Хроника

Началните стъпки...

Началните стъпки за административно устройство и гражданско управление на българските земи след Освобождението са направени още в края на 1876 г., когато към Главното командване на руската армия се създава Канцелария за гражданско управление на освобождаваните зад Дунава земи, ръководена от княз Владимир Черкаски. През 1878 г. се създава Съвет на управление на императорския руски комисар, начело с княз Дондуков-Корсаков, който е съставен от седем отдела със статут на министерства. Сред тях са отдел "Финансов" и отдел "Митници".

Българска народна банка...

1879 година, 25 януари. Утвърждава се Уставът на Българската народна банка. Тя има за цел да съдейства за правилното развитие на търговията, регулирането на търговските отношения и кредита. На 21 май 1879 г. се утвърждава Инструкция за дейността на БНБ, с която се определят задълженията и дейността на служителите, правилата за извършване на банковите операции и за водене на счетоводството и деловодството, уредбата на банковото хранилище и неговата охрана.

Първият бюджет...

1879 година, 1 март. Княз Дондуков-Корсаков утвърждава "Смета разходам, назначенным к производсту из Болгарских доходов с 1 марта 1879 года по 1 марта 1880 года". Първият бюджетен документ на Княжество България има само разходна част, разработена във френски франкове.

Конституцията и държавното устройство...

1879 година, 16 април. Приета е Конституцията на Княжество България. Една от най-демократичните за времето си в Европа, тя поставя основите на правната уредба на Княжеството като модерна светска национална държава с буржоазно-демократично управление. Провъзгласява Княжеството за конституционна монархия с парламентарно представителство, урежда държавното устройство в духа на принципа на разделение на властите, предоставя широки права и свободи на гражданите. В нея се постановяват и правилата за изготвянето и изпълнението на бюджета на страната, плащането на данъци и държавни берии.

Първият министър на финансите...

1879 година, 5 юли. За първи министър на финансите е назначен Григор Начович. Григор Начович е роден през 1845 г. в Свищов, учи в търговско училище в Париж и Виена. Завършва висши политико-икономически науки в Париж. Депутат в Учредителното събрание (1879). Народен представител в ІІІ Велико Народно събрание и в І, ІІ, ІІІ, V, VІІІ, ІХ и Х Обикновено Народно събрание. Министър на финансите е и в правителствата на: Тодор Бурмов (1879); Леонид Соболев (1882 - 1883); във втория кабинет на Драган Цанков (1883 - 1884); при Стефан Стамболов (1887 - 1888; 1891 - 1892); митрополит Климент (1879 - 1880) и в първия кабинет на д-р Васил Радославов (1886).

Структура на Министерство на финансите...

1879 година, 17 юли. Определя се структурата на Министерството на финансите, едно от шестте регламентирани от конституцията министерства. Министерството осъществява управление, организация и контрол на държавните данъци, мита и налози, финансов контрол и ръководство на касовата служба на държавата и държавния бюджет, управление на държавните имоти; подготвя закони, укази, правилници и други нормативни актове в областта на финансовата и данъчната политика.

Първите данъци...

1880 година, 16 май. Утвърждава се Закон за данъците беглик (върху овцете) и серчим (върху свинете).На същата дата се утвърждава и Закон за данъците емляк (за сгради и постройки), иджар (върху доходите от наеми) и теметуат (върху доходите от занятия).

Българският лев...

1880 година, 27 май. Утвърждава се Закон за правото на сечене на монети, с който се създава националната парична единица на България.

"Чл. 1. Правото за рязане на монети принадлежи изключително на държавата. Народното събрание, по предложение на финансовия министър, определя колко и какви монети могат да се нарежат.

Чл. 2. Монетната единица в България е Левът, който се подразделя на сто стотинки.

Сметната палата...

1880 година, 17 декември. Утвърждава се Законът за Върховната сметна палата. Нейната цел е да контролира изпълнението на бюджета по всички отрасли на управлението. Главната задача на Върховната сметна палата е да проверява всяка година приходните и разходните сметки на държавата, свързани с гласувания от Народното събрание бюджет. На 19 януари 1883 година ІІІ Обикновено Народно събрание гласува и приема Закон за устройството и общото управление на Сметната палата. Законопроектът е изработен от финансовия инспектор Емен Кейе по френски образец.

Законът за общините...

1882 година, 23 септември. Утвърждава се Закон за общините. С него се предвижда планирането на всички приходи и разходи, тяхното гласуване и разпределяне в общинските съвети.

"...Чл. 59. Бюджетът е разделен на две глави: предвидените разноски и предвидените приходи. Сумата на предвидените разноски не трябва да надминава сумата на предвидените приходи.

Данък върху спиртните питиета...

1883 година, 28 април. Утвърждава се Правилник за правото на фабрикация, с което се облагат спиртните питиета.

"Чл.1. Правенето на ракия от местни и иностранни спиртове и от каквато материя би било, по какъвто начин и да е, се облага с право (акциз) за фабрикация 10% от стойността на питието, ...

Чл.16. При изнасяние вън от границата на Княжеството местните вина, грозде, ракия и спиртове, се освобождават от всякакви митни налози; а спиртовете и ракиите се освобождават още и от правото за фабрикация (акциз). ...

Митническо споразумение...

1884 година, 30 септември. Утвърждава се подписаното митническо споразумение между Княжество България и Източна Румелия за безмитен внос на местните произведения.

Законът за митниците...

1884 година, 3 декември. Законът за митниците се приема от ІV Обикновено Народно събрание. Съгласно разпоредбите му, срокът за транзит на стоките се променя от 6 на 3 месеца, защото България "не е тъй дълга страна". Оформя се специален раздел за стоки, които "се пренасят по железните пътища", както и преминаването на стоки транзит в "опломбирани вагони". Разрешава се за безмитното изнасяне на тютюн на листа, вино, ракия, грозде, плодове и зеленчуци, книги, картини и "образи (черковни икони)".

Гербовият сбор...

1884 година, 3 декември. ІV Обикновено Народно събрание гласува и приема Закон за гербовия сбор.

" Чл.1. Гербовия сбор е една такса, с която се облагат в полза на държавното съкровище разните книжа и документи, показани в настоящий закон.

Закон за отчетност по бюджета...

1884 година, 17 декември. ІV Обикновено Народно събрание приема Закон за отчетността по бюджета. Утвърден е с "Чл.1. Бюджета е законодателен акт, чрез който се предвиждат и разрешават годишните приходи и разноски на държавата.

Чл.2. Времето, през което действа един бюджет се нарича бюджетно упражнение.

Чл.3. Упражнението носи името на финансовата година, за която е бюджета. Финансовата година започва от 1 януари и се свършва на 31 декември същата година.

Данък върху недвижимите имоти...

1885 година, 16 януари. ІV Обикновено Народно събрание приема и Закон за данъка върху наемната стойност на недвижимите имоти (иджар).

"Чл.1. Иджар е данък, който се налага върху наемната стойност (кирията) на недвижимите имоти, с изключение на земите, обложени с десятък.

Чл.2. Размера на иджара е 3% от наемния доход от недвижимите имоти, неподлежащи на десятък."

БНБ става държавно кредитно учреждение...

1885 година, 18 януари. ІV Обикновено Народно събрание приема Закон за учредяване на Българската народна банка, по силата на който тя става държавно кредитно учреждение. Българската народна банка извършва следните операции: приемане на пари на лихвени и безлихвени влогове и на текущи сметки; приемане с лихва на съдебни и други правителствени влогове, както и капиталите на спестовните каси; даване на заеми срещу залог на недвижими имоти за срок до 1 година; даване на заеми и отваряне на текущи сметки срещу залог на стоки, ценни книжа, ценни метали и ценни вещи, сконтиране на полици, записи и др.; сконтиране на бонове на държавното съкровище и даване на заеми на държавата срещу такива бонове, даване на заеми на окръжия, общини, земеделски каси; и др.

Законът за патентите...

1885 година, 30 януари. ІV Обикновено Народно събрание гласува и приема Закон за патентите. В мотивите върху законопроекта, министърът на финансите Петко Каравелов пише: "От самото начало на освобождението ни до сега, данъчната система в Княжеството не е претърпяла никакви почти изменения, и в каквото положение я остави руското окупационно управление, в същото се намира и днес. ...След едно по-справедливо и оценение на недвижимите имоти, които се облагат с емляк, иде ред реформиранието на доходния данък - теметуат, с който се облагат всякакъв вид приходи, произходящи от търговия, разни промишлени занятия и проч. ..."

Търговските договори...

