ИЗКАЗВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ ПО ВРЕМЕ НА ДЕБАТИТЕ В НС ПРИ РАТИФИКАЦИЯТА НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ДИЛЪРСТВО И АГЕНСТВО НА 25 ФЕВРУАРИ 2015 Г.

25.02.2015 г.

 

УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Отношението ми към процедурата на г-н Местан е следното: Няма причина да не водим дебата в тази зала, а да го водим в кабинета на председателя на Народното събрание или в други кабинети. Пленарната зала е мястото, където българското общество си изяснява всички важни за държавното управление въпроси. Аз благодаря за опита нещата да се върнат в сферата на нормалността и ще се опитам максимално смирено да обясня за какво е дебатът днес.

На 27 юли 2013 година по повод Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2013 година народният преставител от 42-рото Народно събрание Владислав Иванов Горанов направи приблизително следното изказване: „Уважаеми колеги, аз не съм против поемането на дълга и поемането на дълг не е тема за политически дебат. Вие искате да увеличите разходната част на бюджета, с което увеличавате дефицита, оттам - ангажимента за поемане на допълнителни дългове." Тогава направих една бегла прогноза и си признавам - не успях да прогнозирам коректно, че ако поемането на дефицити след 2009 година продължи със същите темпове, е много възможно да си говорим не за тогавашните 5 милиарда, а за 15 милиарда.

Неблагополучието на фискалното планиране през 2014 година, което предполагаше превишение на разходите над приходите само с милиард и половина, доведе до приключването на 2014 година с дефицит от близо 3 млрд. български лева. Това обърка прогнозите на народния представител Горанов от 2013 година и необходимостта от дълг нарасна. Сега ще се опитам да поема вината от липсата на информация и да разкажа на суверена във Ваше лице защо е необходимо споразумение с банки партньори, които да ни помогнат в следващите няколко години да създадем възможно решение за това България, за разлика от други народи, да бъде прогнозируем партньор, да може да си плаща дълговете и сметките.

2014 година от гледна точка на техническия финансов дебат беше неуспешна. Тогава структурирахме дебата за неблагополучието на банковата ни система по начин, по който в момента се опитваме да структурираме дабата за финансирането на дълга и за превишението на разходите над приходите. Тогава се провалихме като общество, показахме управленска немощ и платихме най-високата възможна цена. Тогава показахме на нашето общество, че то не се управлява. Направиха се избори, намериха се политически неконсистентни, но национално отговорни партии, които поеха отговорността за управлението на държавата, и на 7 ноември с Вашите гласове сформирахме правителство. Няколко дни след 7 ноември трябваше да върнем парите на хората, които са имали лошия шанс да ги вложат в една неуспешно управлявана търговска банка. И на 4 декември без много шум и без политически страсти стартира държавността - хората усетиха, че държавата си е на мястото и си получиха парите. Оттогава сме дали 3 милиарда и половина на българските граждани, които са имали лошия шанс да вложат собствените си средства в лошо управлявана банка. Тези пари обаче не дойдоха заедно с новото правителство. Тези средства бяха взети назаем, защото българското общество живее назаем от 2009 година, всяка поредна година.

През 2012 г., преди министър-председателят Бойко Борисов в началото на 2013 година да подаде оставка, превишението на разходите над приходите беше сведено до пренебрежими за финансовата статистика стойности от под половин процент, все още беше отрицателно. В следващите години ние не можахме като общество да приемем за ценност да харчим, колкото изкарваме. Затова не виждам причина да не приемаме за ценност да си плащаме сметките. А когато харчим повече, отколкото изкарваме, това става или когато си продаваме имуществото, а то беше продадено много по-отдавна - чрез масовата и последващата приватизация. И за правителството на Бойко Борисов във второто му издание остана да продължи да плаща сметки.

