ИЗКАЗВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ СЛЕД ПРИЕМАНЕТО НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 ГОДИНА.

01.12.2017 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Съвсем накратко искам да Ви благодаря. Там, където дебатите бяха смислени, бяха смислени. Там, където не бяха, бяха дълги. Но докато нещата се случват в пленарната зала, значи законът има върховенство и в държавата всичко е наред. Чуха се дебати по отношение на данъчната политика и преразпределителната роля на държавата, защото двете неминуемо са взаимно свързани. Промяната на сегашния модел на облагане – нещо, което за партия ГЕРБ е неприемливо и с този мандат влязохме в изпълнителната власт – вероятно е възможно. Но тук към малко останалите колеги от левицата бих препоръчал да започнем този дебат честно и със следните основни допускания. Ако ние решим да въведем необлагаем минимум и да запазим сегашното ниво на облагане на средната класа, това неминуемо означава огромна загуба за бюджета. Ако решим да възстановим прогресивното облагане на нивата, в които то беше в периода до 2007 г. преди въвеждането на плоския данък през 2008 г., това означава неминуемо увеличение – и то близо два пъти – на облагането на средната класа. Няма как двете едновременно да са верни. Нека да изберат позиция и  да застанат с една от двете тези пред обществото.

По отношение на преразпределителната роля на държавата бих могъл много дълго да разсъждавам, но в този късен час не искам да Ви занимавам със себе си. Но ниската преразпределителна роля на държавата изисква от една страна много по-висока ефективност на държавните разходи – едно предизвикателство основно към изпълнителната власт – и със сигурност дават власт на обикновения човек да взима собствени решения за това как да разходва това, което създава. Обратното – защото в дебата се чуха тези, че ние трябва да увеличим размера на държавата в преразпределението – неминуемо означава да взимаме решения вместо хората и да имаме самочувствието, че можем да го правим по-добре от тях. Доктринално в някои държави това е така, но тези общества са си решили домашното. Нашата доктрина е, че свободният, образован и инициативен човек може сам да взима решения как да харчи създаваното от него. И ако ние се изкушим в момента, като управляващи, да увеличим дела на държавата, това означава, че сме лицемерни и че смятаме, че сме по-умни от българските граждани, което не задължително е вярно.

По отношение на общата характеристика на бюджета според мен – от гледна точка на баланса – той действа в подкрепа на икономическия растеж и в никакъв случай обратно. Следващите няколко години се намираме в положителен прозорец от гледна точка на външната среда, което предполага, че ако го използваме разумно – и управляващи, и опозиция – ние бихме могли да продължим развитието на държавата в правилната посока. Най-големият проблем, който срещаме, за да постигнем по-високи нива и потенциал на растеж, е свързан с човешките ресурси и качеството на живот. Това, което задължително трябва да правим, е да продължим инвестициите в тази сфера, защото вече е трудно да намерим работна ръка, за да продължим развитието на икономиката и производството. Завършвам с това, че отново искам да благодаря на колегите от ляво и в никакъв случай не мога да приема тяхната теза, че през зимата бюджетът може да бъде приет по светло, да, колеги, денят е такъв, но този бюджет, за който благодаря на всички народни представители, дава перспектива и той е бюджетът, той е преразпределението на БВП през следващата година, който дава основа за продължаването икономическия растеж, дай Боже, над прогнозирания от нас, защото чух, че прогнозираме грешно. Дай Боже да сме били консервативни, да сме прогнозирали лошо и следващата година да бъде много по-добра от 2017 г.

Благодаря Ви за вниманието!

Този сайт използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на сайта.

Приемане Отказ Повече информация