1887 година, 15 декември. V Обикновено Народно събрание гласува и приема Закон за сключване на търговски договори с всички държави и "особено със съседните".

"Правителството се натоварва:

1). Да сключи търговски договори с всичките държави, които би желали това и особено със съседните държави."

Първи заем...

1887 година, 17 декември. Утвърждава се Закон за сключване на един заем от 50 000 000 лева за направа на жп линията Цариброд - София - Вакарел.

"Чл. 1. Разрешава се на Финансовия Министър да заеме максимум петдесят милиона лева (50.000.000.) ефектив, които да се употребят за разноските по направата на железопътната линия Цариброд - София - Вакарел, за удовлетворението на поетите от държавата задължения по откупът на Русе - Варненската железница ..."

Законът за военната служба...

1889 година, 7 декември. V Обикновено Народно събрание гласува и приема Закон за носене тегобите на военната служба.

" § 1. Всякой български гражданин е длъжен да носи тегобите на военната служба.

§ 2. Носенето тегобите на военната служба, за способните за тая служба, е лично. Никакви замени и откупи за такива лица не се допуща. За неспособните за военната служба граждани, личната военна тегоба се заменява с данък, който се определя от наборната комисия, съгласно семейното и лично материално положение на уволнения, в размер от 10 - 200 лева десет години наред. ..."

Първите бандероли...

1890 година, 5 декември. Законът за тютюна е приет от VІ Обикновено Народно събрание. Той включва въпросите, свързани с производството, обработването, облагането с бандеролно право и търговията на тютюн, както и наказателни разпореждания.

"...Чл.3. Суровият тютюн, докаран от странство, плаща мита и акциз, а изработеният освен тия даждия плаща и бандерол."

Първото акционерно застрахователно дружество...

1891 година, 15 декември. Утвърждава се Закон за одобряване на привилегиите, дадени на първото Българско акционерно застрахователно дружество "България" в Русе.

"Чл.1. Първото Българско Акционерно Застрахователно Дружество "България" в г. Русе се освобождава от залога, който другите иностранни дружества дават на правителството за осигуряване техните клиенти в България.

Индустриалните и търговските марки...

1892 година, 11 ноември. VІ Обикновено Народно събрание приема Законопроекта за "индустриалните и търговските марки", внесен от министър на финансите за "...от голяма важност и полезност, както за тези търговци и производители, които ще употребяват марките, тъй като не ще да могат да стават фалшификации в продажбата на едни предмети вместо други, от един вид; тъй и за държавната хазна ще има полза, понеже добиваното право за употребление марките ще става с разрешението на правителството, за което ще се употребяват гербовите марки в доста голям размер и още, че предметите с фалшиви марки ще могат да се конфискуват за в полза на хазната. ..."

Десятъкът...

1892 година, 14 декември. VІ Обикновено Народно събрание на ІІІ си редовна сесия приема Закон за плащане на десятъка. В изложението на мотивите по законопроекта, министърът на финансите Иван Салабашев пише: "През настоящата година изтича срокът на закона за десятъка от 17 декемврий 1888 година и трябва да променим натуралната десятична система с парично издължение на тоя данък. ..."

Данък върху занятията...

1894 година, 20 декември. Утвърждава се Закон за данъка върху занятията, приет от VІІІ Обикновено Народно събрание на 19 и 20 декември 1894 г.

"Чл.1. Всякой жител на Княжеството, бил той български или чужди поданик, подлежи на данък върху занятията, ако върши някаква индустрия, търговия, или каквато и да било работа, непредвидена в определените от настоящия закон изключения или добива доходи от движими (капитали, ценности, пенсии и пр.) и недвижими имоти и други. ..."

Бирничествата...

1896 година, 17 октомври. Одобрен е Правилник за "главните бирничества". В него се включват: условията за назначаване и уволнение на персонала, видовете служебни дейности, които се извършват в биринчествата, правила при водене на кореспонденцията и деловодството и контрола.

Съкровищни бонове...

1897 година, 22 февруари. Утвърждава се Закон за издаване на съкровищни бонове, приет от ІХ Обикновено Народно събрание..

"Чл.1. Разрешава се на Финансовий министър да издаде съкровищни бонове за максимум 20 (двадесет) милиона лева златни, които да се употребят за постройката на пристанищата по и на железно-пътните линии. ..."

Картите за игра...