На 1 януари 2015 г. българското общество осъмна с фискален резерв от 9 млрд. 170.4 млн. лева. Какво обаче, колеги, независимите икономисти дължат на обществото? Дължат разказа, който не само финансовият  министър, но и всеки човек, който иска да формира общественото мнение в тази държава, трябва да разказва цялата истина, а не манипулативно и не спекулативно. Цялата истина, представена като финансова статистика, и това не е социологичен или политологичен проблем, изглежда по следния начин:

На 1 януари 2015 година във фискалния резерв има следните показатели, които участват в сбора, за да се стигне до 9 млрд. 170.4 млн. лева: средства на фискалния резерв по депозити - общо 8 млрд. 117 млн. лв., в т.ч. средства на държавния бюджет 6 млрд. 231 млн. и 500 хил. лв.; в същото число, Държавен фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система - Сребърният фонд - 2 млрд. 445.4 млн. лв. (почти 2 милиарда и половина) - средства, които уместно и умело правителството на Тройната коалиция с финансов министър Орешарски прие като законодателно решение и оттогава в Сребърния фонд се натрупват само средства, които да помогнат на държавната пенсионна система в момент, в който дисбалансите в нея станат такива, че данъчната тежест трябва да бъде увеличена, за да може в един момент да се финансират пенсиите, да помогне, макар и за кратко. В Сребърния фонд има 2 млрд. 445 млн. лв., те са в специална депозитна сметка, отделна от другите сметки, в които правителството съхранява ресурса. И не само като технология на разплащане, а и законодателно, българското правителство не може да оперира с този ресурс. Национален осигурителен институт, включително Учителския пенсионен фонд и Фонда за гарантиране на вземанията на работниците и служителите, е следващият показател, който участва във фискалния резерв към 1 януари 2015 г. По статистически данни на БНБ тогава в тези сметки е имало 18.8 млн. лв. В транзитните сметки на НЗОК е имало 32.9 млн. лв. В други автономни бюджети, мога да ги изредя всичките, е имало 434.4 млн. лв. В сметките за средства от ЕС, съответно на Закона за публичните финанси, приет в началото на 2013 г., в сила от 1 януари 2014 г., се съхраняват средствата, които получаваме от европейските фондове и съответстващото на тях национално съфинансиране, предоставяно като трансфер от централния бюджет по тези сметки в съответствие с европейските регламенти. Към споменатия момент в сметките, от които управляваме европейските фондове, е имало 1 млрд. 399.3 млн. лв. В т.ч. в сметките на националния фонд, където са всички европейски фондове - фонда за регионално развитие, социалния фонд, кохезионния фонд, с изключение на земеделския фонд - има 1 млрд. 357.5 млн. лв. В ДФЗ, където са сметките на земеделския фонд, са 31.3 млн. лв. Средствата по депозити в БНБ и търговските банки към същия момент са същата сума - 8 млрд. 117 млн. лв., в т.ч. в БНБ се съхраняват 6 млрд. 716.9 млн. лв. и в търговските банки към 1 януари 2015 г. е имало обществен ресурс в размер на 1 млрд. 400 млн. лв. Един нюанс, който може да убегне на част от народните представители, които не са изкушени от икономическата тематика и това за тях е оправдано, е това, че с точка 41-ва от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси е определено, че в статистиката за фискалния резерв трябва да се включват и вземанията от Европейския съюз, които възникват в резултат на авансово финансиране от българското правителство от програми, съфинансирани от европейските фондове, които все още не са постъпили в сметките на ЕС по българския бюджет. Към 1 януари 2015 г. вземанията от ЕС, които, забележете, не са налични средства и няма как българското правителство да се разпореди с тях и да ги използва като ликвиден ресурс, са били 1 млрд. и 51 млн. лв. в националния фонд и 2.2 млн. лв. в разплащателната агенция към ДФЗ. Сборът на наличните и неналичните пари - вземанията плюс депозитите по сметки - към 1 януари 2015 г. е  9 млрд. 170.4 млн. лв. - число, върху което никой не води спор. На 1 януари 2015 г. сборът от отделните показатели във фискалния резерв е бил този, коректно споменат от всички Вас.

