Изказване на вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков на съвместното заседание на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм при представянето на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавн

10.06.2010 г.

Уважаема госпожо председател на Комисията по бюджет и финанси,

Уважаеми господин председател на Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм,

Уважаеми дами и господа народни представители,

 

Уважаеми колеги,

Бюджет 2010 г. бе разработен при отчитане на предизвикателствата и трудностите пред публичните финанси на фона на кризисната икономическа среда и продължаваща несигурност за развитието на световната икономика. Още миналия декември предвидихме, че може да се наложи промяна на заложените бюджетни параметри в резултат на редица фактори. Затова заложихме актуализация на бюджета през юни. Надявахме се на подобрение във фискалната перспектива. Това не се случи, а влошената ситуация в Гърция и някои други страни в Европа внасят допълнителна несигурност.

Основните цели на фискалната политика се запазват, като са взети предвид някои фактори, с цел балансиране влиянието и тежестта от кризата.

Изготвените оценки за изпълнението на консолидираните параметри по приходите за 2010 г. на годишна база очертават неизпълнение в общ размер на около 2 млрд. лв. (2.9% от прогнозния БВП).

Един от основните мотиви за предложената актуализация е свързан със забавяне на вътрешното търсене, въпреки ревизираните прогнози за ръст на икономиката от около 1%, което е по-оптимистичен сценарий от заложения в макрорамката към Бюджет'2010. Този икономически ръст обаче е следствие основно на повишения принос на нетния износ за растежа на БВП.

От друга страна се наблюдава промяна в структурата на БВП поради преструктуриране на икономиката и ориентирането й към растеж, основан на експорта, в следствие на което се очаква по-песимистично развитие на приходите (очаквани по-ниски от планираните приходи от косвени данъци с около 1.7 млрд.лв.).

Спадът при вноса се отразява в намаление на постъпленията от ДДС от внос, а плавното увеличение на износа води до постепенно нарастване на декларирания за възстановяване данъчен кредит от износителите. Добрите темпове на икономически растеж в периода преди кризата бяха неизменно свързани със задълбочаване на огромната диспропорция във външнотърговското салдо и съответно със значителни дефицити по текущата сметка (26.8% от БВП за 2007 г. и 24.0% от БВП за 2008 г.). Този модел на растеж разшири базата при косвеното облагане. В периода 2007-2008 г. приходите от косвени данъци отбелязваха ежегоден двуцифрен ръст, който бе задвижван от ръста на вноса и вътрешното потребление. Икономическата криза през 2008-2009 г. коренно промени движещите механизми на икономиката и тя постепенно се ориентира през 2010 г. към растеж, базиран на експорта, което подобрява външните дисбаланси.

С настоящата актуализация на бюджета данъчно-осигурителната политика не се променя. Запазват се данъчните ставки и осигуровки с цел избягване на допълнително натоварване на бизнеса и домакинствата и стимулиране на инвестиционната активност и потреблението.

В същото време се очертава допълнителен натиск върху разходите, като най-съществен е този, дължащ се на възникнали необезпечени задължения от предходни години, които не са били разчетени и за 2009 г. (предвиденият ресурс за тази цел е в размер на около 660 млн. лв.).

Други допълнителни разходи, предвидени с изменението на Закона за бюджета за 2010 г., са предназначени за финансиране на инфраструктурни обекти с национално значение (магистрали, пътни възли и др. - 180 млн.лв.); премиране на тютюнопроизводителите (116 млн. лв.); за допълнителни дейности по социалното подпомагане в изпълнение на договорените с Националния съвет за тристранно сътрудничество мерки (142 млн. лв.) и допълнителна субсидия за НКЖИ в размер на 45 млн. лв.

Направените промени са обвързани с предприетите мерки за оптимизиране и реформиране на бюджетните структури, като фискалният ефект е в размер на 0.9 млрд. лв. Мерките са насочени към ограничаване на нелихвените разходи на държавни органи, министерства и ведомства с до 20% при прилагане на диференциран подход, като са запазени без промяна разходите по бюджетите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на труда и социалната политика, Конституционния съд и Националната служба за охрана, а разходите по бюджетите на Министерството на правосъдието, Министерството на културата, Министерството на външните работи, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите и Сметната палата са ограничени с по-малко от 20 на сто.

Със законопроекта се гарантира спазването на социалните отговорности на държавата към най-уязвимите групи от обществото. Независимо, че социалните плащания формират основната част от разходите по консолидирания бюджет не се предвижда те да бъдат ограничени, а напротив - предвидено е да бъдат осигурени допълнителни средства за покриване на очерталия се недостиг за изплащане на социални помощи в бюджета. По този начин тежестта мерките за ограничаване на разходите няма да удари социалната сфера.

Освен това е предвидено запазването на индивидуалните размери на работните заплати на заетите в бюджетния сектор и равнището на пенсиите.

Предвидено е също намаление на трансферите към общините с 15% на годишна база при запазване на разходите във функции образование, социално подпомагане и грижи, отбрана и сигурност, както и за екологични обекти.

Друга мярка е предложеното ограничаване на субсидията от републиканския бюджет за политическите партии с 15%.

Предвижда се осигуряване на допълнителни разходи по бюджета на НЗОК в размер на 220 млн. лв. за сметка на средства от преходния остатък, което няма да се отрази върху държавния бюджет, а следва да се осъществи промяна на Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г.

В резултат на горното се променя фискалната позиция, като оценките са за влошаване на салдото по републиканския бюджет с 2 млрд. 164 млн. и 600 хил. лв. (3.2% от прогнозния БВП) спрямо разчетите по Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г.

При променената фискална рамка с разчетите по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. се прогнозира дефицит на касова основа по консолидираната фискална програма в размер на 4.8% от прогнозния БВП, което се формира от дефицит в размер на 3.9% от прогнозния БВП по националния бюджет и дефицит в размер на 0.9% от прогнозния БВП по европейските средства. На начислена основа по европейска методология се предвижда дефицит от 3.8%.

Като превантивна мярка на източници на финансиране на предвидените мерки освен средства от фискалния резерв, сме заложили и опцията за допълнително емитиране на държавните ценни книжа през годината в размер до 2 млрд. лв. (През декември бяхме заложили 1.2 млрд. лева.)

Предложения за промени са направени съответно и в лимитите за държавния дълг, като максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2010 г., е увеличен от 2.7 млрд. лв. на 3.5 млрд. лв., а максималният размер на държавния дълг, който не може да бъде надвишаван към края на 2010 г., е увеличен от 12.2 млрд. лв. на 12.5 млрд. лева.

Дами и господа,

В обобщение:

Първо - в предложената ревизия на бюджета се запазва нивото на преките и косвени данъци;

Второ - с 800 млн. лв. повишаваме разходите за социални помощи и подкрепа на икономиката за сметка на намалена държавна администрация и издръжката й;

Трето - в резултат на промените, които предлагаме днес, очакваме в края на годината икономиката да отбележи растеж от 1%, а дефицитът да бъде до 4.8% на касова основа и 3.8% на начислена основа.

Това са трите основни стълба, към които ще адаптираме фискалната рамка към кризата.

Благодаря за вниманието!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация