Изказване на заместник министър-председателя и министър на финансите Симеон Дянков при представянето на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. на първо четене в пленарна зала

17.06.2010 г.

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми дами и господа народни представители,

Уважаеми колеги,

Бюджет 2010 г. бе разработен при отчитане на предизвикателствата и трудностите пред публичните финанси на фона на кризисната икономическа среда и продължаваща несигурност за развитието на световната икономика. Още миналия декември предвидихме, че може да се наложи промяна на заложените бюджетни параметри в резултат на редица фактори. Затова заложихме актуализация на бюджета през юни. Това, което днес правим с вас. Надявахме се на подобрение във фискалната перспектива. Това не се случи, а влошената ситуация в Гърция и някои други страни в Европа внасят допълнителна несигурност. Съгласно оценките за развитието на европейската икономика и на отделните страни-членки, публикувани в пролетния преглед на Европейската комисия, България е сред страните, чиято фискална политика е адекватна на предизвикателствата и последиците от кризата.

България е сред страните, които са най-добре подготвени да се справят с предизвикателството за постигане на дългосрочна устойчивост, тъй имаме стабилна бюджетна позиция, дължаща се на стремежите за ограничаване размера на публичните разходи, поддържане на балансиран бюджет и редуциране на външния дълг.

По отношение на дълга България се нарежда сред страните с най-ниско съотношение на дълг към БВП. Всъщност сме втори след Естония в целия ЕС.

Въпреки, че дефицитът по КФП надвишава определената референтна стойност от 3% от БВП, България се намира в по-изгодна позиция спрямо повечето страни членки, на които се налага предприемането на сериозни усилия за фискална консолидация, която да започне не по-късно от следващата година.

Какви са причините за актуализацията на бюджета за 2010 година.

Основните цели на фискалната политика се запазват, като са взети предвид някои фактори, с цел балансиране влиянието и тежестта от кризата. С актуализацията на бюджета се отразява по-адекватно ефектът от действието на автоматичните стабилизатори в настоящия кризисен период, което се изразява в занижени бюджетни приходи, главно в резултат от спада в потреблението, вноса и печалбите, както и в по-високи социални разходи и обезщетения, преди всичко поради продължаващата стагнация на пазара на труда.

Един от основните мотиви за предложената актуализация е свързан с продължаващия спад във вътрешното търсене, въпреки ревизираните прогнози за ръст на икономиката от около 1%. Това е израз на промените в структурата на БВП в полза на сектори, които нямат изявен принос към данъчните приходи. Предвиденият икономически растеж от 1% е следствие основно на повишения принос на нетния износ в растежа на БВП.

Вследствие на тези процеси се очаква по-песимистично развитие на приходите.

Изготвените оценки за изпълнението на консолидираните параметри по приходите за 2010 г. на годишна база очертават неизпълнение в общ размер на около 2.0 млрд. лв. (2.9% от прогнозния БВП).

Спадът при вноса се отразява в намаление на постъпленията от ДДС от внос, а плавното увеличение на износа води до постепенно нарастване на декларирания за възстановяване данъчен кредит от износителите. Добрите темпове на икономически растеж в периода преди кризата бяха неизменно свързани със задълбочаване на огромната диспропорция във външно-търговското салдо и съответно със значителни дефицити по текущата сметка (като пример, близо 26.8% от БВП за 2007 г. и 24.0% от БВП за 2008 г.). Този модел на растеж разшири базата при косвеното облагане. В периода 2007-2008 г. приходите от косвени данъци отбелязваха ежегоден ръст, който бе задвижван от ръста на вноса и вътрешното потребление. Икономическата криза през 2008-2009 г. коренно промени движещите механизми на икономиката и тя постепенно се ориентира към растеж, базиран на износ, който подобрява външните дисбаланси.

С настоящата актуализация на бюджета данъчно-осигурителната политика не се променя. Запазваме ниските данъци в България! Запазват се данъчните ставки и осигуровки с цел избягване допълнително натоварване на бизнеса и домакинствата и стимулиране на инвестиционната активност и потреблението.

В същото време се очертава допълнителен натиск върху разходите, като най-съществен е този, дължащ се на възникнали необезпечени задължения от предходни години, които не са били разчетени и за 2009 г.