Ние сме длъжни обаче да направим и следното уточнение: след като разказах структурата на фискалния резерв - нещо, което рядко се разказва в тези детайли, но точно тази зала трябва да знае числата - трябва да направим и аритметиката с колко средства реално правителството има право да се разпорежда по закон. От тези налични средства - 8 млрд. 117 млн. лв. (защото се разбрахме, че вземанията от ЕС са добра тема, но те не могат да бъдат харчени, тъй като не са налични пари) - от тези 8 млрд. 117 млн. лв. ние трябва да започнем да махаме тези средства, които от статистическа гледна точка формират фискалния резерв, но от гледна точка на законодателна и икономическа целесъобразност не могат да бъдат харчени от българското правителство, или поне не без законодателни промени.

В средата на миналата година, показвайки управленска немощ, българското общество взе решението да подпомогне ликвидно една българска търговска банка, която няма капиталов проблем, но беше подложена под натиск от вложителите в нея, които бяха притеснени от лошия начин на провеждане на дебат в българската политическа класа през лятото на 2014 г. Тогава финансовият министър на България нямаше друг вариант и друго решение и ние го подкрепяхме, че единственото възможно и правилно решение е бързо да намери ликвидност, с която да подкрепи тази банка, която има ликвиден проблем, защото българските търговски банки не са врагове на българското общество. Те са инфраструктурата, през която българското общество спестява и реализира доходност. Когато българските търговски банки се провалят, се проваля българското общество, защото в българските търговски банки собствеността на техните собственици е между 8 и 12%. Останалите между 90 и 88% са собственост на вложителите, те не са собственост на собствениците на капитала на тези търговски банки, което е между 8 и 12%. Това са и международните стандарти, общо взето. Тогава взехме назаем милиард и 200 милиона български лева и ги депозирахме в банката, кято беше подложена на ликвиден натиск, за да запазим интереса на българските граждани, и тогава българският финансов министър действаше адекватно. Той е чувал по собствен адрес какво ли не, но това беше единственото възможно решение тогава. ЗДБРБ за 2014 г. не допускаше поемането на извънреден дълг за ликвидна подкрепа на банковата система, защото всяка година с годишния Закон за държавния бюджет размерът на дълговете, които могат да бъдат поети, се фиксира много преди да започне фискалната година. И ако в хода на фискалната година има определени неблагополучия и няма действащ парламент и няма политическа воля да се изричат нещата с истинските им имена, българският финансов министър, който и да е той, е с вързани ръце. И тогава българският финансов министър взе шестмесечен краткосрочен заем, който трябваше да падежира в рамките на 2014 г., в противен случай той щеше да наруши волята на народните представители за размера на държавния дълг за 2014 година. И той взе краткосрочен шестмесечен заем, който падежираше в края на 2014 г. и депозира легално, по правилата, а не както през 2008 година, тайно, секретно и грешно, в нарушение на Закона за държавните помощи, в нарушение на ДФЕС. През 2014 г. българският финансов го направи по закон, а не както през 2008 г., и даде ликвидна подкрепа на една българска търговска банка - така, както трябваше и беше длъжен да направи. С това решение тогава той замести липсата на цялата политическа гилдия. Тези милиард и 200 млн. лв. помогнаха на една от най-големите български търговски банки с една от най-развитите клонови мрежи да продължи да изпълнява функциите си. Тези 1 млрд. и 200 млн. лв. са част от този ресурс, за който говорим. В тази търговска банка към 1 януари има 800 млн. лв. средства на правителството като депозит и те влизат в статистиката за фискалния резерв. Там им е мястото от гледна точка на методология, от гледна точка и на статистика. Тази банка вероятно не чувства комфорта да плаща високите лихви на българското правителство, вероятно ресурсът й е скъп. Но по-добре, като се има предвид незрялостта, която показваме като общество по отношение на темата банки, да стоят в тази търговска банка, докато волатилността на пазарите и демагогията на политиците отмине. Та от тези 8 млрд. 117 млн. лв. в тази българска търговска банка има депозит на правителството, който не е разумно веднага да разваляме. Тоест тази сума трябва да бъде намалена с тези 800 млн. лв. Те не са на разположение на правителствтоо, защото е по-целесъобразно да стоят на депозит там и да не бъдат използвани.

В същите 8 млрд. 117 млн. лв., госпожи и господа народни представители, има и 1 млрд. 450 млн. лв. средства, които се трупат там от доста години във връзка с обстоятелството, че България, за шанс, има ядрени мощности, които обаче в съответствие със световните стандарти изискват натрупване на определен ресурс, който да бъде използван за управление на радиоактивните отпадъци - има такъв фонд - фонд „Радиоактивни отпадъци" и за управление на извеждането от употреба на ядрени съоръжения. Тези средства могат временно, законът го позволява, да бъдат използвани в рамките на дни, седмици или месеци за текущо финансиране, но трябва да стоят налични, защото те имат друга цел. В тази сметка, отново повтарям, има и средствата на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, т.н. Сребърен фонд. Те са 2 млрд. 445 млн. лв. и са депозити в БНБ с ниска доходност. Но пък искам да напомня, че ликвидността и ситуацията на европейските пазари в момента е такава, че петгодишните германски ценни книжа са на отрицателна доходност. Тоест ако вие искате, да си купите петгодишни германски ценни книжа, вие няма да получите лихва от германското правителство. Вие ще трябва да плащате на германското правителство, ако вие искате да имате 5-годишни дългови ценни книжа. Като направим резултативно сметката и извадим от наличните на 1 януари 2015 г. 8 милиарда 117 млн. лв. всички целеви средства във фискалния резерв, ще се окаже, че на 1 януари 2015 г. правителството и българското общество е разполагало с нецелеви средства, налични по сметки, 3 млрд. 422 млн. лв.

Само че какво се случва в първите дни на януари? Има големи падежи и не са тайна за никого. Тези падежи са известни от 2002 година, когато се преструктурира дългът, трупан от нашето общество през 80-те години. Но и тогава сме живели назаем. Не профанизирайте дебата, ако искате да го водим. 3 млрд. 422 млн. лв. бяха на 1 януари 2015 г. Какво е състоянието на фискалния резерв на 1 февруари 2015 г. след падежите на големите дългове през месец януари 2015 г.? На 1 февруари 2015 г. във фискалния резерв има 7 млрд. 129.5 млн. лв., от които налични средства по сметки са 5 млрд. 808 млн. лв. Към този момент, след като искахме да сме справедливи към земеделските производители, и още в рамките на месец януари, въпреки че задължението ни е до средата на годината, ние изплатихме плащанията на площ на земеделските производители и към този момент вземанията ни от ЕС вече не са 1 млрд. 53 млн. лв., а са вече 1 млрд. 321.3 млн. лв. Тази сума 1 млрд. 321.3 млн. лв. заедно с 5 млрд. 808 млн. лв. формират фискалния резерв 7 млрд. 129.5 млн. лв., но наличните средства в брой и по сметки към 1 февруари, или към 31 януари, са 5 млрд. 808.2 млн. лева. От тях отново трябва да извадим Сребърния фонд, целеви ресурси - 2 млрд. 445 млн. лв. Отново трябва да вземем предвид, че ядрените фондове могат да бъдат използвани само краткосрочно в рамките на седмици или месеци, но не могат да служат като устойчив ресурс за финансиране на правителствените разходи - 1 млрд. 450 млн. лв.

И на 1 февруари аз продължавам да смятам, че не трябва да бързаме с това да разваляме допозитите на правителството в тази банка. Към този момент разполагаемият ресурс на българското правителство, с който то може да финансира текущите си разходи, е 1 млрд. 113.2 млн. лв. - далеч от тези 7 млрд. 129.5 млн. лв., които независимите икономисти, които са в дълг към обществото, защото не разказват коректно и не интерпретират коректно показателите, а те би трябвало да са по-добри дори от финансовия министър, защото се занимават само с интерпретации, не са 7 млрд. лв.

Към 19 февруари наличните средства на правителството във фискалния резерв, без вземанията от ЕС, са 5 млрд. 242.9 млн. лева. Към тази дата направих това изчисление и го използвах за целите на представянето пред Националния съвет за тристранно сътрудничество. След като от 5 млрд. 242.9 млн. лв. разполагаеми средства извадим целевите, блокирани по закон елементи на фискалния резерв, оперативно правителството към 19 февруари разполага с 547.9 млн. лв. Държава с 31 млрд. лв. бюджет се оказва на 19 фервруари с половин милиард разполагаем ресурс. Това е проблем, за който знаехме още в края на миналата година. Още тогава в мотивите на закона, който внесохме с искането към Вас да разрешите да сключим мостови заем с банки, след което да преминем към емисия на облигации на междунардоните пазари, в мотивите тогава и в мандатното писмо, което се намира в деловодството на българското Народно събрание, сме записали какво ще се случи през февруари 2015 г. Проведохме преговори за първи път, информацията е налична в Министерството на финансите - може не само главният прокурор, а който и да било прокурор да дойде да го провери, само да не се връща по-назад, защото това може да е проблем. Но за периода от 7 ноември напред всеки български прокурор може да провери какво се е случило в МФ, само да не се връща по-назад. Имаме покана към 19 търговски банки, които сме помолили да ни дадат мостово финансиране и да си предложат офертите. Защото ние знаехме, че трябва максимално бързо да върнем парите от КТБ на българските граждани. Като най-добри условия, се отзоваха тези четири банки, с които тогава сключихме споразумение за мостово финансиране в размер на милиард и половина евро. Този дълг падежира шест месеца след вземането му, защото той е мостови към многогодишна програма за управление на дълга, която никой от Вас не подозираше, че съществува, или поне така твърдяха някои народни представители пред обществото и в ефир. Те падежират 6 месеца след взимането им, защото са мостови заем при определени условия, тоест през месец май българското общество трябва да си върне мостовия заем от милиард и половина евро, взет за да плати сметката на някого от КТБ. Сметката е платена, но ние трябва да си върнем милиард и половина евро, а на 19 февруари имаме само половин милиард лева. Не е драматично, пазарите ни вярват, ние правим нещата прозрачно, предвидимо и устойчиво, но Вие решихте, че това е най-подходящата тема за дебат. Най-вероятно опозицията има за какво да си отмъщава на сегашното управление и това е нейната роля, но нека не това да е темата. Нека говорим за дефицита, нека говорим, че докато има дефицит в българския бюджет, ще има и дълг. Нека това да е дебатът в нашето общество. И аз не искам да има дефицит. Някои колеги казват, че дефицитът е лошо нещо, трябва да бъде занулен - съгласен съм. Аз ще Ви предложа мерки, не знам дали ще Ви харесат. Защото в този дебат проявяваме странна шизофрения. Когато говорим за приходната част на бюджета, ние щадим бизнеса. Когато говорим за разходната част на бюджета, ние правим политика. Когато говорим за дефицита, Горанов е лош. Горанов е никой, той е сегашният финансов министър, утре е някой друг. Дефицитът си остава.

Ако мислите, колеги, че трябва да изхарчим Сребърния фонд, че трябва да изхарчим валутните резерви на БНБ, защото отляво и такива идеи са идвали, ако мислите, че трябва да изхарчим средствата, трупани за управление на ядрените мощности - можем, в тази зала може да се вземе и това решение. Но ако не искаме това, трябва да се подготвим за това, че в следващите три години ние имаме да връщаме 12 милиарда, които сме изхарчили преди това - всеки един от нас. Тези 12 млрд. лв. вече са изхарчени преди 1 януари 2015 г. Трябва да си ги върнем, те не са на българското общество, те са взети назаем и са изхарчени. За радост, ако искаме да използваме шопската терминология „Не е важно на нас да ни е добре, важно е на другия да му е по-зле", има и по-зле от нас и то със стотици милиарди. В техния парламент дебатът не се структурира по този начин, той е по-различен. Тези 12 милиарда ние трябва да ги върнем и трябва да се подготвим за това, че трябва да ги върнем.

Представете си, ако нямаме международен договор за посредничество с търгосвки банки, които да ни помогнат да емитираме на международните пазари, какви са алтернативите на правителството. Ако нямаме такова споразумение и решим, че ГЕРБ е виновна, че заедно с нейните партньори се е опитала да поеме отговорността за управлението и да носи негативите и позитивите от това, а управлението винаги има и негативи, и решим, че ние не искаме да носим политическата цена на това да бъдем упреквани, Мая да ни слага на портрет, какво остава на българското общество?

12-те милиарда не са наши, трябва да си ги върнем. Въпросът оттук нататък е, че за 2015 г. с гласовете на мнозинството гласувахме 2 милиарда и половина преразход, 2 милиарда и половина превишение на разхода над прихода. 2 милиарда и половина, които ще увеличат тази сметка. Това вече е решено - ако искате, можем да го пререшим. Ако задължите финансовия министър да Ви предложи изменение в ЗДБРБ, с който да го превърне в балансиран за 2015 г., аз ще го предложа. И запазената по конституция територия на изпълнителната власт да предлага бюджета ще се спази като ангажимент и ще Ви предложим балансиран бюджет и тогава няма да говорим за 16 милиарда, за 18 милиарда, а ще говорим за това, че трябва да си върнем вече изхарчените пари и това струпване на падежи до 2017 година е вина дори и на първото правителство на Борисов. Емисията от 2012 г. можеше да не е 5-годишна, можеше да е по-дълга, но било, каквото било - имаме да връщаме 12 млрд. лв. до края на 2017 година, никой не може да ги оспори. Оттам нататък, колеги, нека водим дебата за дефицита и трябва ли да има дефицит. Ако искате, можем и да нямаме. Обществото обаче очаква от нас да свършим определени задачи. Ние можем да ги свършим и без дефицит, но там лявата доктрина ще закъса тежко. Лявата доктрина ще катастрофира тежко, ако българският бюджет няма дефицит.

За 2015 година вече сме решили, че ще имаме 2.5 млрд. преразход. 2.5 млрд. ще натоварят дълговото бреме на държавата, което вече е 12 млрд. до 2017, които трябва да върнем. Най-малката сума, за която трябва да се подготвим, е 14.5 млрд. лева. Може да пререшим 2.5 млрд. от тях, но в никакъв случай не може да пререшим 12 млрд., които вече сме изхарчили. За 2016 и 2017 г. отново сме предложили поетапно намаляване на преразхода, но все още се планира българският бюджет да е на дефицит. Аз не съм съгласен с това, аз искам да няма дефицит.

Не може земеделският министър да се хвали, че е раздал на краставичарите 35 млн. лв. в отчета за правителството, а финансовият министър да се хвали, че е предложил 16 млрд. дълг. Не е справедливо. Защо финансовият министър винаги трябва да е лош? Той има един бюджет, относително малък, с който се финансират разходите на Националната агенция за приходите и на митническата администрация, които имат основна функция да събират приходи, с които да се финансират държавните разходи, които се управляват не от финансовия министър, колеги, а от отделните министри, които обикновено се хвалят с коледни добавки, великденски добавки, земеделски субсидии, развитие на висшето образование, средното образование, здравеопазването. Това не е сфера на изява на финансовия министър. Той може да се изяви само по темата дълг и Вие ми давате прекрасна възможност да го направя. 20 дни водим този дебат и аз бях сигурен, че много малко ще се промени. Благодаря на здравия разум, че го водим този дебат! Не го структурирахме правилно, вината е на финансовия министър. Но кога, колеги, която и да е партия си е позволявала от българската парламентарна трибуна да води дебата по този начин? Отворете стенограмите от 2012, 2013 и 2014 г. Четете изказванията на управляващите и на опозицията. Критикувахме Ви с Менда Стоянова, критикувахме Ви не заради това, че взимахте дълг, а че увеличавате разходите, че планирате грешно и че това води към дефицит. За това Ви критикувахме - че не управлявахте добре приходните администрации, сменяхте шефовете през два месеца, разградихме двора и приходите не дойдоха. За това Ви критикувахме, не за взимането на дълга. Казвахме, че ако не си свършите работата да съберете приходите и ако не планирате коректно, ще има дефицит. Не Ви критикувахме за дълга. Той не е причина, той е следствие. Дългът не е причина, колеги, дългът е следствие. Дефицитът не е причина, той е следствие. Той е превишение на разходите над приходите. Дайте да не харчим или пък ако не искаме така да структурираме участието на държавата в преразпределението на благата, стига сме се хвалили, че са ни ниски данъците, давайте да ги вдигаме и да балансираме тази сметка. Аз не искам да вдигаме данъците. Не е справедливо, не е редно, преди да сме си свършили работата, преди да сме си събрали приходите. Като си съберем приходите и като видим колко могат да са те, а те могат да бъдат много повече от това, което планираме в българския бюджет, като си съберем приходите и видим, че ни стигат и че българското общество, едно посткомунистическо общество, което преди 25 години разчиташе 100% на държавата, 25 години по-късно ние да го караме да разчита на 35% от нея. Толкова е делът на преразпределение. Не можем лесно обществото да привикне от едната крайност до другата. Само че съзнателно през годините всеки един от Вас, който е бил в тази зала, се е клел в разходната част и е претендирал, че е много коректно и печели икономически предимства на България, да бъдем с ниска преразпределителна тежест, с нисък дълг. Кога, колеги, се свалиха данъците? По времето на „Тройната коалиция". Похвално! Поддържаме тази политика, харесва ни. Ние, от ГЕРБ, не искаме да се увеличават данъците, не искаме да се пипат и в нашата политическа програма пише „непромяна на съществуващите преки данъци в никаква посока". Обаче има дефицит, не стигат парите. При тая данъчна система толкова събираме. Може да съберем още повече. Ще положим усилия с ваша помощ да настроим законодателството и да убедим българския бизнес, че политика се прави през разходната част на бюджета, а не през приходната. И нека никой да не се изкушава в българското общество да си мисли, че държавата с лека ръка няма да събере своето и ще го остави на някой, който ще се изкуши да си пазарува политици, ще се изкуши и без да се явява на избори да бъде фактор в обществото и да формира обществено мнение. Политика трябва да се прави през разходната част на бюджета, а не през приходната. Но има дефицит, не стигат парите. Този дефицит трябва да бъде финансиран и ако не искаме да ни се смее целият свят, трябва да си плащаме сметките. Имаше опит едно правителство да си върне бързо целия дълг и да го намали. Никой не искаше да го връща толкова бързо, върнаха 1.5 млрд. долара. Оставиха държавата без пари, със 100 млн. резерв. Това се разбра от всички много бързо. Едно предшестващо на това правителство, но от същия политически оттенък, си позволи да обяви мораториум по плащанията. Последствията бяха катастрофални. Ако май месец ние не върнем мостовия заем от 3 млрд. лева, договорът, който сте ми разрешили да сключа, предвижда удължаване с още шест месеца, разбира се, при много по-неблагоприятни условия. Но октомври месец, не май, 1.5 млрд. евро, взети мостово, за да върнем на хората парите от КТБ, трябва да си ги върнем на тези банки. Така сме се договорили, така сме се разбрали с Ваше съгласие, с ратификация и без този дебат, безсмислен, който тогава се водеше. Октомври месец обаче все пак трябва да върнем 1.5 млрд. евро. 12 млрд. лв. вече изхарчени пари трябва да се върнат до края на 2017 г. Но дотогава трябва да имаме стратегия как ще управляваме.

Колеги, упреквахте ме, че не Ви обяснявам. Сега ме упреквате, че Ви обяснявам. Проявете търпение! На тези отвънка им купете по един сандвич. Имаме време, да си свършим работата. Тези превишения над 12 млрд. можем да ги дебатираме още днес тук, ако искате. Но за 12 млрд. Ви моля днес да вземем решение. Ще сключим ли един посреднически договор, който ще даде възможност на българското правителство да управлява така дълга, че да може да си плаща сметките, или ще оставите българското правителство без инструментариум да го прави? И ако това Ви е решението, ние имаме отговор на това. Но отговорът, колеги, и това си го пазих за накрая, за да не остане уважаваната от мен г-жа Мая Манолова, без отговор: Г-жо Манолова, не те наричам Мая, за да не решиш, че ти се подигравам, не можем да печатаме пари. Това само ти го можеш. Не става. Но ако можем да печатаме пари, а ние не можем, само това е алтернативата на днешното решение. Ако някого съм обидил, моля, простете!

Благодаря ви, г-жо председател, за справедливото отношение към правителството. Уважаеми госпожи и господа народни представители,  проведох много консултации, дали навреме, дали не, съдете ме за това. Но разбрах едно. Много от партиите, които подкрепят правителството, в началото имаха информационна неяснота. Тя беше преодоляна благодарение на партиите, които искаха да разберат истината. И те я разбраха. Аз им благодаря. Числото, което се иска като лимит за договор между Република България и банките-посредници, е стряскащо. Но ние сме преформатирали дебата от конюнктурно ежегодно планиране към дебат, близък до хоризонта, до който по конституция едно правителство може да носи отговорност за управлението на държавата преди нови избори. Говорих с много колеги професионалисти, които са в тази зала в качеството си на народни представители. Те реферираха към миналото. И аз съм длъжен да кажа следното: Извадете, колеги, стенограмите. Вижте 2012, 2013 и 2014 г. уважаващите себе си икономисти, които не са независими, а са в качеството на народни представители, как са го водили този дебат. Аз дължа извинение на сегашната опозиция, ако някога съм си позволил да говоря против поемането на дълг, породен от обстоятелството, че през годините е имало дефицит. Но си спомням добре, че с г-жа Стоянова многократно сме обсъждали стратегията на опозиционната партия ГЕРБ и никога не сме си позволявали да критикуваме управлението - и в деня на белия автобус, и преди него. Не сме си позволявали да критикуваме управлението за това, че поема дълг, а за това, че не полага достатъчно усилия да намали дефицита, за да няма нужда от този дълг. Аз вярвам в реформаторския капацитет на това управление. 16-те млрд., които са рамково споразумение с банки-посредници, а не говорим въобще днес за поемане на дълг, защото с днешния акт ратифицираме международен договор за посредничество. Не поемам и лев дълг днес. Поехме 7 млрд. дълг в края на м.г., когато  гласувахме държавния бюджет за 2015 година. Дали  ще поемаме повече дълг ще решаваме заедно в следващите години при гласуването  на  3акона за държавния бюджет. Аз вярвам в реформаторския капацитет на това правителство и поемам ангажимент, че поне 2 млрд. лв. от този разчет, който сме направили като сбор от падежите, плюс планирания дефицит, няма да се налага да бъдат ползвани и 2 млрд. лв. е минимумът от това, което няма да се ползва от лимита по рамковата програма за поемане на дълг. Нека тези политически партии, които днес повдигнаха дебата по начина, по който трябва да се води -  за ролята и отговорността на българския парламент като върховния орган на власт, да осъзнаят, че управлението се формулира само по един начин - взимане на решения и носене на отговорност. Който не е готов, не може да се нарече управленец. Благодаря ви.