Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • МАР
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30
  • 31

Изказване на министъра на финансите Пламен Орешарски - България: От преход към конвергенция: бъдещите предизвикателства

03.05.2007 г.

Семинар, съвместно организиран от БНБ и МВФ, 2 май 2007 г., хотел Шератон

Уважаеми дами и господа,

За мен е удоволствие да присъствам на този семинар, макар и в последната му част. Бих искал да се обърна с няколко заключителни бележки към широката аудитория на тази интересна и ползотворна дискусия, която вярвам е успяла да очертае предимствата и резултатите от дългогодишното сътрудничество на България с Международния валутен фонд, и да идентифицира основните предизвикателства и националните приоритети за развитие в средносрочен аспект.

Както вече бе отбелязано, 2007 е изключително важна за България година. Членството на страната ни в Европейския съюз е доказателство, че преходът от централизирана планова икономика към основаващо се на пазарни принципи стопанство е достигнал висока степен в своето развитие. Важна роля в този процес изигра и МВФ за целия период на икономически реформи, и особено в периода след дълбоката монетарна и финансова криза от 1996-97 година.

Успоредно с политическите промени от началото на 90-те години бяха стартирани пазарноориентирани икономически реформи. За разлика от другите страни от бившия Съветски блок, стартът на промените в България бе сравнително най-неблагоприятен - налице бяха по-висока степен на зависимост от пазарите на бившия СИВ, наследен  огромен външен дълг,  кризата в бивша Югославия и наложеното ембарго. Тези обстоятелства, в съчетание с формираната нестабилна политическа среда на бързо сменящи се правителства с неясни икономически платформи, обусловиха и колебливия ход на икономическите промени.

Едва от  средата на 1997 г. България се ангажира с  по-всеобхватни стопански реформи. Стабилизирани бяха монетарният и финансовият сектори, извърши се мащабна приватизация на производствените активи, модернизираха се публичните финанси.

Днес над 75 % от икономиката е в частния сектор, като този процент е практически 100% във финансовата система. Реалният икономически растеж в последните години е около 6 %. Публичният дълг бележи устойчива тенденция на намаление и от над 100 % в средата на  90-те години, днес се ориентира малко над 20 %. Държавният бюджет приключва трета поредна година с излишък, надхвърлящ за миналата година 3,5%. Валутният курс е фиксиран към еврото, лихвените проценти са под референтните стойности на Маастрихтския критерий, а инфлацията е на приемливи нива. Размерът на чуждите инвестиции за отминалата година надхвърли 15% от БВП.

В определена степен тези резултати се дължат  и на тясното сътрудничество между българската администрация и експертните екипи и ръководството на Фонда. През периода бяха изпълнени няколко споразумения с Фонда, базирани върху подържането на благоразумни фискални политики и насърчаващи икономическите и структурни реформи.

Поддържането на стабилна макроикономическа среда и продължаването на структурните реформи остават сред основните приоритети на правителството и след приключване на програмата с МВФ. Нашата цел е ясна -  устойчивост на икономическия растеж и генериране на максимални ползи от членството на страната в ЕС.

Водената икономическа политика бе насърчена от ЕК при нейната оценка на  първата Конвергентна програма на България. В тази оценка се посочва, че средносрочната бюджетна позиция е стабилна и благоразумна, и бюджетната стратегия представлява пример за фискална политика в съответствие с Пакта за стабилност и растеж.

Възнамеряваме да използваме тази и следващите години на силен икономически растеж за по-нататъшно задълбочаване на  фискалната консолидация. Това ще намали уязвимостта на икономиката при евентуални бъдещи външни шокове и ще гарантира устойчивост на икономическото развитие в дългосрочен план.

Към настоящия момент България покрива устойчиво  4 от 5-те Маастриихтски критерия, като запазваме увереността, че в ще сме в състояние да влезем в референтните стойности и по отношение на инфлационния критерий. Макар членството в Еврозоната да е средносрочна цел на нашата икономическа и фискална политика, бих искал да подчертая, че  Българският проект, който излезе успешен и съдейства за макроикономическата стабилизация, е валутният борд.  За нас е много важно да обезпечим в следващите периоди гладкото му функциониране с цел безпрепятствена замяна на лева с еврото. Успоредно с това си даваме сметка и за необходимостта да посрещнем множеството предизвикателства в структурно отношение - подобряване на конкурентностпособността на икономиката, гъвкавостта на пазара на труда, модернизирането на ключови публични сфери.

В обобщение, бих искал да акцентирам на перспективите на взаимоотношенията ни с МВФ. Ще продължим да разчитаме на партньорство, изразяващо се  в предоставянето на конкретна аналитична помощ и техническа експертна оценка, насочени към стратегическите цели и ключовите предизвикателства, пред които е изправена страната ни.

Вярвам, че ние бяхме успешен модел на бързо стабилизиране на една икономика със силно разстроени финанси. Надявам се занапред да продължим да бъдем успешен пример - този път като страна, която бързо се адаптира към ЕС.

Благодаря за вниманието!

 

 

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация