ИЗКАЗВАНЕ НА ВИЦЕПРЕМИЕРА СИМЕОН ДЯНКОВ ОТ ПАРЛАМЕНТАРНАТА ТРИБУНА

16.06.2011 г.

 

УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ МИНИСТРИ,

 

Дами и господа вносители на вота на недоверие,

 

Във внесените от вас мотиви сравнявате показателите на България отпреди пика на световната криза с показателите на България днес. Казвате, че преди външният ни дълг е бил 13.7%, а нашето правителство го е увеличило с 2 млрд. лева. Че преди страната е била на излишък, а при нашето правителство дефицитът е достигнал над 3 процента и т.н.

 

Добре. Да правим сравнения. Но както е редно да се правят - къде сме били преди кризата спрямо останалите и къде сме днес спрямо тях.

 

През 2008 г. страната ни е била на пето място в Европейския съюз по показателя бюджетен баланс - с излишък от 1.7% от БВП. През тази година се очаква дефицит от 2.5%. И къде ще бъдем по този показател спрямо останалите в Европа? Отново на пето място. Оказва се, че твърдението ви, че нашето правителство не се е справило с кризата, очевидно се разминава с фактите.

 

През 2008 г. публичния дълг на България е бил 13.7%, а през 2010 г. е 16.2% от БВП. Само че за тези три години средния за Европейския съюз държавен дълг нарасна със 17.7 процента. За България той се повиши с 2.5%. През 2008 г. бяхме четвърти в Европа по най-нисък дълг. Сега сме втори в Европа по най-нисък дълг. По този показател днес ни изпреварва единствено Естония. Т.е. и тук твърденията ви се разминават с действителността.

 

В мотивите си посочвате, че вместо да се набави допълнителен външен и вътрешен финансов ресурс, който да подкрепи фискалния резерв, то е направено обратното - резервът е под бюджетния минимум. Фискалният резерв в края на май е над 5 милиарда лева. Какво имате предвид под набавяне на външен финансов ресурс не е ясно. Да качим дълга? Да вземаме заеми? Да сключим споразумение с Международния валутен фонд? Не ни трябва и няма да го направим.

 

Имаше и призиви за увеличаване на разходите и за допускането на по-голям дефицит с аргументите, че това, едва ли не, е изходът за икономиката. Ние бяхме против и не го направихме. Защо? За да избегнем гръцкия сценарий. Оценките на международните кредитни агенции са пределно ясен знак, че посоката ни е правилна.

 

Набавяме ли допълнителен вътрешен ресурс? Към края на месец май тази година Агенция "Митници" изпълнява плана си на над 101%. Събрани са 27 милиона над заложеното в разчета за тази година, а спрямо същия период за 2010 г. Митниците са събрали с 430 милиона повече. Данните от Националната агенция за приходите показват изпълнение с 376 милиона повече спрямо същия период на 2010 г. - 8% по-голяма събираемост.

 

Инфлацията през месец май е 0%. Средногодишната стойност на инфлацията за 2010 г. беше 3%, а разчетът за тази година е за 3.6%. Инфлацията през 2008 г., при вас, инфлацията беше 12.3%. Трето поредно тримесечие икономиката ни отчита ръст. През първата четвърт на тази година той е 3.4%. По този показател сме седми в Европа.

 

Използваме кризата като възможност. Предприехме серия от много трудни промени, за които преди нямаше воля. Ние го правим. Ограничихме плащанията в брой. Свързахме фискалните апарати на бензиностанциите с НАП и това вече дава резултати. Предстои аналогична стъпка с аптеките до края на август тази година. Работата ни в тази посока продължава и над 185 хиляди регистрирани по ДДС фирми ще свържат апаратите си с приходната агенция. Наредба No 3, чието въвеждане срещна силна съпротива, също е реалност и действа.

 

Кризата даде възможност и за по-благоприятно секторно разпределение при чуждите инвестиции. Както навсякъде, така и у нас брутният размер на преките инвестиции намаля. Но настъпи важна промяна в профила им. Преди кризата голяма част от преките чуждестранни инвестиции бяха във финансовия сектор, недвижими имоти, строителство и търговия. Днес се влага основно в промишлеността и производството. Точно от този тип инвестиции има нужда България. Те осигуряват повече производство, гарантират стабилни работни места и по-сигурни постъпления в бюджета на държавата.

 

След дълги години на имитиране на реформа в държавната администрация - при вас дори имаше отделно министерство, което освен, че си купи много коли, с нищо друго не се запомни в историята на реформите в държавната администрация. Ние сложихме таван за ръста в броя на чиновниците. Като резултат - с 13% е намалял броят на чиновниците от началото на нашето управление. За предните 4 години вие успяхте с 26 процента да ги увеличите чиновниците. 

 

Сложихме край и на имитациите при изграждане на електронно правителство. От март тази година координацията на всички проекти премина към Съвета за административна реформа в Министерски съвет и се преустанови работата на парче.

 

Антикризисните действия понякога по-добре се описват с примери, отколкото с изброяване. Такъв пример е промяната в статута на Националния дворец на културата. След 20 години непонятното юридическо присъствие НДК продължаваше да съществува. Ние за първи път спряхме това и сега НДК е държавно дружество. То влиза в забранителния за приватизация списък и сега вече се управлява при ясни правила и отчетност.

 

В мотивите за искания вот се отбелязват и, цитирам, «провалените големи инфраструктурни проекти». Ще пропусна това странно твърдение, знаете колкото добре министър Плевнелиев и неговият екип се справят тук.

 

Заслужава си да се посочи, че насред кризата ние успяхме да отделим средства и за нещо, което не се е случвало в България през последните 30 години - строежът на нови музеи. Утре, например, отваря врати новият Музей на съвременното изкуство. Предстои да отвори врати и Музеят за тоталитарното изкуство. Това ще е след два месеца. Освен всичко останало, това са и инвестиции в самочуствието ни като българи.

 

В мотивите за вота ви се отбелязва, че за първи път през годините на прехода правителството не увеличава доходите. Но не се отбелязва, че не ги и намалихме, за разлика от почти всички държави в Европейския съюз. В същото време не повишихме данъците и не трупаме дългове. Сега сме страната с най-ниски преки данъци в целия Европейския съюз.

 

Вече имаме добри резултати и отчетливи сигнали за положителна перспектива. Затова можем да си позволим и началото на поетапно повишаване на доходите. Правим го с наличния ресурс. Излязохме с предложение за вдигане на минималната работна заплата от 240 на 270 лева. Идната седмица предстои да го обсъдим със социалните партньори от Тристранния съвет. Там ще представим нашия анализ и ще изложим аргументите си, за да може това предложение да се осъществи. Имаме и вариант за поетапно вдигане на пенсиите. Първата стъпка обхваща самотните хора, които получават надбавка за починал съпруг или съпруга. Предложението ни е на първи етап тази надбавка да се увеличи с една трета. Промяната обхваща 700 хиляди възрастни хора. Ще внесем и това предложение на предстоящата Тристранка, за да намерим съгласие със социалните партньори и след това ще го придвижим към вас, към Народното събрание, за необходимите промени в Кодекса за социално осигуряване.

 

Мога да продължа да изброявам, но ще оставя това на моите колеги министри.

 

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!