Васил Радославов

ВАСИЛ РАДОСЛАВОВ

1854 - 1929
Място на раждане: Ловеч

1882 г. завършва правни науки в Хайделберг, Германия.

1884-1886 г. министър на правосъдието в кабинетите на Каравелов и митрополит Климент.

1886-1887 г. министър- председател, министър на финансите и министър на вътрешните работи на Княжество България. Образува собствена Либерална партия (радослависти).

1887-1894 г. участва в обединената опозиция срещу Стамболов.

1888-1918 г. участва в редактирането на в."Народни права".

1894 г. министър на правосъдието и министър на народното просвещение в кабинета на д-р Стоилов.

1899-1900 г. министър на вътрешните работи в кабинета на Тодор Иванчов.

1903 г. осъден от Държавния съд за измяна на отечеството на осем месеца затвор с лишаване завинаги от граждански и политически права (процесът срещу участниците в радослависткия режим). Амнистиран от стамболовистите.

1913-1918 г. министър председател на Царство България.

1913-1915 г. министър на вътрешните работи и народното здраве.

1915-1918 г. министър на външните дела и изповеданията.

1918 г. емигрира в Германия след Солунското примирие.

1922 г. осъден задочно по Закона за съдене на Виновниците за националните катастрофи.

  1. « Иван Гешов
  2. Константин Стоилов »