1898 година, 16 декември. По предложение на финансовия министър ІХ Обикновено Народно събрание гласува и приема Закон за изключителното право на държавата да приготвя, внася и продава карти за игра. В Изложението на мотивите към закона се посочва: "С влизането в сила закона за акциза, според който всяка колода карти за игра, се облага с акциз по един лев, продажната цена на картите значително се увеличи и това даде повод те да се внасят и употребяват в страната ни по контрабанден начин. ..."

Поземленият данък...

1901 година, 18 май. Утвърждава се Закон за поземления данък. Законът е приет от ХІ Обикновено Народно събрание на 24 април 1901 г.

Чл.1. С поземлен данък се облагат всичките непокрити недвижими имоти, като: а) ниви, ливади, градини, бахчи, бостани, гюлове, оризища, орници, пасища, празни пространства и други такива; б) лозя; в) гори, балталъци, шумаци, търнаци и места гдето расте смрадлика."

Българска земеделска банка...

1903 година, 31 декември. Утвърждава се създаването на Българска земеделска банка, като кредитно учреждение с централно управление. Организирането на кредита за земеделските стопанства в България започва със създаването на общополезните каси. Първата общополезна каса е основана през есента на 1862 г. в Пирот.

Законът за солта...

1908 година, 26 ноември. ХІV Народно събрание приема Закон за солта. В мотивите на законопроекта четем: "Настоящият закон има за цел да намали цената на солта, която е артикул от първа необходимост за населението. За тази цел държавната привилегия за солта се унищожава. Солта ще се облага само с акциз и мито в същите размери,както е било преди въвеждането на държавните привилегии. ..."

Българска централна кооперативна банка...

1910 година, 1 декември. ХІV Обикновено Народно събрание приема Закон за Българската централна кооперативна банка. Тя е автономна финансова институция под върховния надзор на държавата. Целта на банката е да кредитира и подпомага кооперативните сдружения и кооперативното дело в страната.

Данък върху автомобилите...

1914 година, 23 юни. Министърът на финансите Димитър Тончев внася законопроекти за облагане с данък "отомобилите" и "бисиклетите", тъй като:" Средствата за превоз в последно време се попълниха с отомобила и бисиклета. Било за действителни нужди, било за спорт, но всяка година се увеличава числото на отомобилите и бисиклетите, в които се влагат големи капитали. Мисля, че е настъпило време да се обложат с данък тия превозни средства, които несъмнено, дават доходи на лицата, които си служат с тях. ..."

Фонд за сираците от войната...

1916 година, 13 януари. Приема се Закон за даване на Централния комитет за управлението на Фонда за сираците от войната в София 5 на сто от годишните чисти печалби на Българската народна банка, Българската земеделска банка и Българската централна кооперативна банка.

Изваждат се от обръщение никеловите монети...

1917 година, 2 април. ХVІІ Обикновено Народно събрание гласува и приема Закон за изваждане от обръщение никеловите разменни монети и заменянето им с други от нов метал. В мотивите към законопроекта четем:" Днешната продължителна всесветска война причини голямо сътресение в икономическия живот ... Така за набавяне мед и никел, които са тъй необходими в производството на муниции и други военни материали, станало е нужда да се събират и претопяват всички предмети, в които те се съдържат."

Акциз върху вината...

1918 година, 4 ноември. ХVІІ Обикновено Народно събрание гласува и приема Закон за облагане с акциз вината. Министърът на финансите Андрей Ляпчев в изложението на мотивите към законопроекта предлага: "...за облагане с акциз вината - местните и иностранни - понеже те, при цените, които днес имат на пазаря, могат да понесат, без ущърб било на производителя или на консуматора един данък, какъвто се предвижда в законопроекта."

Камбиален монопол...

1918 година, 29 ноември. ХVІІ Обикновено Народно събрание приема Закон за търговията с външни платежни средства, вземания и кредити. Със закона, създаден по образец на тези в Германия и Австро-Унгария от 1916 г., за първи път в България се въвежда камбиален монопол, с цел да се регулират прекомерно високите по време и след Първата световна война камбиални курсове и да се уреди търговията с камбио.

Трудовата повинност...

1920 година, 28 май. ХІХ Обикновено Народно събрание приема Закон за трудовата повинност. С него се въвежда задължителен общественополезен труд: 12 месеца за младежите и 6 месеца за девойките. За мъжете между 20 и 50 г. временната трудова повинност е 3 - 28 дни в годината. Повинността е лична и не се откупува. За освободените от повинност граждани се предвижда заплащане на данък.

Данък общ доход...

1920 година, 30 юни. Приет е Законът за данък върху общия доход. Населението се разделя на 18 групи с данъчна ставка между 2 и 35%. Неженените мъже между 30 и 50 г. се облагат допълнително с 10%. Отменен е през юли 1925 г.

Закон за финансовата инспекция...

1921 година, 3 март. Утвърждава се Закон за финансова инспекция.

"...Чл.43. За финансови инспектори се назначават само лица, които имат висше образование по правото, финансови и административни науки, но след като са прослужили най-малко 3 години в една от следните длъжности: държавни адвокати, старши подначалници, експерт-оценители към Министерството на финансите, ревизори при министерствата, І разрядни финансови началници, І разрядни управители на митници. ..."

Временни парични знаци...

1922 година, 10 август. Утвърждава се Закон за пускане в обръщение временни парични знаци и затвърдяване курса на лева, приет от ХІХ Обикновено Народно събрание на 29 юли 1922 г. Министърът на финансите Марко Турлаков изтъква в мотивите към законопроекта: " Като естествено последствие от обезценяването на българския лев, се увеличиха цените на всички стоки и се почувства нуждата от едно по-голяма парично обръщение за правилното функциониране на народното стопанство."

Данък върху хазарта...

1924 година, 1 август. Утвърждава се Правилник за контрола на хазартните заведения. С него се определят: данъка върху разиграваните суми, данъка върху печалбата на играчите и данъка върху бруто печалбата на хазартното заведение; регламентирано е работното им време; определят се видовете книги, дневници, ведомости и разписки, които трябва да водят; редът в заведенията; длъжностни на държавния контрол и наказания.

Сградата на Министерството на финансите...

1926 година, 26 януари. По доклад № 5601 от 21 декември 1925 г. на финансовия министър Петър Тодоров ХХІ Обикновено Народно събрание приема Закон за откупуване и построяване на здания за Министерството на финансите. През 1932 година Министерството на финансите се сдобива с нова сграда на ул. "Раковски № 102, в която се помещава и до днес. Проектирана е от арх. Мария Сапарева, завършила архитектура в Екол дьо Бозар в Париж. През 1945 г. сградата е достроена по продължение на ул. "Раковски".

Ипотечният кредит...

1927 година, 20 декември. ХХІІ Обикновено Народно събрание гласува и приема Закон за организация на ипотечния кредит. Разпорежданията включени в закона "...се отнасят само до дружествата, които имат за предмет отпускане заеми на притежатели на недвижими имоти, на общини, на окръзи и обществени учреждения, срещу ипотека на недвижими имоти или срещу залог на данъци и постоянни приходи, при анюитетни плащания, ако тия дружества предварително са получили разрешение със закон, гласуван по предложение на министър на финансите. ..."

Защита на влоговете...

1931 година, 4 януари. Утвърждава се Закон за защита на влоговете.. С него за първи път се регламентират процедури на банков надзор, целящи защита на вложителите. Разрешения за основаване на нови банки с право да приемат влогове могат да бъдат давани само на банки под формата на акционерни или командитно-акционерни дружества от министъра на финансите, който се произнася след изслушване мнението на Банкерския съвет.

Експерт-счетоводителите...

1931 година, 28 март. Приема се Закон за института на заклетите експерт-счетоводители. В мотивите към законопроекта за създаване на института четем: "...С предлагания законопроект се цели да се създаде, под строг държавен контрол, чрез предвидения върховен съвет, институт за заклети счетоводители и у нас, който поставен на такива начала, ще може да бъде и ценен сътрудник и съветник по въпроси от счетоводната техника, както и в случаите на съдебни процеси, ликвидация, несъстоятелности, по данъчно-фискалните въпроси и пр. ..."

Банка „Български кредит"...

1934 година, 15 юни. Утвърждава се Наредба - закон за създаване на Банка "Български кредит". Тя е акционерно дружество със смесен (държавен и частен) капитал. Банката е със статут на автономно държавно учреждение със седалище в София. Правата на акциите, придобити от държавата, изцяло се прехвърлят върху Българската народна банка.

Държавната лотария...

