватизацията. Не, атакуват се престъпленията, извършени от държавни органи във връзка с приватизацията. И тук трябва да сме наясно, че нито една сключена сделка няма да бъде развалена и не е това целта на дебата и на промените в Конституцията, които скоро ще бъдат предложени като законопроект. Трябва ли обаче да се притесняваме, че повдигаме темата, че има предприятия, които бяха нарязани на скрап, че има предприятия, които бяха продадени за 1 лв., и че има лошо извършени състезания в приватизацията?

Водещ: Добре де, но ако има порочни сделки, това означава, че те все пак трябва да бъдат развалени или пък да бъдат наказани. Кого ще накажем? Кого например от хората, които са били част от престъпния свят и вече не са между живите, ще бъда наказани?

Владислав Горанов: Този, който е измежду живите, нали знаете, че сметката я търси друг. Тези, които не са между нас, няма как да носят наказателна отговорност.

Водещ: Така е.

Владислав Горанов: Тук говорим за държавните органи, които в момента на приватизацията, са взимали решения от името на държавата за продажбата на нейната собственост.

Водещ: И тук се питаме, къде е била прокуратурата и в онзи момент, за да проверява случаите, които са били по-съмнителни. Иван Костов казва, че не се срамува от приватизацията. Нека да го чуем, в едно интервю за Тази неделя.

 

Архив

Иван Костов: Аз съм горд с резултатите общо от приватизацията. Защото резултатите са наистина положителни. И това се доказва с числа. Но който сее ветрове, ще жъне бури. Това не може да мине без последици. Защото се атакува самата сърцевина на европейска България, нейната частна икономика, нейната пазарна икономика. Това се атакува в момента.

Водещ: Това ли казвате на премиера Борисов?

Иван Костов: Това казвам. И трябва много да се внимава с тези неща. Защото това в очите на европейците звучи толкова странно, толкова абсурдно. Ако могат да се погледнат само за малко  отвън, ще разберат колко са несъстоятелни тези неща.

 

Водещ: Атакува се сърцето, частната икономика.

Владислав Горанов: Не мисля. Атакува се този, който е правил приватизация. Ако Костов има притеснения, да си ги сподели.

Водещ: Насочено ли е това обаче срещу хората около Костов, по времето на Костов или пък срещу част от БСП, Корнелия Нинова, например...

Владислав Горанов: Насочено е срещу бандитската приватизация. Защо е популизъм да се говори, че приватизацията в България не беше успешна, за разлика от много държави в Централна и Източна Европа – Чехия, Словакия?

Водещ: Факт е, че една голяма част от предприятията са като след война или изобщо ги няма, и са нарязани не само на скрап, ами и тухлите ги няма.

Владислав Горанов: Когато ги продаваш през РМД-та, или когато ги продаваш на някой, който е готов да плати за тях цената, която е по-ниска от това да го нарежеш на скрап, какво да очакваш от това да го нареже на скрап.

Водещ: Да. Но от думите на Иван Костов разбираме, че отново става дума за популизъм. Доста често си говорим днес с тази дума. А това, което каза за това, че който сее ветрове, жъне бури. Вие смятате ли се за хората, които сега сеете тези ветрове?

Владислав Горанов: Аз не виждам причина, г-н Костов ако е толкова доволен от приватизацията, да има някакви притеснения. Той, вероятно от времето, погледнато отстрани, може да бъде оценен като успешен премиер, но частта с приватизацията е един незавършен разказ, няма никаква пречка и защо не отново да зададем някои въпроси. И пак казвам, тук не говорим за разваляне на търговски сделки, тук не говорим за отблъскване на инвеститори. Тук говорим само да може да се провери дали едно лице, което е участвало в приватизацията от името на държавата, което е взимало решения за продажба на тези активи, да може да му се търси отговорност. На никой друг. Само на хората, които са свързани с приватизация.

Водещ: Бюджет 2018. Преди него обаче пенсионерите ще получат ли коледни надбавки и кои пенсионери точно?

Владислав Горанов: Това решение го взехме в правителството, ако не се лъжа по-миналата седмица.

Водещ: Средата на месеца.

Владислав Горанов: Обхватът е подобен на обхвата на пенсионери, които са получавали в последните вече близо три години. Стана традиция за Коледа и за Великден да се отпускат подобни добавки. Около 1,250 млн. български пенсионери с най-ниски пенсии ще получат добавка към пенсиите за месец декември.

Водещ: Сега, преди гласуването на бюджета, за какво ще се дават най-много пари през 2018 г. и кой е най-големият подводен камък, който може да се появи?

Владислав Горанов: Номинално погледнато най-много разходи във всеки един български бюджет отиват за пенсии. Те вече са около 10 млрд. лв. като обща маса. Иначе, най-много ръст като процент отиват за образование. Това е част от програмата за увеличение на учителските заплати, въобще за инвестиции в средното образование.

Водещ: По колко точно ще получат пенсионерите сега по Коледа като пари?

Владислав Горанов: 40 лв.

Водещ: 40 лв. като добавка. С толкова да посрещнат празниците тези, които са най-бедните, казваме, или пък са с най-ниски пенсии, над 1,200 млн.?

Владислав Горанов: Над 1,250 млн.

Водещ: Над 1,250 млн. И още, когато си говорим за политика, вчера видяхме Волен Сидеров, който изнесе също своята реч от трибуната. С патриотите стабилна ли е коалицията? ДПС искат демонтаж на Обединените патриоти. Това нещо може ли да се случи и да разклати управлението?

Владислав Горанов: Номинално, коалицията е стабилна, от изказването на нашите партньори – и реално е стабилна. Това, което не цитирате от изказването на Сидеров, а аз наистина го вярвам, че е точно така – ако ние сами не се свалим, няма структурни предпоставки сегашното правителство да бъде свалено.

Водещ: Само ако и те пожелаят, например да не са част от управлението, или пък вие, ако не пожелаете.

Владислав Горанов: Сами трябва да се решим, за да напуснем властта преди конституционно установения срок.

Водещ: Добре. Благодаря за това интервю. Владислав Горанов, финансовият министър, гост на предаването.