Република България

Министерство на финансите

Официална интернет страница

Календар

  • 2024
  • АПР
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 15
  • 16
  • 17
  • 18
  • 19
  • 20
  • 21
  • 22
  • 23
  • 24
  • 25
  • 26
  • 27
  • 28
  • 29
  • 30

Изказване на министъра на финансите Пламен Орешарски по време на дискусия, организирана от БИБА и Съюза на работодателите

05.10.2005 г.

Уважаеми дами и господа,

Бих искал да направя експозе върху ключовите политики, които възнамеряваме да следваме в средносрочен хоризонт.

Започвам с общата среда. За съжаление икономическата ситуация в момента не е между най-добрите. Тази година действат няколко фактора, които както в краткосрочен, така и в средносрочен период. На първо място това са външните шокове - цената на петрола. Това е предизвикателство за всички страни, които са крупни вносители на петрол. Допълнителен неблагоприятен фактор са наводненията, чиито щети възлизат на сериозни суми и ние сме успели до този момент да реагираме само на най-неотложните нужди. Предстои за тази и за следващата година да заделяме сериозни суми за възстановяване. Наистина е жалко, че правителството, поне по отношение на инвестиционните разходи, стартира с разходи за възстановяване, а не за развитие. И не на последно място, даже може би на първо, за съжаление това е състоянието на текущата сметка, което бележи негативна тенденция. Тази година ще отбележим нов рекорд като дефицит по текущата сметка и вероятно той ще се установи в границите между 10 и 11% от БВП.

Има и други предизвикателства, но не бих искал да изброявам всичките, за да не кажете, че започваме с оправдания.

Другата група предпоставки са свързани с необходимата ускорена подготовка на страната ни за членството в ЕС - надявам се от 1 януари 2007 г., което е предизвикателство не само като капацитет, но има и чисто финансови измерения. До края на тази и следващата година цялата администрация трябва да извърши огромна работа по ускоряване на процедурите и процесите на подготовка на страната за членство в ЕС.

За пример ще ви кажа, че нашите предварителни оценки за следващата година са за около 300 млн. лв., които са поискали отделните министерства само и единствено за подготовка за членство.

На този фон вече мога да премина и към основните цели на правителството и да се опитам да изложа някои идеи и насоки, които ще се опитаме само след няколко седмици да представим пред парламента като проектобюджет.

Много се коментира, че правителството ще преследва три ключови теми. Това е евроинтеграцията, в икономически план – макроикономическата стабилност, запазване на развитие и по-нататъшно задълбочаване устойчивостта на икономическия растеж и не на последно място - засилване на функциите на социална отговорност на централната и местната власт.

Иска ми се да разгледаме и подготвяните насоки за съставяне на проектобюджета за 2006 г. по отношение на приходната част. Мисля, че тя засяга всички ви в по-голяма степен. Ще ви представя накратко и възможностите за разходната част.

По отношение на приходите ние си представяме следното. За да се осигури устойчивостта на икономическия растеж, трябва да продължи процесът на понижаване на данъчно-осигурителното бреме. Обсъждаме различни насоки и инструменти в изпълнение на тази ключова цел и струва ми се, че с най-голяма значимост би било едно евентуално намаляване на осигурителната тежест. Обсъждахме варианти за по-малки размери с 2-3 на сто, както и работни варианти за 5-6 на сто. Ще видим в рамките на общия баланс, кое от двете числа би се възприело. Даваме си сметка, че намалението отваря изключително голям дефицит в бюджета на НОИ, но сме готови да покрием този дефицит, за да можем да създадем преди всичко по-добри условия за бизнеса и да върнем в бизнеса суми от порядъка на 500-600 млн. лв. Разчитаме, че това е сериозна предпоставка за запазване темповете на икономически растеж, както и за генериране на нов растеж. Разчетите ни показват, че при различните фактори и допускания икономическия ръст би следвало да се запази на равнището от тази година.

Другият по-сериозен аспект, в който мислим за промяна, е опростяване и облекчаване в определена степен на индивидуалния данък – данък общ доход. Възнамеряваме да направим по-малка скала от три степени – 20, 22 и 24%, каквото е сегашната, но без първия етаж и да увеличим необлагаемия минимум на 180 лв. Това действие е насочено към една от целите, а именно – по-голяма степен на социална отговорност. По този начин ние преотстъпваме на домакинствата около 180 млн. лв.

Третата по-сериозна стъпка, която лично за мен произтича автоматично от договореностите ни и поетите ангажименти в съответната глава в европрисъединителния процес, е по-нататъшното повишение на акцизите. Това е мярката, която очакваме в някаква степен, но не изцяло, да компенсира първите две стъпки, които от чиста фискална гледна точка могат да се интерпретират като загуба за фиска. Подчертавам от чисто фискална гледна точка, защото от икономическа гледна точка ние очакваме една много по-добра икономическа среда за бизнес и много по-добри инвестиционни възможности на компаниите, най-вече от отстъпените осигурителни плащания, които компаниите трябва да правят.

На този фон нашата крайна цел е да запазим обема на публичния сектор в рамките до 40% от БВП, като за първи път се опитаме да балансираме бюджета напълно, тоест дефицитът да бъде нулев. Разчитаме, че тези цели ще дадат своя принос за запазване и развитие на финансовата и макроикономическа стабилност. Ние не бихме си позволили да рискуваме в каквато и да е степен, особено на фона на влошаващата се текуща сметка, да предизвикаме „разстройство” на макроикономическите параметри. Каквато и мярка да предприемем в средносрочен план тя ще остане основно предизвикателство пред макроикономиката.

На този фон възможностите за разходи не са кой знае какви. Ще се опитаме да изведем няколко приоритетни сфери, които да бъдат финансирани в по-голяма степен. Останалите сфери, в публичния сектор, ще трябва да се вместят в разходите, които имат сега.

Това е съвсем накратко рамката, в която тече дебатът в момента. За мен и моят екип ще бъде предизвикателство да защитим тази рамка.

В заключение ще се върна отново на данъците. В самото начало, когато поех поста, си мислех, че си струва да подходим много сериозно върху структурата на отделните данъчни закони, тъй като имахме набелязани много мерки за изменение. Цялостната промяна обаче ми се стори свръх амбициозна задача, която може да ни отклони и да не успеем с ключовите си цели. Затова за тази година ще се ограничим с най-необходимите промени, които най-ярко се виждат като пречка пред бизнеса. Твърдо мога да ви обещая, че ключовите закони като ЗДДС и ЗКПО ще бъдат внимателно разгледани следващата година и ще бъдат подготвени нови закони, а не само изменения. ЗКПО, по който чух много възражения от деловия свят, ще бъде изтеглен и ще бъде подготвен нов вариант, но след обсъждане с всички заинтересовани страни. Същото ще стане и със ЗДДС. Сега ще внесем само необходимите изменения, които се очертават като проблем и вече са визирани от МФ и от наши разработки на експертно равнище.

Благодаря за вниманието!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация