Изказване на министъра на финансите Пламен Орешарски: “10 години Валутен борд”

18.09.2007 г.

Уважаеми дами и господа,

Всеки разговор за Валутния борд в България изисква преглед на предпоставките и обстоятелствата около неговото въвеждане - при това не от самоцелни исторически подбуди, а поради необходимостта  от преосмисляне на допуснати грешки във воденето на монетарната, фискална и  икономическата политика и с оглед на извличане на поуки с поглед към бъдещето.

България извървя дълъг и труден път на трансформиране на своята икономика от централизирано управлявана към пазарно-либерална. Успоредно с политическите промени от началото на 90-те г. бяха стартирани пазарноориентирани икономически реформи. За разлика от другите страни от бившия Съветски блок, българският старт на промените бе сравнително най-неблагоприятен, както поради наследения огромен външен дълг, така и заради кризата в бивша Югославия и наложеното ембарго. Тези обстоятелства, в съчетание с формираната нестабилна политическа среда на бързо сменящи се правителства с неясни икономически платформи, обусловиха и колебливия ход на икономическите промени. Не на последно място, обществото ни не бе готово да приеме по-радикални икономически реформи, от които се нуждаеше нашата икономическа система.

В тези условия монетарната и фискална политика трябваше да балансират поредица от дефицити в реалния и банков сектор, което се оказа непосилна задача. Резултатът бе драматична монетарна и финансова криза в края на 1996 и началото на 1997 година - хиперинфлация, надхвърляща 1,000%, обезценка на местната валута над 9.5 пъти, фалит на 1/3 от функциониращите в страната търговски банки, силно влошени дългови индикатори - над 120% дългово съотношение към БВП, отрицателен икономически растеж от 9.4% за 1996 г. и 5.6% за 1997 г. В отсъствие на валутни резерви по-нататъшна конвенционална монетарна политика не бе възможна. България стана първата страна от икономиките в преход от региона, която се провали в опитите да изгради модерна парична система, основана на плаващ валутен курс. Не останаха други алтернативи освен да се преустанови активната парична политика и да се основе нова монетарна система, базирана на фиксиран валутен курс, подържан от Валутен съвет.

Успоредно с въвеждане на Валутния борд бяха стартирани паралелни поддържащи икономически реформи и промени във фискалната политика, която своевременно пое част от функциите на монетарната политика.  В основата на новата икономическа политика, освен фиксираният валутен курс, стояха и снижаване на бюджетният дефицит, строгите бюджетни ограничения пред  държавните предприятия, стриктният надзор върху банковата система и ускоряване на структурната реформа. Непосредствените резултати бяха заздравяване на банковата и финансовата система. Проведе се  мащабна приватизация на производствените активи. Модернизираха се публичните финанси.

Днес над 75 % от икономиката е в частния сектор, като този процент е практически 100% във финансовата система, селското стопанство, а също и в  други водещи отрасли на икономиката. Бе постигнат реален растеж на икономиката в продължение на девет поредни години (1998 - 2006), който в последните три години е над 6 %.  Публичният дълг бележи устойчива тенденция на намаление и от над 120 % в средата на  90-те години в момента е под 20 % от БВП. През 2006 г. бе реализиран бюджетен излишък за трета поредна година, като същият възлезе на 3.6%. Данъчното бреме е между най-ниските измежду страните - членки на Общността, без това да затруднява бюджетните изпълнения. Лихвените проценти са под референтните стойности на Маахстрийтския критерий. Размерът на чуждите инвестиции за отминалата година надхвърли 17% от БВП. Оценките на местни и външни наблюдатели за инвестиционния и бизнес климат са нарастващо позитивни.

Установеният икономически стабилитет направи възможно членството на страната ни в ЕС, подобри перспективите пред икономиката, възнагради нашите съгражданите с първите резултати от усилията за съхранението  на устойчивата макроикономическата позиция и насърчаване на стопанската активност под формата на растящи доходи и намаляваща безработица.

Тези резултати са производни на последователната благоразумна макроикономическа политика на три български правителства. Поддържането на стабилна макроикономическа среда и продължаването на структурните реформи остават сред основните наши приоритети и след присъединяването на страната към ЕС.  Удовлетворени сме от позитивната оценка на  първата конвергентна програма на България. В тази оценка се посочва, че средносрочната бюджетна позиция е стабилна и благоразумна, а бюджетната стратегия се определя като пример за фискална политика в съответствие с Пакта за стабилност и растеж. Възнамеряваме да поддържаме фискалните баланси на такова ниво, което не генерира допълнителни импулси за растежа на вътрешното търсене, но същевременно и не ограничава растежа на икономиката и на производителността. В същото време се стремим да поддържаме дела на правителствения сектор в определени граници под 40% от БВП, за да избегнем ефекта на избутване (изместване) на частния сектор от държавата.

Въпреки тези цялостно позитивни резултати, обществените дебати в последните месеци излъчват обезпокоителни сигнали. Изразява се недоволство от реализирания двуцифрен ръст на доходите, като се пледира за европейски нива на заплащане на неотговарящ на европейските страндарти по продуктивност труд, критикува се намерението за въвеждане на безпрецедентно ниския за страна-членка на ЕС пропорционален подоходен данък, като се пледира за още по ниски равнища в отделни сегменти на личното подоходно облагане, пренебрегват се основополагащи правила за контрол върху работните заплати в губещи държавни предприятия.

Обществените дискусии с лекота пренебрегват повишените нива на инфлация в последните 2-3 месеца, повлияни и от лошата селскостопанска реколта, но с основна предпоставка - нарастналото вътрешно търсене. Нееднозначно се приема водената фискална политика, базирана на сравнително скромни фискални излишъци, при наличие на застрашително разрастващ се дефицит по текущата сметка. Тези факти заслужава да се споменат - за размисъл относно пътя, по който дойдохме до тук и този, по който искаме да вървим напред - път на стабилност и  устойчив растеж или път на резки скокове, които винаги приземяват движението на по-ниски от достигнатите нива на икономика и социални стандарти. Свободата на избора в този случай е напълно гарантирана.