Други допълнителни разходи, предвидени с изменението на закона за бюджета, са предназначени за финансиране на инфраструктурни обекти с национално значение (магистрали, пътни възли и т.н - около 180 млн.лв.); премиране на тютюнопроизводителите (116 млн. лв.); за допълнителни дейности по социалното подпомагане в изпълнение на договорените с Националния съвет за тристранно сътрудничество мерки (142 млн. лв.) и допълнителна субсидия за НКЖИ в размер на 45 млн. лв.

Направените промени са обвързани с предприетите мерки за оптимизиране и реформиране на бюджетните структури, като фискалният ефект (спестяванията) е в размер на 0.9 млрд. лв. Мерките са насочени към ограничаване на нелихвените разходи на държавни органи, министерства и ведомства с до 20% при прилагане на диференциран подход, като са запазени без промяна разходите по бюджетите на някои бюджетни структури.

Със законопроекта се гарантира спазването на социалните отговорности на държавата към най-уязвимите групи от обществото. Независимо, че социалните плащания формират основната част от разходите по консолидирания бюджет не се предвижда те да бъдат ограничени, а напротив - предвидено е да бъдат осигурени допълнителни средства за покриване на очерталия се недостиг за изплащане на социални помощи. По този начин тежестта мерките за ограничаване на разходите няма да удари социалната сфера.

Освен това е предвидено запазването на индивидуалните размери на работните заплати на заетите в бюджетния сектор и най-важно - запазване на равнището на пенсиите.

Друга мярка е предложеното ограничаване на субсидията от републиканския бюджет за политическите партии с 15%.

Предвижда се осигуряване на допълнителни разходи по бюджета на НЗОК в размер на 220 млн. лв. за сметка на средства от преходния остатък.

В резултат на горното се променя фискалната позиция, като оценките са за влошаване на салдото по републиканския бюджет с 2 млрд. 164 млн. и 600 хил. лв. (3.2% от прогнозния БВП) спрямо разчетите по Закона за държавния бюджет за 2010 г.

При променената фискална рамка с разчетите по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се прогнозира дефицит на касова основа в размер на 4.8% от прогнозния БВП и на начислена основа по европейска методология се предвижда дефицит от 3.8%. Тази оценка отразява намалението на начислените задължения по бюджета от предходната година. Правителството ще положи допълнителни усилия да подобри този дефицит чрез внимателно наблюдение на текущото изпълнение на бюджета и подобряване на финансовото управление и контрол в отделните бюджетни системи.

По отношение на фискалния размер много се изговори през последния месец. Предложената промяна на минималния размер на фискалния резерв в проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2010 г. от 6.3 млрд. лв. на 4.5 млрд. лв. не следва да се разглежда като заложена цел за размера на показателя в края на годината. При определянето на минималния размер на фискалния резерв се цели да се осигури гъвкавост при бюджетното изпълнение, тъй като върху размера му влияние оказва както бюджетното салдо, така и операциите по вътрешния и външния дълг, постъпленията от приватизация и други операции в частта на финансирането. Така при определянето на минималния размер на фискалния резерв се прави оценка на тези показатели и се залагат определени допускания за изпълнението им.

Важно е да се подчертае, че финансирането чрез фискалния резерв до определените граници няма да окаже съществено влияние върху стабилността на валутния борд, тъй като при новите параметри, заложени с настоящия бюджет за 2010 г., резервът запазва нивата си от 2004 и 2005 г., които са най-високи спрямо предходните години от въвеждането на паричния съвет.

Като превантивна мярка на източници на финансиране на предвидените мерки освен средства от фискалния резерв е заложено и опцията за допълнително емитиране на държавни ценни книжа в размер до 2 млрд. лв. (през декември бяхме заложили 1.2 млрд. лева.)

Предложения за промени са направени съответно и в лимитите за държавния дълг, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет, е увеличен до 3.5 млрд.лв., а максималният размер на държавния дълг, който не може да бъде надвишаван към края на 2010 г. е увеличен от 12.2 млрд. лв. на 12.5 млрд. лв.

В обобщение:

Първо - в предложента ревизия на бюджета се запазва нивото на преките и косвени данъци, което важен успех на правителството;

Второ - с 800 млн. лв. повишаваме разходите за социални помощи и подкрепа на икономиката за сметка на намалена държавна администрация и нейната издръжка;

Трето - в резултат на промените, които предлагаме днес, очакваме в края на годината икономиката да отбележи растеж от 1%, а дефицитът да бъде до 3.8% на начислена основа.

Това са трите основни стълба, към които ще адаптираме фискалната рамка към кризата.

Благодаря!