1935 година, 3 декември. Утвърждава се Наредба-закон за Българската държавна лотария. С нея се забраняват всякакви други лотарии в страната, под каквато и да било форма. Дирекцията на държавната лотария може да разреши благотворителни лотарии с печалби само от подарени предмети, които не надвишават общата стойност - 20 000 лева.

Закон за народния заем...

1943 година, 2 април. Утвърждава се Закон за народния заем.

"Чл. 1. Разрешава се на Министъра на финансите да сключи народен заем за посрещане част от извънредните разходи на държавата.

Чл. 2. Заемът ще носи 5% годишна лихва, платима годишно с купони или по сметка. Погасяването на заема ще се извърши в срок от 25 години, начиная от 1 октомври 1944 година, чрез годишни тегления по жребие при равни годишни вноски, съдържащи лихва и погашение. Първото теглене ще стане на 1 септември 1945 г. Падежът на първия купон ще бъде на 1 октомври 1945 година, когато ще се плати и първото погашение на заема."

Освобождават се от такса венчалните халки...

1943 година, 2 април. ХХV Обикновено Народно събрание приема Решение за освобождаване от такса върху фактурната стойност венчалните халки. В мотивите по доклада четем: "...че венчалните пръстени (халки) се закупуват не за накит, а за спазване една стара традиция, свързана и с религиозния обред, имам чест да Ви помоля, г. Народни представители, да разгледате и гласувате, в предстоящата сесия, настоящото проекто-решение."

Паричната реформа...

1947 година, 6 март. Провежда се парична реформа в Народна република България. Целта й е свиване на паричната маса и ограничаване на инфлацията. Намиращите у гражданите пари до 2000 лв. се обменят стар лев срещу нов, а всички средства над тази сума се задържат като влог в банката и се разменят в съотношение 4:1.

Национализация на предприятията...

1947 година, 23 декември.Великото Народно събрание гласува Закон за национализация на частни индустриални и минни предприятия. Държавата изземва 1997 по-едри и 4027 дребни индустриални предприятия. С проведената национализация и преминаването на цялото стопанство на социалистически релси Министерство на финансите се превръща в основен лост за управление и развитие на цялостния обществено-икономически живот.

Национализация на банките...

1947 година, 26 декември. Гласува се Закон за банките от Великото Народно събрание. Национализират се всички частни банки и се въвежда монопол в банковото дело. От 31 частни са образувани само 2 държавни банки.

„Чл. 1.Банковото дело и сключването на всички банкови сделки и операции: влогове, кредитни, комисионни и търговски са изключително ( монополно) право на държавата...

Застраховка на превозните средства...

1948 година, 17 ноември. Гласува се Закон за задължителна застраховка на моторните превозни средства, приет от Великото Народно събрание.

„Чл. 1. Всеки собственик или държател на моторно превозно средство, включително държавата...е длъжен да сключи при Държавния застрахователен институт и подържа застраховка за себе си и за ползуваните от него водачи, която да покрива всички щети причинени на трети лица, на него самия, на водачите и на самото моторно превозно средство..."

Ергенският данък...

1950 година, 13 март. Изготвя се Наредба № ІІ-9 от Министерство на финансите за плащане еднократен годишен данък 500 лева, съгласно ал.2 на чл. 16 от закона за бюджета на НР България.

„Съгласно чл. 16, ал.1 от закона за бюджета на НР България за 1950 г., начиная от 1 февруари 1950 г., се правят удръжки от основните заплати или надници на неомъжените, неоженените, вдовици, вдовци или разведени без деца на възраст от 21 до 45 години за жените и от 21 до 50 години за мъжете, както и на семейните без деца при посочените възрасти, на работа в държавните, кооперативните, обществените или частни предприятия, в размер на 5 %. За начина на удържането и внасянето на този данък пояснения са дадени с окръжно № 1288 ..."

Държавна спестовна каса...

1951 година, 2 март. Пощенската спестовна каса се преобразува в централен влогонабирателен институт под името Държавна спестовна каса с широка мрежа от каси в цялата страна.

Кодекс на труда...

1951 година, 9 ноември. Народното събрание приема Кодекс на труда с Указ № 544.

"1.Този кодекс урежда трудовите отношения на работниците и служителите в предприятията, учрежденията и организациите и държавното обществено осигуряване на работниците и служителите, с цел да се внедрят, осъществят и закрепят социалистическите принципи за организация на труда, да се обезпечи увеличението на неговата производителност, да се повиши благосъстоянието на трудещите се, да се опази здравето им и да се обезпечат при временна или постоянна нетрудоспособност..."

Парична реформа...

1952 година, 10 май.Министерският съвет и ЦК на БКП приемат Постановление № 405 за провеждане на най-мащабната парична реформа в страната, при която 100 стари лева се обменят срещу 1 нов лев, без ограничение на сумата. Обмяната трябва да се извърши за четири дни - от 12 до 15 май.

Българсвкия монетен двор...

1952 година, 28 юли. Открит е Българският монетен двор. Сеченето на разменни и възпоменателни монети в България започва вече изцяло да се осъществява на територията на страната.

Курсът на лева...

1961 година, 30 декември. По доклад на министъра на финансите и председателя на БНБ се приема Постановление № 255 за новото съдържание на българския лев и за курса на лева към валутите на другите страни.

"1. Установява от 1 януари 1962 г. златно съдържание на българския лев 0. 759548 грама чисто злато.

2. Определя изкупна цена на златото за Българската народна банка 1.32 лева за 1 грам чисто злато.

3. Въз основа на новото златно съдържание на златото...се установява официален курс на лева - 1 рубла за 1.30 лева и 1 долар за 1.17 лева...

Износ и внос на български пари...

1965 година, 30 март. Обнародва се Наредба № 1 за износа и вноса на български пари.

„1. Българските и чуждестранните граждани, живеещи постоянно в Народна република България, могат да изнасят 10 лева и да ги обменят...

2. Временно заминаващи за чужбина български и чуждестранни граждани, живеещи постоянно в Народна република България, могат да изнасят български пари до 10 лева, предназначени за посрещане на пътните и др. нужди..., със задължение да ги върнат обратно в страната... за цялостно или частично невръщане на сумата от 10 лева, гражданите се наказват съгласно...Наказателния кодекс..."

Държавната спестовна каса...

1967 година, 1 декември. V Народно събрание гласува Закон за Държавната спестовна каса и с Указ № 944 на Президиума на Народното събрание законът се обнародва.

„1. Държавната спестовна каса е влогово - кредитен институт, който има за основна задача да поощрява и развива спестовността, да организира влогонабирането и кредитирането на населението.

Работната седмица...

1967 година, 28 декември. С Постановление № 62 на Централния комитет на Българската комунистическа партия, Министерски съвет и Централния съвет на Професионалните съюзи се преминава към постепенно въвеждане на 5 - дневна работна седмица.

Държавният застрахователен институт...

1969 година, 4 юли.V Народно събрание приема Закон за Държавния застрахователен институт.

„1. Държавният застрахователен институт е организация, която има изключително право да извършва всички видове застрахователна дейност на територията на Народна република България. Той е юридическо лице на стопанска сметка със седалище в гр. София."

Автоматизиране на счетоводната дейност...

1977 година, 19 юли. Регламентира се ускоряване механизирането и автоматизирането на финансово-счетоводната дейност.

"...(2) Министерството на финансите и Комитетът по единна система за социална информация до 30 август 1977 г. да утвърдят задание за механизиране и автоматизиране на финансово-счетоводната дейност, които са задължителни при изработката на програмите за механизиране и автоматизиране на финансово-счетоводната дейност..."

Данък върху оборота...

1979 година, 7 август. Обнародва се Правилник за прилагане на Закона за данък върху оборота.

„Чл.1....(2) Разпоредбите на правилника са задължителни за социалистическите организации (държавни, кооперативни и обществени) и техните подразделения, които реализират облагаеми обороти от продажбата на стоки, билети за спектакли, спортни игри, игри за развлечения и други забавления или получават възнаграждения за извършени от тях услуги..."

Ограничаване на износа на стоки...

1981 година, 29 октомври. Приема се Постановление № 36 на Министерския съвет за ограничаване изнасянето на стоки за народно потребление от чуждестранни граждани.

Чл. 1. (1) Забранява се изнасянето на хранителни и нехранителни стоки за народно потребление от чуждестранни граждани, съгласно приложен списък. Намерените на пропускателните пунктове стоки се отнемат в полза на държавата, съгласно Закона за митниците и правилника за прилагането му.

Закрива се Министерство на финансите...

1987 година, 19 август. Постановява се Решение за структурни и персонални промени в Министерския съвет и се закриват министерства сред които и Министерството на финансите. Създава се Министерство на икономиката и планирането. За министър на новосформираното министерство е назначен Стоян Овчаров. ( 130 стр. ) На 20 ноември 1989 г. се създава отново Министерство на финансите, а за министър е назначен Белчо Белчев.

Демократичните промени...

1990 година, 10 и 17 юни. Провеждат се първите свободни и демократични избори за VІІ Велико Народно събрание. ( 134 стр. ) На 10 юли 1990 г. тържествено се открива Великото Народно събрание във Велико Търново.

Първи кредит от Световната банка...

1991 година, 1 юли.Световната банка отпуска първия кредит за България в размер на 17 милиона долара.

Продажба на ценни книжа...

1993 година, 19 август. Подписва се Договор между Министерство на финансите, представлявано от Стоян Александров - министър на финансите, и Българска народна банка, представлявана от Тодор Вълчев - управител на БНБ, и Милети Младенов - подуправител на БНБ за продажба на краткосрочни и дългосрочни ценни книжа на първичния пазар.

Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане...

1994 година, 31 януари. Министърът на финансите утвърждава Инструкция № 1 за подготвяне и сключване на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, определя функциите на Главното управление на данъчната администрация във връзка с „реда и начина за подготвяне на проекти на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, страна по които е Република България."

ДДС и Законът за акцизите...

1994 година, 1 април. Влиза в сила Законът за данък върху добавената стойност и Законът за акцизите. Създават се специализирани данъчни служби за админинистриране на двата данъка, сформират се и специализиране служби „Ревизии".

Комисия по ценни книжа и фондови борси...

1994 година, 14 юли. Влиза в сила Законът за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества.Със закона се създава Комисия по ценни книжа и фондови борси като регулативен и контролен орган на капиталовия пазар.

Агенция за държавните вземания...

1996 година, 13 март. Постановява се да се публикува Закон за събиране на държавните вземания, приет от ХХХVІІ Народно събрание, с който се урежда статутът на Агенцията за държавните вземания.

„ Чл. 1. (1) С този закон се уреждат правомощията на органите по събирането и производството по принудителното събиране на държавните вземания..."

Нов закон за БНБ

1997 година, 5 юни. Народното събрание обсъжда и приема новият Закон за Българската народна банка. Този закон променя „както нейните функции, така и набора инструменти, с които тя може да влияе върху паричното предлагане в страната. Българската народна банка е задължена да гарантира свободния и неограничен обмен на левове в германски марки при фиксиран валутен курс и да поддържа достатъчно количество валутни резерви, които да покриват задълженията й", докладва Муравей Радев, министър на финансите до Министерския съвет по повод изпълнението на държавния бюджет на Р България за 1997 година. На 14 юни 1997 г. ХХХVІІІ Народно събрание решава въвеждането на валутен борд в страната.

Касови бележки...

1997 година, 18 юли. Разработва се Наредба № 6 за реда на издаване на документ ( касова бележка ) от регистрираните лица за всяка извършена от тях сделка в търговски обекти с използването на електронни касови апарати с фискална памет или електронни системи с фискална памет, които са регистрирани, одобрени и въведени в експлоатация, и се утвърждава от министъра на финансите.

21 юли 1998 година

С указ № 245 на народното събрание се публикува Закон за мерките срещу изпиране на пари.

4 юни 1999 година

Публикува се Закон за хазарта

5 юли 1999 година

Извършва се деноминация на българския лев, като 1000 стари лева се заменят с 1 нов лев. Новите и старите левове са в обръщение до 31 декември 1999 година.

29 ноември 2002 година

Обнародва се Закон за Националната агенция по приходите.

Чл. 2 (1) Създава се Национална агенция по приходите като специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публичните вземания...

22 юни 2007 година

На тържествена церемония министърът на финансите Пламен Орешарски и еврокомисарят по регионалната политика Данута Хюбнер подписват Националната стратегическа референтна рамка /НСРР/ на България за периода 2007-2013 година. Чрез Рамката България има достъп до 6,853 млрд. евро от структурните и Кохезионния фондове на ЕС и над 1,128 млрд. евро национално съфинансиране.

Ноември 2008 година

Одобрява се Конвергентната програма за периода 2008-2011 година.