ИЗКАЗВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ В НС ПРИ ОБСЪЖДАНЕ НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 ГОДИНА

07.11.2018 г.

Уважаема госпожо председател,

Уважаеми госпожи и господа народни представители,

Благодаря за възможността да представя на Вашето внимание законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2019 година. Днес ще водим дебат по фискалната рамка за следващата година, която стриктно отразява и следва заложените приоритети от програмата на правителството.

Макроикономическата прогноза за следващата година е в съответствие с актуалните очаквания за развитие на икономическата среда в национален и в международен план. Очакваният икономически ръст в реално изражение е 3,7 на сто, като растежът на БВП е прогнозиран да се ускори основно по линия на публичното потребление и инвестиции и номинално да достигне равнище от 116 млрд. лв. в края на 2019 година.

За последните две години брутният вътрешен продукт се увеличава постепенно, като номиналният ръст се оценява на около 10 млрд. лв., а до края на мандата на това правителство съгласно конституционно установения срок, прогнозата показва, че може да надмине 130 млрд. лева. Благополучният цикъл на икономиката, със значителен и по-висок спрямо този през кризисния период принос на общия фактор на производителност към потенциалния растеж, позволява по-голям бюджет както по отношение на приходите, така и по отношение на разходите. Получихме много критики, свързани с номиналния ръст на разходите, но всъщност, колеги, това е резултат от по-успешното българско общество, което произвежда повече.  Имаме висока заетост, растящи заплати и увеличаващо се потребление. Бюджетът расте и то при запазване на ниското данъчно облагане на хората и бизнеса, и според нашето разбиране така се осигуряват повече ресурси за публичните услуги. Като общност създаваме повече и с всяка следваща година задоволяваме по-добре обществените нужди без да създаваме диспропорции в икономиката и без да обременяваме с дългове поколенията след нас. Според нашето разбиране фискалната политика, която водим, е благоразумна и подобряването на дълговата позиция на страната е добър аргумент към нашите партньори по пътя ни към присъединяване към най-вътрешния кръг на интеграция в ЕС – еврозоната.

Кои са основните параметри на Бюджет 2019:

Прогнозната средногодишна инфлация е 3 на сто, водена основно от ръста на енергоносителите, които напоследък успокояват тенденцията на увеличение. Нивото на безработица трайно намалява и за 2019 г. очакваме тя да се понижи до 4,8 на сто. Управлението на консолидирания държавен дълг осигурява стабилни параметри и гарантира фискалния резерв, който към месец септември тази година е 11,2 млрд. лева. Заложена е положителна тенденция за трайно намаляване на държавния дълг на Република България спрямо БВП, който остава третият най–нисък в Европейския съюз, намалявайки разбира се както поради номиналното увеличение на БВП, така и поради погашенията на револвиращ дълг. Очакваното равнище от 22,5 на сто в края на 2018 г. се планира да спадне до 19,1 на сто в края на следващата година, а към края на 2021 г. след номинално намаление целта е да достигне до 16,5 % от прогнозното ниво на БВП. Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма за 2019 г. следва предварително заложената стратегия за постепенно намаляване, търсейки максимален баланс с икономическия цикъл, като за следващата година предлагаме превишение на разходите над приходите с 0,5 на сто от прогнозирания БВП или около 600 млн. лв. По наше мнение стратегията да вървим към консолидирано бюджетно салдо е правилна.   

Благоприятната циклична позиция на икономиката води до нарастване на данъчно-осигурителните приходи, които допълнително са повлияни от мерките за подобряване на събираемостта. Без да променяме съществено и параметрично данъчната политика, през 2019 г. се предвижда общо приходите по КФП да достигнат 43,9 млрд. лв., което е с 4,7 млрд. лв. повече спрямо 2018 година.

На база на заложеното увеличение на приходите, през следващата година планираме разходни политики, които включват постоянно по своя характер повишение на разходи, като например заплати, пенсии и други социални плащания.  

През 2019 година  преразпределяме 44,5 млрд. лв. или 38,2 на сто от БВП, като запазваме утвърдилата се като негласна традиция размерът на публичните разходи да не надхвърля 40 на сто от БВП.

Открояващите се приоритети на Бюджет 2019 са политиката по доходите, образованието, социалната политика  и  отбраната.

По-добрата събираемост на приходите, засилените мерки, предприети от институциите за борба с контрабандата, предвидимата икономическа среда позволяват да увеличим доходите на заетите в бюджетната сфера с 10 % за 2019 г., за учителите, така, както анонсирахме в началото – с 20 %, за да можем в края на прогнозирания мандат да постигнем удвояване спрямо 2017 г. Още от предизборната кампания заявихме и виждането как трябва да се движи минималната работна заплата. Следвайки този график, от 1 януари 2019 г. предлагаме тя да бъде не по-малко от 560 лева.

Ниските нива на заплащане се оказаха недостатъчно условие да сме една от най-атрактивните дестинации за инвестиции. Със сигурност е предизвикателство пред всички да успеем така да балансираме факторите за производство, за да направим България място за живеене, което да задържа квалифицираните и успешните хора. Дали сме закъснели – ситуацията на пазара на труда и демографската картина ще покажат.  Като членове на Европейския съюз, където е гарантирана свободата на движение на хора, стоки и капитали, е предизвикателство да сме конкурентоспособни не само от гледна точка на инвестиции, а и от гледна точка на търсене и предлагане на работна сила. При сегашния дефицит на работна сила вдигането на заплатите и у нас е неизбежно и пазарът го изисква.

Инвестициите в образованието в този контекст са един от значимите приоритети на нашето управление, а като вторичен ефект очакваме да доведат и до повишаване качеството на работната сила, от което се нуждае икономиката. Увеличението на доходите на педагогическия персонал не означава, че автоматично на изхода на средното образование ще имаме функционално грамотни младежи, готови за пазара на труда, но сме възприели, че е предпоставка в българските училища да влязат по-добре образовани и мотивирани учители. Ако се върнем във времето, към което левицата носталгично гледа, тогава в средното образование попадаха 30% от най-образованите български граждани. За съжаление, в момента тази тенденция отдавна е обърната.  

Близо 900 милиона лева повече са средствата, които са разпределени за социални разходи – за енергийни помощи, за хората с увреждания и за пенсии. За балансиране на инфлационния натиск, предизвикан предимно от външни фактори, какъвто е поскъпването на енергийните продукти и другите суровини, търгувани на международните пазари, предлагаме 50% увеличение на помощите за отопление, което номинално е 40,4 млн. лв. повече по бюджета на МТСП. Всъщност, за отоплителния сезон 2018 – 2019 г. взехме решение да приложим увеличените размери на подпомагане още до края на тази година и правителството вече отреди допълнително 21 млн. лв. за тази политика.

150 млн. лв. поехме като ангажимент пред хората с увреждания и техните родители по отношение на гарантирането на финансовата рамка на проекта на Закон за хората с увреждания. Отразяваме в бюджета на МТСП и одобрената нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител, като тук размерът на помощта за 2019 г. е 115 лева, което е и допълнително 7 млн. лв. номинално по бюджета на МТСП.

Пенсионните доходи растат, следвайки механизма, заложен още с пенсионната реформа. Системата, по която специалистите смятат, че трябва да нарастват, се нарича „златно  швейцарско правило“. Според нас не е дошъл моментът, в който можем да правим експерименти, още повече, че добрите времена в икономическия цикъл не предполагат това да е първи приоритет. Важно е да се увеличават стимулите за работещите в момента, в който трябва да има максимално тясна връзка между реалния доход и приноса към системата. В този смисъл е положително и значителното повишение на тавана на пенсиите.

Близо половин милиард лева допълнителни средства са предвидени за общините и този ресурс ще достигне по хоризонталните политики до голяма част от нашите граждани. Новите моменти в частта на бюджетната рамка за общините са свързани с въвеждането, според нашето разбиране, на по-справедлив модел за определяне на бюджетните им взаимоотношения с държавния бюджет чрез подобряване на механизмите за разпределение на целевата субсидия за капиталови разходи и на общата изравнителна субсидия. По-малките общини ще получат повече, общините със средно икономическо развитие ще получат по-малко, а най-богатите общини, които през годините получиха достъп до този своеобразен фонд, наречен изравнителна субсидия, ще загубят достъп до тези ресурси. Фактът, че според нас моделът работи, показва и това, че изравнителната субсидия в проекта за следващата година преобладаващо се увеличава за най-бедния регион в България – Северозападния, получава най-голямо увеличение, което е 114 % спрямо тази година. 

Изпълняваме и ангажиментите си към НАТО, като спазваме изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 г., като в бюджетната рамка за 2019 г. общо разходите за отбрана възлизат в номинално изражение на 1 839,3 млн. лв., което е 1,58 на сто от БВП. Гарантирани са и средствата за трите големи инвестиционни проекти на армията – самолети, кораби, бойна техника за сухопътните войски. Винаги съм заявявал, че не бива да прибързваме с достигането на тези предварително договорени в рамките на алианса числа. Факт е обаче, че ангажиментите, които имаме, не могат да бъдат пренебрегнати с лека ръка и до 2024 г., макар че съм чувал в тази зала и различни мнения, не можем да пренебрегнем достигането на разходите за отбрана до 2% от БВП.

В заключение, проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2019 година обхваща всички секторни политики. Той следва структурата на държавните органи, на държавното управление, като гарантира детайлно и всеобхватно тяхното ресурсно обезпечаване и възможността за изпълнение на ангажиментите ни. Старали сме се да изпълняваме стриктно възприетите от нас принципи за  запазване на фискална стабилност и да не променяме параметрично данъчната политика. Според нас тази предвидимост до голяма степен гарантира устойчивото развитие на икономиката и не предполага увеличаваме дела на намесата на държавата в нея.

Чуха се много критики, че бюджетът не правел реформи. Готови сме да обсъдим всяка една реформа, която не е самоцелна и води до по-добро развитие на отделни системи. Но реформата сама по себе си не трябва да води самоцелно до изменение във функционирането на определени системи, а до по-ефективно и полезно за българските граждани. В този смисъл всеки, който иска да използва думата реформа като критика към бюджета, трябва да каже каква.

Завършвам с уточнението, че бюджетът не е предизборен. Работим върху предизборния бюджет, той се съдържа в голяма степен в предложената средносрочна фискална рамка, но ще го разглеждаме в края на 2020 г., защото изборите за следващ парламент, поне така, както ние виждаме развитието на държавното управление, ще бъдат през 2021 г.

Благодаря за вниманието!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация